Дейвид Балдачи
Виновните (45)

45

— И къде е тя? — попита Роби.

Стояха пред дома на семейство Чизъм, който се намираше на около три километра от центъра на града. Лестър Чизъм, бащата на Сара, се взираше в тях, блед и притеснен.

— Не знам. Не сме я виждали, откакто си легна снощи. Трябва да се е измъкнала след това.

— Измъкнала се е — отвърна Роби. — Но после се е върнала. И очевидно пак е отишла някъде.

— Откъде знаете? — попита настойчиво Чизъм.

— Не сте видели кога се е прибрала снощи, така ли? — попита Роби, без да обръща внимание на въпроса.

— Не, но говорих с Ема тази сутрин. Тя каза, че Сара изглеждала разтревожена. Дори уплашена.

— Споделила ли е нещо с нея?

— Нямам представа.

— Къде е Ема?

— Вътре.

— Трябва да говорим с нея — каза Роби.

— Защо? Защо изобщо сте дошли тук? — попита Лестър Чизъм. — Какво ви интересува Сара?

— Тя се е забъркала в нещо много лошо, господин Чизъм. Снощи имаше инцидент. С жертви. Бях там. И спасих живота на дъщеря ви.

Роби не спомена, че дъщеря му го е подмамила в капан, след което сама се е оказала излъгана. Баща й остана изумен от думите му.

— Аз… аз… не мога да повярвам.

— Можете да позвъните на помощник-шериф Тагърт, ако желаете. Или на шериф Монда. Те ще ви обяснят. И бездруго трябва да им се обадите и да им кажете, че Сара е изчезнала. Защото това не е добре, особено след случилото се снощи. Знам със сигурност, че полицията я е докарала тук рано сутринта, след като е получила медицинска помощ заради нараняване. Не би трябвало да напуска дома си.

— О, боже! — възкликна Чизъм и се хвана за парапета на верандата. — Тя не ни е събудила. Не знаем нищо.

— Предупредихме я да го запази в тайна. А сега можем ли да поговорим с Ема? — попита Роби.

Чизъм кимна и ги покани вътре.

Две минути по-късно Роби, Рийл и Ема излязоха през задната врата и се озоваха в малък двор, в който нямаше нищо, освен стар дъб, покрит с испански мъх. Тревата под него бе изсъхнала.

Седнаха край прогнила дървена маса за пикник. Ема се обърна спокойно към тях, събрала длани пред себе си.

Роби я погледна изпитателно.

— Какво можеш да ни кажеш за Сара?

— Какво ви интересува?

— Всичко, което знаеш. Да си я видяла или чула да излиза?

— Не. Но снощи се прибра много късно. Изглеждаше уморена и уплашена. Имаше превръзка на главата.

— Сподели ли нещо с теб?

— Когато я попитах къде е била, ми каза да си затварям устата.

— Защо си била будна по времето, когато Сара се е прибрала? — попита Рийл.

Ема я изгледа.

— Знаеш ли, информацията струва пари.

— Сестра ти може сериозно да е загазила.

— Добре. Но това не прави информацията безплатна.

— А парите, които ти дадох миналия път? — попита Роби.

— Това беше заплащане за информацията, която ти дадох тогава.

— Не те ли е грижа какво може да се случи с единствената ти останала сестра? — попита Роби.

— Толкова ме е грижа за Сара, колкото и нея за мен. Тоест не ми пука! Нито за нея, нито за Джанет. И на двете нямаше да им пука, ако бях умряла аз. Така че защо да ме интересуват? Те ме мразеха! Отнасяха се с мен като към нищожество!

Роби извади пет двайсетачки. Ема посегна да ги вземе, но Роби не ги пусна.

— Този път — заяви той — аз решавам дали информацията си струва парите. — Погледна Рийл и добави: — А тя ми е свидетел, че с теб не правим нищо нередно.

Рийл повдигна вежди при тези думи, но запази мълчание. Ема се подсмихна.

— Може тя да иска тройка. Това може ли да се квалифицира като нередно?

— Не — отвърна спокойно Рийл. — А ти само ни губиш времето.

— Добре, искате ли да научите какво знам или не? — сопна се Ема.

— Искаме — отвърна Роби.

Ема го изгледа тържествуващо, но Рийл каза:

— Да си вървим, Роби, нямаме нужда от нея.

— Какво? — попита изненадан Роби.

