Беър Грилс
Гореща зона (17)

16.

— Вън! Излизай! Вън! — изкрещя глас. — Вън! Мърдай, копеле!

Йегер усети как вратата на колата рязко се отваря и орда тъмни фигури с маски изникнаха изневиделица с вдигнати за стрелба оръжия. Нечии ръце се пресегнаха вътре и грубо го измъкнаха. Питър Майлс също беше извлечен иззад волана.

След цели четиринайсет часа сън Йегер бе тръгнал с Майлс за летището да вземат останалите от екипа му. Но докато минаваха по тесния горски път от Фалкенхаген, се натъкнаха на паднало дърво. Майлс бе спрял, очевидно без да подозира каквото и да било. Мигове по-късно маскирани стрелци изскочиха от гората.

Йегер бе хвърлен на земята и лицето му беше изтикано в калта.

— Долу! Долу, мамка ти!

Силни ръце го приковаха към земята. Лицето му бе притиснато така силно, че не можеше да диша. Докато се давеше от миризмата на разложено, започна да го обхваща паника.

Опитваха се да го задушат.

Помъчи се да вдигне глава за глътка въздух, но върху него заваля серия жестоки ритници и удари.

— Долу! — изкрещя гласът. — Заври грозното си лайняно лице в калта!

Опита се да се отскубне, като размаха ръце към нападателите и закрещя ругатни. Спечели си само порой нови удари, този път с приклад. Докато падаше, рязко извиха ръцете му назад, като едва не ги изтръгнаха от ставите, след което китките му бяха стегнати като в менгеме с изолирбанд.

В следващия момент в хладния горски въздух проехтяха изстрели. Бам! Бам! Бам! Нестройни изстрели, които отекнаха оглушително сред сенките под гъстия балдахин. Изстрели, от които сърцето на Йегер прескочи един удар.

„Лошо. Наистина лошо“.

Успя да вдигне глава, колкото да хвърли един бърз поглед. Видя, че Питър Майлс е успял да се отскубне и тичаше на зигзаг между дърветата.

Последваха още изстрели. Йегер видя как Майлс залитна и се препъна, след което падна по лице и остана да лежи неподвижно. Един от стрелците се втурна към него. Насочи пистолет към падналия мъж и бързо изстреля три куршума.

Йегер усети, че се тресе. Бяха екзекутирали Питър Майлс, този приятен старец, при това най-хладнокръвно. Кой стоеше зад всичко това, за бога?

Миг по-късно някой сграбчи Йегер за косата и дръпна главата му назад. Преди да успее да каже и дума, устата му бе залепена с изолирбанд, след това на главата му нахлузиха торба от черен плат и я вързаха около врата му.

Всичко потъна в мрак.

Като се олюляваше слепешком, Йегер бе вдигнат грубо на крака и засилен напред през гората. Той се препъна в някакъв паднал клон и се стовари тежко.

— Ставай! Ставай! — закрещяха му.

Повлякоха го напред през блатисто място и миризмата на гниещи листа изпълни носа му. Трескавият марш на скок продължаваше и продължаваше, докато не изгуби всякаква представа за ориентация. Накрая долови нов шум отпред — ритмичното бумтене на двигател. Водеха го към някакво превозно средство. През торбата едва успя да различи две ярки точки, пронизващи плътните сенки.

Фарове.

Двама го подхванаха под мишниците и го помъкнаха към светлините, като краката му се влачеха по земята. В следващия момент лицето му бе блъснато в решетката на машината и в челото му избухна болка.

— На колене, копеле! На колене! На колене!

Насила го смъкнаха на колене. Усещаше фаровете върху лицето си, ослепителната им светлина проникваше през торбата. Най-неочаквано тя беше махната. Йегер се опита да се извърне от блясъка, но го хванаха жестоко за косата и извиха главата му към фаровете.

— Име! — изръмжа гласът. Този път прозвуча до ухото му. — Да чуя проклетото ти име!

Йегер не можеше да види говорещия, но гласът му звучеше чуждестранно, с някакъв силен източноевропейски акцент. За един ужасен момент Йегер си представи, че бандата, пострадала от атаката с „Колокол-1“ — Владимир и хората му — са го заловили. Но със сигурност не можеше да са те — как биха могли да го открият?

„Мисли, Йегер. Бързо“.

— Име! — отново извика гласът. — Име!

Гърлото му беше пресъхнало от шок и ужас. Успя да изхрипти една дума.

— Йегер.

Мъжът, който го държеше, блъсна лицето му в по-близкия фар и чертите му се изкривиха върху стъклото.

— Двете имена. Двете шибани имена!

— Уил. Уилям Йегер — изкашля той думите през кръвта в устата си.

— Е, така е по-добре, Уилям Йегер. — Същият глас, все така гаден и хищен, но мъничко по-спокоен. — А сега ми кажи — как се казват останалите от екипа ти?

Йегер не каза нищо. Нямаше начин да отговори. Но усещаше как гневът и агресията у онзи се надигат отново.

— Пак питам — как се казват останалите от екипа ти?

Незнайно откъде Йегер си възвърна дар слово.

— Нямам представа за какво говорите.

Пак дръпнаха главата му назад, после лицето му бе натикано в горската пръст, този път още по-дълбоко. Йегер се опита да задържи дъха си, а ругатните и проклятията започнаха отново, придружени с експертно насочени ритници и удари. Които и да бяха, похитителите му определено знаеха как да причиняват болка.

Накрая го вдигнаха и отново нахлузиха торбата върху главата му.

— Обработете го — нареди гласът. — Не ни е от полза, ако няма да говори. Знаете какво да правите.

Йегер беше замъкнат към задницата на превозното средство. Вдигнаха го и го хвърлиха в него. Ръце го принудиха да седне — с изпънати крака и вързани зад гърба ръце.

Настъпи тишина. Чуваше само собственото си хрипливо дишане.

Минутите се проточиха. Йегер усещаше металическия привкус на страха си. Накрая се наложи да опита да промени позата си, за да облекчи напрежението в крайниците си.

Фрас! Някой го изрита в корема. Без нито дума. Насила го накараха да заеме отново същата поза. Йегер вече знаеше, че въпреки болката няма да му позволят да помръдне. Нарочно го караха да седи така — за да изпитва постоянно и непоносимо напрежение и болка.

Внезапно машината подскочи и потегли. От неочакваното движение Йегер полетя напред. Моментално получи ритник в главата. Той се върна отново на мястото си, но секунди по-късно камионът попадна в дупка и Йегер бе изхвърлен по гръб. Отново отгоре му заваляха лакти и юмруци, които блъскаха главата му в студения метал на колата.

Накрая един от мъчителите му го вдигна отново в същата седяща поза. Болката беше непоносима. Главата му пулсираше, дробовете му горяха и още беше без дъх от побоя. Имаше чувството, че сърцето му ще се пръсне в гърдите. Страхът и паниката сграбчиха гърлото му.

Знаеше, че е заловен от абсолютни професионалисти. Въпросът бе кои точно са те?

И къде го водеха, за бога?