Беър Грилс
Гореща зона (31)

30.

Йегер реши, че ще повдигне въпроса пред Майлс по-късно.

— Добре, да караме по същество — заяви той. — Каквото и да е замислил да прави Камлер с вируса, онова ранчо край Катави е най-вероятното място, където да го спипаме, нали така?

— Така смятаме — потвърди Майлс.

— И какъв е планът?

Майлс погледна към чичо Джо.

— Да кажем, че сме открити за предложения.

— Защо просто не се обърнем към властите? — обади се Алонзо. — Да пратят екип тюлени и да му наритат задника?

Майлс разпери ръце.

— Разполагаме с улики, но не и със сигурни доказателства. Освен това не можем да се доверим абсолютно на никого. Проникнали са в най-висшите ешелони на властта. Разбира се, сегашният директор на ЦРУ Дан Брукс поддържа връзки с нас. Той е добър човек. Но си има своите грижи, свързани дори с президента. С две думи, можем да разчитаме само на себе си. На нашата мрежа.

— И кой всъщност образува тази мрежа? — поинтересува се Йегер. — Кои са тези ние, за които все говорите?

— „Тайните ловци“ — отвърна Майлс. — Сформирани след Втората световна война и съществуващи до днес. — Той посочи към чичо Джо. — За съжаление, единственият останал жив от първите е Джо Йегер. Благословени сме, че е още сред нас. След тях други поеха делото. Ирина Нарова е една от тях. — Той се усмихна. — И се надяваме, че днес в това помещение имаме още шестима души попълнение.

— А финансирането? Поддръжката? Чадъра? — продължи с въпросите Йегер.

Питър Майлс се намръщи.

— Добри въпроси… Всички сте чували за нацисткия „златен влак“, открит наскоро от ловци на съкровища под една планина в Полша. Е, имало е много такива влакове, повечето от опразването на берлинската Райхсбанк.

— Съкровището на Хитлер ли? — попита Йегер.

— Съкровището на Хилядолетния райх. В края на войната размерите му били зашеметяващи. Докато Берлин изпадал в хаос, златото било натоварено на влакове и изчезнало безследно. Един такъв влак привлякъл вниманието на „Тайните ловци“. По-голямата част от товара представлявала заграбени ценности, но след като веднъж се стопи, златото не може да бъде проследено. Решихме, че е най-добре да го задържим като оперативен капитал. — Той сви рамене. — Просяците не могат да избират.

Колкото до чадър, имахме такъв донякъде. Първоначално „Тайните ловци“ бяха сформирани под шапката на Министерството на икономическата война. Чърчил го създаде, за да води най-секретните военни операции. В края на войната то официално беше закрито, но всъщност все още съществува негов малък изпълнителен клон, намираш се в невзрачна лондонска къща на Итън Скуеър в Лондон. Те са нашите благодетели. Те наглеждат и поддържат дейността ни.

— Нали казахте, че немското правителство ви е отстъпило това място?

— Хората от Итън Скуеър имат много добри връзки. На най-високо ниво, разбира се.

— И кои по-конкретно сте вие? — не мирясваше Йегер. — Кои са „Тайните ловци“. Брой? Състав? Агенти?

— Всички сме доброволци. Призовават ни само когато има нужда от нас. Например, разпитващите, дори главният разпитващ, са част от мрежата ни. Извикахме ги и те си изиграха ролята. Сега ги няма, поне докато не ни потрябват отново. Дори това място работи само когато ние работим. Иначе е в нафталин.

— Добре, да кажем, че се присъединяваме — заяви Йегер. — Какво следва?

Майлс зареди диапозитив, показващ въздушна снимка на планината Горящи ангели.

— Чома Малайка, изглед отгоре. Влиза в пределите на резервата на Камлер, но достъпът до нея е абсолютно забранен. Обяснението е, че е място за размножаване на слонове и носорози и че достъп имат единствено старши служители на резервата. Дадена е заповед да се стреля на месо по всеки, който се опита да влезе там.

Основната ни грижа е какво се крие под планината. Там има серия големи пещери, първоначално дело на водата, но разширени по-късно от животните. Както знаете, всички едри животни се нуждаят от сол. Слоновете влизат в пещерите да я търсят и я изравят с бивните си. Разширили са пещерите до мамутски размери, ако мога да си позволя играта на думи.

Сигурно забелязвате, че основната геологична структура е калдера, срутил се стар вулкан. От него е останал назъбен пръстен от стени около голям централен кратер, където е бил някогашният конус на вулкана, преди да се взриви. Чашата на кратера се пълни с вода през дъждовните сезони и образува плитко езеро. Пещерите са около водата и най-важното е, че попадат в зоната за стрелба на Камлер.

Погледът на Майлс обходи присъстващите.

— Нямаме доказателства, че в тези пещери се крие нещо зловещо. Трябва да влезем и да намерим доказателствата. И точно тук е вашата роля. В края на краищата, вие сте професионалистите.

Няколко секунди Йегер остана загледан във въздушната снимка.

— Стените на кратера изглеждат високи около осемстотин метра. Бихме могли да скочим в самия кратер, като отворим парашутите си зад прикритието на стените. Да се спуснем незабелязано и да влезем в пещерите… Проблемът е да останем незабелязани, след като стигнем там. Със сигурност има сензори за движение при отворите. Аз лично бих поставил и видеонаблюдение, инфрачервени камери, прожектори, сигнални системи и какво ли не още. Това е проблемът с пещерите — има само един път към тях, което означава, че той лесно може да бъде покрит.

— Значи е просто — обади се глас. Влизаме със знанието, че ще бъдем засечени. Оставяме се да попаднем в паяжината. Ако не друго, това най-вероятно ще разкрие какво става там.

Йегер погледна говорещия — Нарова.

— Чудесно. Има обаче един проблем. Как ще излезем?

Нарова тръсна пренебрежително глава.

— С бой. Ще отидем тежковъоръжени. След като открием онова, което търсим, се изтегляме с бой.

— Или умираме. — Йегер поклати глава. — Не, трябва да има и по-добър начин…

За момент погледна към Нарова и ъгълчетата на устните му се изкривиха в палава полуусмивка.

— Май се сетих за един. И знаеш ли какво? Страшно ще ти хареса.