Беър Грилс
Гореща зона (87)

86.

Трите „Нисан Патрул“ 4×4 се носеха на юг, масивните им гуми трещяха като картечници по неравния черен път. Зад тях се издигаше огромен облак прах, който би се виждал от километри — стига някой да гледаше.

На предната седалка на първата кола седеше едрият Стив Джоунс, чиято бръсната глава блестеше на ранната светлина на утрото. Мобилният му телефон избръмча. Бяха се отдалечили само на трийсет километра от летището и за щастие, все още имаше покритие.

— Джоунс.

— На колко време път сте от Амани? — остро попита глас. Камлер.

— Най-много двайсет минути.

— Прекалено много е — рязко каза онзи. — Спешно е.

— Какво е спешно?

— Пуснал съм един „Рийпър“ и той засича приближаващ хеликоптер „Уайлдкат“. Движи се бързо. Ще пристигне след около пет минути. Може да е случайност, но не мога да рискувам.

— Какво предлагате?

— Ще ударя курорта. И ще изстрелям първата ракета по онзи „Уайлдкат“.

Стив Джоунс замря за момент. Дори той беше шокиран от чутото.

— Но ние сме почти там. Петнайсет минути, ако натиснем здраво газта. Ударете само хеликоптера.

— Не мога да рискувам.

— Но не можете да атакувате курорт. Сигурно е пълно с туристи.

— Не търся съвета ви — изръмжа Камлер. — Само ви предупреждавам какво ще се случи.

— Ще изсипете седем тона лайна върху главите ни.

— В такъв случай влезте и излезте бързо. Убийте хлапето и всеки, който ви се изпречи на пътя. Все пак това е Африка. А в Африка на кавалерията й трябва доста време, за да пристигне. Ако изобщо пристигне. Свършете си работата и ще получите чек, за какъвто не сте и сънували. Сгрешите ли, ще се справя сам с дрона.

Връзката прекъсна. Джоунс се озърна малко уплашено. Започваше да го гризе чувството, че работи за някакъв жаден за власт психопат. Заместник-директор на ЦРУ или не, Камлер смяташе, че той е законът.

Но пък парите бяха добри. Прекалено добри, за да се оплаква.

Никога не беше печелил толкова много срещу толкова малко работа. А и Камлер му беше предложил двоен бонус при доказателство за смъртта — доказателство, че хлапето е ликвидирано.

И Джоунс беше твърдо решен да си го спечели.

Пък и Камлер вероятно бе прав. Кой би се втурнал да разследва толкова далеч в африканския пущинак? Докато някой реши да се размърда, той и хората му отдавна щяха да са изчезнали.

Обърна се към шофьора.

— Това беше шефът. Размърдай се. Иска ни там за вчера.

Шофьорът настъпи газта до дупка. Стрелката изпълзя до сто километра в час. Големият нисан сякаш щеше да се разпадне на части по неравния черен път.

На Джоунс не му пукаше. Това не беше негов проблем.

Колите бяха под наем.