Беър Грилс
Гореща зона (89)

88.

Откъм курорта, на няколкостотин метра от брега, проехтя къс откос. Амани имаше охрана и може би тя се опитваше да окаже някаква съпротива. Но Йегер се съмняваше в това.

По-скоро хората на Камлер си пробиваха път с огън.

Йегер бутна Дейл и хлапето към моторницата. Беше голям, източен съд, годен за плаване в открито море, и той се замоли да е зареден е гориво и готов за отплаване.

— Пали мотора — извика на Дейл.

Погледът му пробяга по шикозния кей. Имаше поне десетина лодки, които биха могли да ги подгонят. Твърде много, за да ги извади от строя, особено щом хората на Камлер приближаваха.

Канеше се да нареди на хората си да напуснат отбранителните си позиции, когато първите фигури изскочиха на открития пясък. Преброи шестима, но с всяка секунда се появяваха още.

Мъжете огледаха плажа с насочени напред оръжия, ала Раф, Алонзо, Джеймс и Камиши бяха по-бързи. Автоматите им излаяха и двама от преследвачите им се свлякоха на земята. Последва свиреп ответен огън. По плажа се вдигнаха фонтанчета пясък, дългият откос свърши във водата в краката на Йегер.

Нарова се втурна към него, като избягваше огъня.

— Мърдай! — извика тя. — Давай, давай, давай! Ще ги задържим. Върви!

За миг Йегер се поколеба. Това бе против всичките му инстинкти и обучение. Никога не изоставяш свой. Те бяха екипът му. Хората му. Не можеше просто да ги изостави.

— Мърдай! — изкрещя Нарова. — Спаси хлапето!

Без нито дума Йегер се принуди да обърне гръб на хората си. По негов сигнал Дейл форсира двигателя и моторницата се отдели от кея под дъжд от куршуми.

Той хвърли поглед назад към Нарова. Тя тичаше по кея и стреляше в двигателите на завързаните лодки. Опитваше се да попречи на стрелците на Камлер да се сдобият със средство, с което да ги преследват, но с това се излагаше на убийствения им огън.

Докато моторницата заобикаляше кея. Нарова се втурна напред и скочи. За миг се понесе във въздуха, протегнала ръка към ускоряващата моторница, след което падна във водата.

Йегер се хвърли напред, сграбчи я за ръкава и я измъкна на борда. Тя остана да лежи на дъното, като се мъчеше да си поеме дъх и плюеше морска вода.

Моторницата приближаваше първия риф. Вече се намираха далеч извън обхвата на прицелния огън. Йегер помогна на Дейл да вдигне тежкия външен двигател и да го наклони напред, за да е над водата. Корпусът остърга плитчината, където в корала имаше тесен процеп, след което се озоваха в открито море.

Дейл даде газ до дупка и моторницата се отдалечи от тъмния, обвит в пушек плаж, оставяйки зад себе си горящите останки на хеликоптера и мъртвия му екипаж. Йегер обаче си даваше болезнено сметка, че хората му са останали на брега и се бият за живота си.

Нарова го погледна.

— Винаги съм мразила да ходя на плаж — надвика тя рева на двигателя. — Хлапето е живо. Съсредоточи се върху това. Не върху хората си.

Йегер кимна. Нарова винаги успяваше някак да прочете мислите му. Не беше сигурен, че това му харесва.

Потърси с поглед Саймън Чъкс Бело. Момчето се беше свило в най-ниската част на моторницата, облещено от страх. Вече не изглеждаше като наперен пич. А по-скоро като сираче, каквото беше в действителност. Лицето му бе станало пепеляво. Йегер не се съмняваше, че за хлапето от гетото това е първото качване в лодка, да не говорим за престрелка като онази преди секунди.

Като се вземеше предвид всичко това, Саймън се справяше забележително добре. Йегер си спомни думите на Фалк Кьониг: „Децата от бедняшките квартали са корави“.

Определено бяха такива.

Запита се къде ли е Кьониг сега и на какво в крайна сметка бе верен. Казват, че кръвта вода не става, но въпреки това смяташе, че Фалк е на страната на ангелите. Ала все пак не би заложил на това бъдещето на човечеството.

Обърна се към Нарова и посочи с пръст хлапето.

— Прави му компания. Успокой го. Аз ще уговоря прибирането.

Извади сателитния си телефон и натисна копчето за бързо набиране. Заля го вълна на облекчение, когато чу спокойния глас на Питър Майлс.

— Намирам се на моторница с хлапето — извика Йегер. — Движим се на изток със скорост трийсет възела. Виждате ли ни?

— Виждам ви през „Таранис“. И се радвам да ви съобщя, че противниковите дронове са свалени.

— Браво! Дайте ми координати за срещата.

Майлс му съобщи джипиес координати на трийсетина километра от брега, в международни води. „Еърлендър“ трябваше да се спусне от височина три хиляди метра до морското равнище и това бе най-близката възможна точка.

— Половината ми екип е на брега и води бой. Можете ли да насочите дроновете да ударят хората на Камлер?

— Остана само един „Таранис“, при това без ракети. Свършиха при въздушния бой. Но мога да го пусна да лети ниско на Max 1 и да изгори пясъка.

— Направете го. Дръжте под око екипа ми. Ние сме в безопасност. Хлапето е в безопасност. Дайте на хората ми цялата подкрепа, която можете.

— Разбрано.

Майлс щеше да каже на оператора на дрона да насочи машината към плажа и да лети ниско, демонстрирайки сила. Това би трябвало да накара стрелците да потърсят прикритие. И покрай шока от тези прелитания екипът на Йегер можеше да използва момента и да се измъкне.

Йегер си позволи да се отпусне. Облегна се на борда, като се бореше със заливащото го изтощение. Мислите му се насочиха към Рут и Люк. Благодари на бог, че са още живи и че Саймън Бело също е жив.

Беше истинско чудо, че бяха качили хлапето живо и здраво на моторницата.

А най-важното беше, че то бе ключът към оцеляването на семейството му.