Беър Грилс
Гореща зона (29)

28.

Бяха прекъснали събранието, за да хапнат и да починат. Но Йегер по принцип не спеше много.

Можеше да преброи на пръстите на едната си ръка нощите през последните шест години, в които се бе насладил на непрекъснат седемчасов сън.

Оказа се също толкова трудно да спи и сега, защото умът му беше претоварен до пръсване с нещата, разказани от чичо Джо.

Събраха се отново в бункера и Питър Майлс продължи нататък.

— Сега сме на мнение, че заразата през 1967 г. в Марбург е била следствие от експеримент на Бломе с вируса върху маймуни. Смятаме, че е успял да го промени така, че да се предава по въздушен път, което е било и причината за заразяването на лаборантите, но при модификацията вирусът до голяма степен е изгубил силата си.

Следихме внимателно Бломе продължи Майлс. — Той имаше няколко сътрудници бивши нацисти, работили с него от времето на фюрера. Но след заразата в Марбург прикритието им беше изложено на опасност. Те се нуждаеха от някое отдалечено място, където да забъркват своите смъртоносни коктейли. Място, на което няма да бъдат намерени.

Следихме ги в продължение на десетилетие. — Майлс замълча за момент. А през 1976 г. светът се сблъска с нов ужас — ебола. Ебола е вторият вирус от Filoviriadae. Подобно на марбургския, за него се твърди, че се носи от маймуни и може да се предава между видовете и да поразява човека. Подобно на марбургския, той се появил в Централна Африка, недалеч от реката Ебола, откъдето е и името му.

Погледът на Майлс спря върху Йегер. Впи се в него.

— За да си сигурен в силата на вируса, трябва да го изпиташ върху човешки същества. Ние не сме идентични с приматите. Патогенът, който убива маймуна, може да няма никакъв ефект върху човек. Смятаме, че ебола е бил нарочно пуснат от Бломе, за да бъде изпробван върху хора. Деветдесет процента от заразените умират. Девет от десет. Вирусът наистина е смъртоносен, но не колкото оригиналния Gottvirus. Очевидно Бломе и екипът му се доближаваха до целта. Предположихме, че работят някъде в Африка, но това е огромен континент с много диви и непознати места. — Майлс разпери ръце. — И в общи линии, тук следата изстина.

— Защо не разпитахте Камлер? — намеси се Йегер. — Можели сте да го замъкнете на място като това и да разберете какво знае.

— Поради две причини. Първо, той беше станал наистина влиятелна фигура в ЦРУ, подобно на много други бивши нацисти в американската военна машина и разузнавателните кръгове. И второ, дядо ти нямаше друг избор, освен да го убие. Камлер беше научил за интереса му към вируса. Ловът беше започнал. Битката бе на живот и смърт. И се радвам да кажа, че Камлер изгуби.

— Значи затова са преследвали дядо ми?

— Затова — потвърди Майлс. — Официалното заключение е самоубийство, но ние винаги сме вярвали, че генерал-майор Тед Йегер е убит от верни на Камлер хора.

Йегер кимна.

— Никога не би отнел собствения си живот. Имаше твърде много причини да живее.

Когато Йегер беше още тийнейджър, дядо му бе открит мъртъв в колата си, с пъхнат през прозореца маркуч от ауспуха. Заключението бе, че е сложил край на живота си заради стара травма от войната. Но малцина в семейството повярваха на тази версия.

— Когато всичко изглежда изгубено, често е най-добре да следваш парите продължи Майлс. — Поехме по тази следа и един от пътищата наистина ни отведе в Африка. Бившият генерал от СС Камлер твърдеше, че освен нацизма имал още една голяма страст в живота — запазването на дивата природа. В един момент той купил огромно ранчо за дивеч, по всяка вероятност със средства, ограбени от нацистите по време на войната.

