Колин Фалконър
Източна Индия (79)

Глава 79

Едрият Вилем Грот излезе от палатката на жените, повдигайки в движение бричовете си, с доволен от себе си и света вид. Поредният прегърнал философията на Кристиан.

Нелте го чакаше с бебето в прегръдките си. Тя го сграбчи за краката и се повлече след него по брега. Корнелия я чуваше как плаче и крещи. Нелте, мила, това няма да ти донесе нищо добро, помисли си тя. Той не дава пет пари за теб, ако изобщо някога го е било грижа.

Нелте се опита да му сграбчи ръката, но Вилем я отблъсна.

— Не ми казвай какво да правя, жено!

— Ти си моят съпруг!

— Всички жени за всеки мъж! — изкрещя й той.

Нелте извика още нещо, но Вилем й се нахвърли и я заудря с юмруци. Корнелия затича отчаяно по брега и се хвърли помежду им.

— Не, Вилем! Ще удариш бебето! Дори да не те е грижа за жена ти, пази бебето!

Грот се дръпна назад, не защото беше успяла да събуди съвестта му, а защото не искаше да я нарани и да си създаде неприятности. Някои от другите мъже ги наблюдаваха и се смееха бурно, което го караше да се чувства още по-добре. Той пъхна палци в колана си.

— Ще правя каквото си искам — заяви с достатъчно гръмък глас, та да го чуят всички, и изчезна в мрака.

Нелте продължаваше да хълца. Корнелия я прегърна през раменете.

— Ето, вземи, мила — прошепна тя и й подаде носна кърпичка. — Избърши си очите.

— Онези курви — хълцаше Нелте.

— Те нямат избор — отвърна Корнелия. — Харесва им точно толкова, колкото и на теб.

Тя вдигна поглед към брега и видя, че Кристиан ги наблюдава усмихнат, с тайната усмивка на алхимик.