Беър Грилс
Гореща зона (55)

54.

Следващите двайсет и четири часа бяха абсолютна лудница. Нещата, които бяха поръчали на Раф, бяха пристигнали и сега бяха прибрани в раниците на гърбовете им.

Единственото, което бяха забравили да поръчат, бяха черните копринени маски за лице. Наложи се да импровизират. Като младоженка Нарова бе взела със себе си черни чорапи. Използваха тях, като изрязаха дупки за очите.

Щом Раф ги предупреди, че проследяващото устройство е престанало да се движи, Йегер и Нарова вече разполагаха с цел. Като бонус се оказа, че Кьониг знае за постройката, в която се държат бивните. Говореше се, че именно там се намира базата на ливанския търговец и подбраните му бодигардове.

Кьониг беше обяснил, че търговецът е първата брънка от международна контрабандна верига. Бракониерите продаваха бивните на него, след което той ги изнасяше тайно извън страната, за да стигнат неизбежно до Азия, която бе основен пазар на нелегални стоки.

Йегер и Нарова бяха тръгнали от „Катави“ със собствен транспорт — бял „Ленд Роувър Дифендър“, който бяха наели в страната под фалшиви имена. На вратите му беше изписано името на компанията „Уайлд Африка Сафарис“ за разлика от тойотите на „Катави“, които носеха своето характерно лого.

Трябваше им доверен човек, който да остане при колата им, когато продължат пеша. Имаха само един логичен избор — Кьониг. След като бе запознат с плановете им и получи уверения, че предстоящият екшън няма да бъде проследен до „Катави“, той застана изцяло на тяхна страна.

Свечеряваше се, когато го оставиха в скрития в едно пресъхнало корито джип и продължиха в еднообразната призрачна светлина, като се ориентираха с джипиес и компас през сухата савана и храсталаците.

Бяха екипирани с персонални радиостанции „Селекс“ със слушалки, които имаха пет километра обхват и им позволяваха да поддържат връзка един с друг и с Кьониг.

Не бяха имали възможност да прострелят оръжията си, но фабричната им настройка бе за двеста и петдесет метра, което беше достатъчно за тази нощ.

Йегер и Нарова спряха на триста метра от постройката, посочена от проследяващото устройство. Останаха двайсет минути легнали по корем на хребета, като оглеждаха мълчаливо мястото. Земята под Йегер беше още топла от деня.

Слънцето още не беше залязло напълно, но прозорците на постройката светеха като коледна елха. И дума не можеше да става за мерки за сигурност. Бракониерите и контрабандистите очевидно не вярваха, че може да има някаква реална опасност или заплаха. Смятаха, че са над закона. Тази нощ щяха да разберат грешката си.

На тази мисия Йегер и Нарова действаха стопроцентово на своя глава — бяха взели закона в ръцете си.

Йегер огледа сградата и преброи шестима пазачи с автомати. Седяха отпред, скупчени около маса за карти, а оръжията бяха опрени на стената или метнати небрежно на гърбовете им.

Лицата им бяха осветени от топлото сияние на ветроупорен фенер.

„Предостатъчно светлина, за да ги направи чудесни мишени“.

В края на плоския покрив забеляза нещо, което приличаше на лека картечница, завита с одеяло, за да остане скрита от любопитни очи. Е, ако всичко минеше по план, противниците щяха да са мъртви, преди да успеят да доближат оръжието.

Погледна отново през инфрачервения мерник към сградата, като мислено си отбеляза къде са хората. Виждаше ги като ярки жълти петна — топлината на телата им ги правеше да изглеждат като горящи на тъмния фон.

До ушите му достигаше музика.

На масата за карти имаше голям касетофон. Свиреше някакъв изкривен, висш арабски поп, което му напомни, че повечето са хора на ливанския търговец. И по принцип би трябвало да са горе-долу способни бойци.

— Наброявам дванайсет — прошепна Йегер в микрофона си. Беше включен непрекъснато, за да не му се налага да натиска копчета.

— Дванайсет души — потвърди Нарова. — Както и шест кози, няколко кокошки и две кучета.

Правилно. Трябваше да внимават — животните може и да бяха домашни, но въпреки това щяха да доловят присъствието на непознат човек и евентуално да вдигнат тревога.

— Ще се справиш ли с шестимата отпред? — попита той.

— Поемам ги.

— Добре, след като заема позиция, удари ги по мой знак. Предупреди ме, когато можеш да ме последваш.

— Ясно.

Йегер бръкна в раницата си и извади тънко черно куфарче. Отвори го, разкривайки частите на компактната снайперистка пушка „ВСС Винторез“. До него Нарова вече сглобяваше своето оръжие.

Бяха избрали руската ВСС, защото беше много лека и им позволяваше да се движат бързо и тихо. Бе точна на разстояние до петстотин метра, по-малко от половината на повечето снайперистки пушки, но пък тежеше само два килограма и шестстотин грама. Освен това имаше пълнител за двайсет патрона, докато снайперистките пушки бяха с ръчен затвор и всеки патрон трябваше да се вкарва поотделно.

С винторез можеше бързо да стреляш по няколко цели.

Освен това тя имаше вграден заглушител, без който не можеше да стреля. Подобно на Р228, изстрелваше тежки 9 милиметрови куршуми, движещи се по-бавно от звука. Беше безсмислено да използваш снайперистка пушка със заглушител, ако при всеки изстрел куршумът издава оглушителен гръм, когато преминава звуковата бариера.

Върховете на куршумите бяха от волфрам и можеха да пробиват лека броня или стени. Поради ниската скорост губеха енергия по-бавно, на което и се дължеше забележителната далекобойност на оръжието за неговата тежест и размери.

Йегер остави Нарова и заобиколи на изток, като се придвижваше бързо и приведен. Внимаваше да остане срещу вятъра, така че животните да не доловят миризмата му и да се уплашат. Държеше се на разстояние от всички възможни охранителни светлини, които биха могли да се включат от движението му, и се придържаше към ниския терен за прикритие.

Спря на шейсет метра от целта. Отново използва инфрачервения мерник и си отбеляза къде се намират онези вътре. След това зае позиция по корем и се прицели, опрял приклада на пушката в рамото си.

Малко оръжия можеха да се сравняват с ВСС като безшумен нощен убиец. Но въпреки това едно оръжие е само толкова добро, колкото онзи, който го използва. Малцина бяха по-добри от Йегер, особено когато е на секретна мисия и е излязъл на лов в мрака.

А тази нощ го очакваше доста работа.