— Да разсъждаваме логично. Убили са Джанет. Отвлекли са Сара, защото смятат, че тя знае онова, което и Джанет е знаела. Когато открият, че Сара не знае нищо, ще се върнат за най-малката сестра. Ще я наблюдаваме, а когато дойдат за нея, ще ги проследим. И когато й прережат гърлело или я застрелят в главата, ще ги арестуваме на местопрестъплението. И ще си спестиш сто долара, вместо да ги дадеш на тази мърла.

— Наистина ли мислиш така? — попита Роби.

— Хората, които издирваме, са мъже. Всички мъже смятат, че жените си споделят една с друга. Непременно ще се върнат и за малката.

— Опитвате се да ме уплашите — заяви самонадеяно Ема.

Рийл сви рамене.

— Защо да го правим? Убили са едната сестра. Вероятно са хванали и Сара. Ще убият и нея, както вече се опитаха снощи.

— Какво? — възкликна Ема. Изглеждаше объркана.

— Роби, казвам ти, да си тръгваме. Ще я използваме като примамка, за да пипнем онези типове. Както те използваха Сара, за да хванат теб. Опитаха се да те убият. Предлагам да им върнем услугата. Снощи ти уби само трима. Аз убих четирима. Но останаха още няколко…

— Вие… вие сте убили… хора? — промълви бавно Ема.

Роби я погледна, след което скастри Рийл.

— Затваряй си устата. Не забравяй какво казаха ченгетата.

— Виж, опитвам се да ти направя услуга и да ти спестя малко пари. Не си заслужава да рискуваш живота си за нея, това е сигурно. Тя е просто примамка. Ще умре, но тогава ще имаме възможност да ги убием.

— Не знам — отвърна колебливо Роби.

Ема възкликна изумена:

— Обсъждате как да убиете някакви хора… обсъждате как да ме оставите да умра като… като…

— … като животно — каза Рийл. — Да, точно така. Защото ти не си човек. — Тя стана и продължи: — Аз ще поема първата смяна, Роби. Съмнявам се, че ще предприемат каквото и да било през деня, но никога не се знае.

Роби прибра банкнотите в джоба си.

— Добре, предполагам, че си права — каза той и също се надигна от мястото си.

— Чакайте, чакайте! — възкликна Ема.

Двамата я погледнаха.

— Какво? — попита Рийл.

— Не можете да ги оставите да дойдат и да ме отвлекат!

— Защо не?

— Аз съм дете.

— Пет пари не давам за това — отвърна спокойно Рийл. — Когато бях на твоята възраст, никой не се интересуваше от мен. Защо трябва да ме е грижа за теб?

От самонадеяното поведение на Ема не остана и следа.

— Моля ви, мога да ви разкажа за Сара!

Рийл вдигна ръка.

— Изобщо не си прави труда! Наслушах се на достатъчно глупости! Не знаеш нищо, освен как да мамиш за пари. Няма да ти се вържем!

Обърна й гръб и се накани да си тръгне, по Ема я хвана за ръката.

— Знам много неща. Знам какво е намислила Сара. Чух я.

Рийл издърпа ръката си от пръстите на момичето и седна.

— Добре, слушаме те. Това е последният ти шанс. Опиташ ли се да ни излъжеш, ще си тръгнем, а ти ще умреш. Ясно ли с?

Устните на Ема потрепериха и тя кимна. Рийл погледна Роби, който попита тихо:

— Какво си чула, Ема?

— Тя говореше с някого по телефона. В спалнята си.

— И как я чу? — поинтересува се Рийл.

— Бях се скрила в гардероба й.

— Често ли го правиш? — попита Роби.

— Влязох в стаята й, за да открадна малко от тревата й… от марихуаната, но после я чух да влиза. Побързах да се скрия в гардероба.

— Продължавай — подкани я Роби. Какво чу?

— Говореше с някого.

— Знаеш ли с кого?

Ема поклати глава.

— Не спомена името му. Но чух какво каза. Уговаряха се да се срещнат някъде. Тази вечер.

— Къде и кога точно? — попита Рийл.

— Където ходеха преди двете с Джанет.

— Близо до мястото, където са открили тялото на Шърман Кланси? — предположи Роби.

— Да — кимна Ема.

— В колко часа?

— В полунощ.

— Каква е целта на срещата? — попита Рийл.

— Сара искаше пари в замяна на нещо, което имаше. Предполагам, че онзи го е искал.

— Имаш ли представа какво е го? — попита Роби.

— Не.

Роби и Рийл се спогледаха.

— За какви пари ставаше въпрос? — попита той.

— Достатъчно, за да се махне от тук.

— Умно момиче — каза Роби.