Дейвид Балдачи
Виновните (55)

55

Роби и Рийл седяха в колата си пред крайбрежното имение на Уендъл. Бяха оставили телефонните си номера, в случай че той поискаше да говори с тях.

Роби търсеше нещо в интернет на телефона си. Отвори страницата и прочете съдържанието й: „Новини. Петролният милиардер и известен филантроп Нелсън Уендъл е починал на операционната маса по време на спешна хирургическа намеса за отстраняване на аневризма в аортата“.

— Както каза Боби, умрял е преди Шърман Кланси.

— Това означава ли, че вярваш на сина му? — попита Рийл.

— Да, вярвам му. Внимаваше да не спомене нещо излишно, но онова, което каза по адрес на баща си, звучеше искрено.

— И аз си помислих същото.

— Трябва да открием човека, който е направил снимките.

— Защо? Смяташ, че е свързан със скорошните убийства?

— А ти смяташ, че не е свързан?

— Снимките са направени много отдавна. А Шърман и двете сестри Чизъм са убити съвсем скоро. Възможно е да няма връзка, особено ако приемем за истина думите на Боби Уендъл, че няма нищо общо с убийството на Кланси.

Роби поклати глава.

— Не, трите убийства, на Кланси и сестрите Чизъм, са свързани.

— А баща ти е бил натопен? Защо?

— Мисля, че наистина е бил натопен, но не знам защо.

— Не съм убедена, Роби.

— Добре, да имаш друга следа, по която да тръгнем? — попита рязко той.

— Не, просто се опитвам да обхвана цялата картина.

— Цялата картина включва още някого, който е замесен, но нямаме представа кой е. Неизвестен фактор, който стои зад всичко това.

— Добре, Кланси е мъртъв. Шантажирал е Уендъл. Но ако синът на Уендъл не го е убил, кой тогава?

— Онзи, който е направил снимките, например?

— В това вече има логика. Пит Кланси каза, че баща му е сключил сделка с този човек, но някой от двамата може да е нарушил уговорката. И това да е струвало живота на Кланси. Но двете сестри откъде са разбрали?

— Мислих по този въпрос. Предполагам, че Кланси се е разприказвал в леглото.

— Какво?

— И двете са правили секс с него. Вероятно е бил пиян. Според Пит баща му е пиел почти непрекъснато. Правил е секс с момичетата, разприказвал се е, споделил е неща, които не би казал в трезво състояние. Видя донякъде какво представляват сестрите Чизъм. Изключително меркантилни са. Разбрали са, че информацията ще им помогне да изкарат пари, за да се измъкнат от Кантрел. Поели са риска, но това е струвало живота им.

Рийл кимна замислено.

— Всичко се връзва. Джанет е отишла на срещата, за да вземе парите, а е получила куршум в главата и се е озовала в реката.

— Чакай малко каза Роби. — Ема Чизъм твърдеше, че Джанет е знаела нещо важно за някого. Именно така е щяла да изкара много пари.

— Къде тогава е мястото на Уендъл? Възможно е Боби да ни е пробутал куп лъжи.

— Не е изключено. Предполагам, че и Джанет Чизъм е имала снимките.

Рийл кимна.

— А когато убиват Джанет, Сара решава да се възползва от възможността и също умира. Макар че е постъпила доста глупаво, като е отишла на среща в гората след случилото със сестра й.

— Но Сара не беше глупава, което означава, че има още нещо. Просто не знаем какво.

— Губят ни се няколко парчета от пъзела — отбеляза Рийл.

— Но как да ги намерим?

— Искаш да си играем на детективи. Не сме специалисти в тази област, Роби.

— Няма да си тръгна от тук, докато не разкрия всичко.

— Ами ако не успееш?

— Какво искаш да кажеш?

— Може и да разбереш кой кого е убил. Но това не е краят на играта, нали?

— А кога според теб ще настъпи краят?

Тя докосна показалеца му.

— Когато този пръст заработи отново. Нали това искаш? — Той не реагира и Джесика повтори: — Когато заработи, нали?

— Ами ако не мога да отговоря на въпроса ти?

— Бих казала, че това също е отговор.

— Защо задаваш всички тези въпроси, свързани с мен?

— Мислех, че е ясно. Опитвам се да стигна до дъното на онова, което се случва в главата ти. Не е лесно, Роби. Не ми беше лесно и когато аз бях в същото положение. Но за да продължиш напред, трябва да се върнеш назад. Да разрешиш проблемите от миналото. Не го ли направиш, няма да се върнеш в играта.

— Всичко започна с една провалена мисия. В която убих едно малко момиченце.

— Мисля, че това щеше да се случи така или иначе. В момента, в който научеше, че баща ти е в затвора.

— Няма как да си сигурна.

— Защо не? Струва ми се очевидно.

— Виж какво, престани да се бъркаш в личния ми живот. Нямам нужда от това. Не и в този момент. Не и от теб.

— Добре, това означава ли, че искаш да си тръгна?

Мълчанието му се проточи. Рийл чакаше отговор, вперила очи в него.

— Не, не искам да си тръгнеш. Нуждая се от теб.

— Сигурен ли си, Роби? Няма да се обидя, ако ми кажеш да вървя по дяволите. Ще го преживея.

— Не искам да си тръгваш, Джесика — изрече бавно той.

— Окей, в такъв случай ще остана. Какво ще правим сега?

— Ще открием човека, който е направил снимките.

— Добре, но как? — попита Рийл.

Роби въздъхна дълбоко.

— Ако знаех, щях вече да съм го намерил.