След като дядо ти уби генерал Камлер, ранчото бе наследено от сина му Ханк Камлер. Бояхме се, че той продължава тайната работа на баща си там. Следяхме го години наред, наблюдавахме резервата за някаква следа от скрита биологична лаборатория. Не открихме нищо. Абсолютно нищо.

Майлс огледа присъстващите и очите му се спряха върху Ирина Нарова.

— И тогава чухме за изгубен военен самолет от Втората световна война в Амазония. Веднага щом научихме модела му, разбрахме, че това трябва да е един от нацистките полети по програма „Убежище“. Затова госпожица Нарова се присъедини към амазонския екип с надеждата, че самолетът може да разкрие нещо, някаква следа, която ще ни отведе до вируса.

Той наистина пазеше насоки. Но може би по-важното е, че експедицията ни накара врага да излезе наяве, принуди го да действа. Подозираме, че онези, които ви преследваха и които продължават да ви преследват, — са под прякото командване на Ханк Камлер, сина на генерал Камлер от СС. В момента той е заместник-директор на ЦРУ и се боим, че е наследил мисията на баща си — да възкреси Gottvirus.

Майлс направи пауза.

— Това знаехме допреди няколко седмици. През това време вие спасихте Летисия Сантос, която беше заловена от хората на Камлер, и при операцията се добрахте до компютрите на похитителите й.

На стената на бункера отново се появи изображение.

Камлер Х.

BV222

Катави

Чома Малайка

— Ключовите думи, открити в имейлите на похитителите на острова — продължи Майлс. — Анализирахме кореспонденцията и смятаме, че тя е била между водача на бандата — Владимир — и самия Ханк Камлер.

Майлс махна с ръка към стената.

— Ще започна с третата дума от списъка. Сред документите, които открихте в самолета в Амазония, имаше един за полет до място на име Катави. Ранчото на Камлер е разположено в западния край на африканската държава Танзания, недалеч от езеро на име Катави.

Но защо полет по програмата „Убежище“ е бил насочен към водоем? Да погледнем втория ред от списъка — BV222. По време на войната нацистите имали секретен изследователски център в Травемюнде на германския бряг. Там те създали „Блом и Вос“ BV222, най-големия хидроплан по времето на войната.

Според нас се е случило следното. В края на войната Танзания е била британска колония. Камлер обещал на британците множество нацистки тайни в замяна на закрилата им. Така те дали зелена светлина на полет до най-доброто убежище — езерото Катави — на хидроплан BV222. На борда му е бил генерал Ханс Камлер с безценния му вирус, вероятно замразен или на прах — тайна, която той никога не би разкрил на Съюзниците.

Когато колониите в Източна Африка получили независимост, Камлер изгубил покровителите си, затова взел решението да купи огромна територия около езеро Катави. И там той създал лабораторията си — място, където в пълна тайна да продължи работа върху вируса.

Разбира се, нямаме доказателства за съществуването на тази лаборатория — продължи Майлс. — Ако наистина я има, тя може да се похвали с идеално прикритие. Ханс Камлер е създал резерват. Той си има всичко необходимо — пазители на дивите животни, първокласен екип природозащитници, луксозна вила за сафари и писта, която да посреща и изпраща гостите. Но последното нещо от списъка ни дава още една важна следа.

Чома Малайка е на суахили, езика на Източна Африка. Означава „Горящи ангели“. На територията на ранчото на Камлер има връх на име Горящи ангели. Той е в планинската верига Мбизи, южно от езеро Катави. Планините Мбизи са покрити с гъсти гори и почти неизследвани.

Майлс смени картината. На стената се появи назъбена планина, издигаща се над саваната.

— Разбира се, съществуването на тези ключови думи в имейли и на връх със същото име може да е само едно странно съвпадение. Но дядо ти ме е учил никога да не вярвам на съвпаденията.

Майлс тикна пръст в изображението.

— Ако Камлер разполага с лаборатория за биологично оръжие, според нас тя е скрита дълбоко под върха Горящи ангели.