Колин Фалконър
Източна Индия (63)

Глава 63

Дългият остров

Откакто стъпиха на дългия остров, беше валяло два пъти, но събраната на дъното на бъчвите им вода беше едва няколко сантиметра и ситуацията им изглеждаше съвсем безнадеждна. На няколко пъти палеха огньове, но никой не дойде да ги спаси.

Ефрейтор Вестервелд се чудеше дали на другия остров не е избухнала чума. Микиел обаче отлично знаеше какво бяха намислили онези копелета. Сами трябва да се погрижим за спасението си, помисли си той. При остров с такъв размер, все някъде трябва да има вода.

Слънцето бавно се скриваше зад хоризонта на океана, крайбрежната ивица постепенно посивяваше, а мъртвите корали по брега изглеждаха като купчини малки кости. Късоопашатите буревестници се завръщаха на сушата на залез-слънце, пляскаха с крила и надаваха писъци над главите им.

Микиел не отделяше погледа си от тях. Птиците също трябваше да пият вода, както и хората. Но къде на острова беше тази вода?

Един от буревестниците се стрелна надолу и изчезна в някаква дупка в ръба на варовиковата тераса. Микиел се изправи и тръгна натам. Забеляза дупка в скалата, не по-голяма от човешки юмрук.

Откърти хлабавия камък с пръсти, избута ронещите се коралови плочи и разшири дупката толкова, че да си провре ръката в нея. Птицата излетя с писък, а той дочу тихия плясък от парче скала, паднало във вода.

Вода.

Един късоопашат буревестник току-що бе спасил живота им.