Метаданни
Данни
- Серия
- Уил Йегер (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Burning Angels, 2016 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Венцислав Божилов, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Беър Грилс
Заглавие: Гореща зона
Преводач: Венцислав Божилов
Година на превод: 2016
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2016
Тип: роман
Националност: английска
Излязла от печат: 05.12.2016
Редактор: Мария Василева
ISBN: 978-954-655-721-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5002
История
- — Добавяне
11.
— Докторите казват, че известно време ще пазиш леглото — каза Йегер. — Искат, преди да те изпишат, да ти направят още изследвания.
— Докторите да си го начукат. Никой няма да ме задържи тук против волята ми.
Макар да желаеше да се върне колкото се може по-скоро към случая, Йегер имаше нужда Нарова да е здрава и в отлична форма.
— С търпение всичко се постига — рече меко той. Тя го погледна въпросително. Идеята му беше, че важна е скоростта, а не прибързването. — Първо се оправи. — Той замълча за момент. — И тогава ще поработим здравата.
Нарова изсумтя.
— Само че нямаме време. След мисията в Амазония онези са се заклели да ни преследват, докато не се доберат до нас. А сега са три пъти по-твърдо решени да го направят. Да не мислиш, че имам цялото време на света да се излежавам тук и да ме глезят?
— Няма полза от теб, ако си половин труп.
Тя го изгледа свирепо.
— Съвсем жива съм си. И времето ни изтича. Или си забравил? Документите, които открихме. В самолета. Aktion Werewolf. Планът за Четвъртия райх. Йегер не беше забравил.
В края на епичната им експедиция в Амазония се бяха натъкнали на гигантски военен самолет от епохата на Втората световна война, скрит на изсечена в джунглата писта. Оказа се, че е пренасял най-добрите учени на Хитлер, както и Wunderwaffe — свръхсекретно и свръхмодерно за времето си оръжие — до някакво място, където подобни оръжия ще могат да се разработват много след края на войната.
Намирането на самолета беше умопомрачителна находка. Но за Йегер и хората му истинският шок бе откритието, че свръхсекретните полети на нацистите са ставали с помощта на Съюзниците, най-вече на Америка и Великобритания.
В самия край на войната Съюзниците сключили сделки с високопоставени нацисти, за да избегнат правосъдието. На този етап истинският враг вече не била Германия, а Русия на Сталин. Западът се изправял пред нова заплаха — надигането на комунизма и Студената война. Следвайки старото правило, че врагът на моя враг е мой приятел. Съюзниците направили обратен завой и започнали да пазят най-видните архитекти на Хитлеровия райх.
С две думи, ключови нацисти и техните технологии били укрити тайно на сигурно място на другия край на света. Британците и американците наричали тази дълбоко секретна програма с различни кодови имена — за британците тя била операция „Дарвин“, а за американците — проект „Убежище“. Нацистите пък си имали свое кодово име, което биело всички останали — Aktion Werewolf или операция „Върколак“.
Операция „Върколак“ имала седемдесетгодишен план и крайната й цел била да отмъсти на Съюзниците. Тя предвиждала създаването на Четвърти райх чрез поставяне на доверени нацисти на високи постове в световната власт и използването на най-страховитото Wunderwaffe за техните цели.
Това разкриваха документите, открити в самолета в Амазония. И по време на онази експедиция Йегер беше разбрал, че самолетът се издирва и от друга, плашещо могъща сила, твърдо решена да погребе завинаги тайните му.
Владимир и хората му бяха преследвали екипа на Йегер през Амазония. От взетите пленници беше пощадена единствено Летисия Сантос, за да прилъжат и хванат в капан Йегер и най-близките му сътрудници. Но после Нарова беше обърнала развитието на нещата, като откри мястото, на което държаха Сантос. Така се стигна до спасителната мисия, по време на която се бяха натъкнали на нови, жизненоважни следи.
— Има развитие — обяви Йегер. С времето беше научил, че е най-добре да не обръща внимание на раздразнителността на Нарова. — Разбихме паролите. Влязохме в лаптопа и в дисковете.
Той й подаде лист. На него бяха надраскани няколко думи.
Камлер Х.
BV222
Катави
Чома Малайка
— Това са ключовите думи, на които попаднахме в имейл кореспонденцията им — обясни Йегер. — Владимир, ако това е истинското му име, е общувал с някой по-високопоставен. С онзи, който дава заповедите. Думите се срещат многократно в имейлите им.
Нарова ги прочете няколко пъти.
— Интересно. — Тонът й леко омекна. — Камлер Х. Това би трябвало да е генерал Ханс Камлер от СС, макар че всички го смятахме за отдавна мъртъв.
BV222 — продължи тя. — Трябва да е „Блом и Вос BV222 Викинг“. Хидроплан от Втората световна война, истински звяр, способен да кацне навсякъде, където има вода.
— Затова са го кръстили „Викинг“ — отбеляза Йегер.
Нарова изсумтя.
— Браво на теб.
— А останалото? — подкани я той, без да се хваща на провокацията.
Нарова сви рамене.
— Катави. Чома Малайка. Звучи ми почти африкански.
— Точно така — потвърди Йегер.
— Значи си проверил?
— Да.
— И какво? — раздразнено попита тя.
Йегер се усмихна.
— Искаш да разбереш какво открих ли?
Нарова се намръщи. Знаеше, че Йегер си играе с нея.
— Как беше приказката — мечката в гората ли сере?
Йегер се усмихна.
— На суахили Чома Малайка означава „горящи ангели“. Суахили е езикът на Източна Африка. Понаучих го, докато бях на операции там. И още нещо. Катави на английски се превежда като… „ловеца“.
Нарова го изгледа. Много добре разбираше какво има предвид.
Още от малък Йегер бе вярвал в поличбите. Беше суеверен, особено когато нещата сякаш вещаеха нещо за самия него. Ловецът бе прякорът, който му бяха дали по време на експедицията в Амазония, и той не го приемаше на шега.
Едно амазонско племе — амахуака — им беше помогнало в търсенето на скрития самолет. Индианците се бяха оказали техните най-последователни и верни другари. Гуайхутига, един от синовете на вожда на племето, беше кръстил Йегер Ловеца, след като той ги беше спасил от сигурно унищожение. И когато Гуайхутига изгуби живота си от ръцете на Владимир и неговите убийци, прозвището бе станало още по-скъпо за Йегер. Той много държеше на него и никога нямаше да го забрави.
А сега като че ли го зовеше друг ловец от друг древен континент — Африка.