Беър Грилс
Гореща зона (10)

9.

Стандартният военен куршум на Р228 тежи седем грама и половина. Трите куршума, изстреляни от Нарова, бяха с два грама по-тежки. Движейки се със сто метра в секунда по-бавно, на тях им трябваше част от мига да улучат целта си.

Забиха се в лицето на противника, като го отхвърлиха назад през ръба на покрива. Беше невероятно точна стрелба. Но докато падаше, той не охлаби хватката си върху жената.

Двете фигури изчезнаха от поглед с пронизителен писък.

Покривът беше на цели петнайсет метра височина, Йегер изруга люто. „Проклета Нарова!“

Обърна се и се втурна към отвора. Докато се спускаше по скобите, „Колокол-1“ се виеше около коленете му като призрачна мъгла. Скочи от последните няколко скоби, затича се през коридора, спусна се по стълбището и продължи да тича, като прескачаше телата. Изхвърча през разбитата врата, зави надясно и спринтира зад ъгъла на сградата, за да се закове задъхано до двете фигури, които лежаха на купчина на земята.

Мъжът беше умрял моментално от трите куршума в главата, а по всичко личеше, че вратът на Летисия се е счупил при падането.

Йегер отново изруга. Как можеше всичко да отиде по дяволите така бързо? Отговорът бе незабавен — заради тъпия навик на Нарова първо да стреля и после да пита.

Наведе се над тялото на Летисия. Тя лежеше по очи, без да помръдва. Йегер докосна шията й, за да провери за пулс. Нищо. Потрепери. Не можеше да повярва — тялото още бе топло, но тя бе мъртва, точно както се беше страхувал.

Нарова застана до него. Йегер я погледна с пламнали очи.

— Страхотно. Ти току-що…

— Вгледай се — прекъсна го Нарова. Гласът й звучеше по обичайния за нея студен, равен, безизразен начин, който така смущаваше Йегер. — Хубаво се вгледай.

Тя се наведе, сграбчи падналата фигура за косата и рязко дръпна главата й назад. Никакво уважение, дори към мъртвите.

Йегер впери поглед в бледото лице. Жената беше латиноамериканка, но не и Летисия Сантос.

— Как, по… — започна той.

— Аз съм жена — прекъсна го Нарова. — Познавам стойката на друга жена. Походката. Тази не беше Летисия.

За момент Йегер се зачуди дали Нарова е изпитала и най-леко съжаление, че е убила загадъчната пленница, или поне заради това, че тя е полетяла към смъртта си заради стрелбата й.

— И още нещо — добави Нарова. Тя бръкна във вътрешния джоб на якето на жената, извади пистолет и го вдигна към Йегер. — Беше една от тях.

Йегер зяпна.

— Господи. Значи цялата драма на покрива е била инсценировка.

— Именно. За да отвлекат вниманието ни.

— Как разбра?

Нарова го погледна безизразно.

Видях издутина. Издутина с формата на пистолет. Но най-вече действах според инстинкта и интуицията си. Шестото чувство на всеки войник.

Йегер тръсна глава, за да я проясни.

— Но тогава… къде е Летисия, по дяволите?

И с внезапен пристъп на вдъхновение той извика в микрофона:

— Раф! — Големият маор беше останал в къщата, за да провери за оцелели и да потърси следи. — Раф! Откри ли Владимир?

— Да. Пипнах го.

— Може ли да говори?

— Да. Почти.

— Ясно. Домъкни го тук.

Трийсет секунди по-късно Раф излезе от вилата, метнал някаква фигура на яките си рамене. Той хвърли мъжа в краката на Йегер.

— Владимир. Или поне така твърди, че се казва.

Лидерът на похитителите имаше характерните признаци на поразяване с „Колокол-1“. Пулсът му се беше забавил до убийствено бавен ритъм, както и дишането; мускулите му бяха странно отпуснати. Кожата му бе лепкава от пот, устата — пресъхнала.

Това бяха първите симптоми, което означаваше, че ще последват повръщане и гърчове. Йегер трябваше да получи някои отговори, преди този тип да стане абсолютно безполезен. Той извади спринцовка от джоба на гърдите си и я вдигна пред очите му.

— Слушай ме добре — каза и гласът му отекна през говорителя на маската. — Поразен си от зарин — излъга. — Чувал ли си за нервнопаралитичните газове? Ужасен начин да умреш. Остават ти само няколко минути.

Очите на мъжа се завъртяха от ужас. Очевидно разбираше достатъчно английски, за да схване думите на Йегер.

Йегер му показа спринцовката.

— Виждаш ли това? Комподен. Противоотровата. Получиш ли го, ще живееш.

Мъжът се замята, мъчейки се да се добере до спринцовката.

Йегер го срита.

— Добре, отговори на следния ми въпрос. Къде е пленницата ти Летисия Сантос? Срещу отговора ще получиш инжекция. Иначе си мъртъв.

Мъжът вече се гърчеше, от носа и устата му капеше пяна. Но въпреки това успя някак да вдигне трепереща ръка и да посочи към вилата.

— В мазето. Под килим. Вътре.

Йегер вдигна спринцовката и заби иглата в ръката му. „Колокол-1“ не се нуждае от антидот и спринцовката съдържаше безвреден солен разтвор. Няколко минути на чист въздух щяха да са достатъчни да гарантират оцеляването му, макар че щяха да са му нужни много седмици, за да се възстанови напълно.

Нарова и Йегер се върнаха вътре, като оставиха Раф да държи под око Владимир. Слязоха в мазето и фенерът на Йегер освети пъстър килим в латиноамерикански стил на голия бетонен под. Събра го настрани и откри тежък стоманен капак. Задърпа дръжката, но капакът не помръдна. Явно беше заключен отвътре.

Извади пластичен експлозив от раницата си, избра място в задната част на капака и го залепи покрай цепнатината.

— Щом гръмне, метни граната — каза той.

Нарова кимна и приготви гранатата с „Колокол-1“.

Двамата намериха прикритие. Йегер задейства детонатора и моментално се чу рязка експлозия, а въздухът се изпълни с гъст дим и прах. От капака не беше останало нищо.

Нарова метна гранатата в задименото помещение долу. Йегер започна да отброява секундите, за да може газът да подейства, след което спусна крака в отвора и скочи. Приземи се, като омекоти падането с присвиване на колене, и моментално вдигна пистолета и провери стаята. През гъстия дим различи две фигури, лежащи безжизнено на пода.

Нарова скочи до него и Йегер насочи лъча на фенера към двамата мъже в безсъзнание.

— Провери ги.

Докато Нарова изпълняваше, той се промъкна покрай стената към дъното на стаята, където имаше малка ниша с тежък дървен сандък. Протегна ръка и дръпна дръжката, но сандъкът беше заключен.

„Майната им на ключовете“.

Хвана дръжката с две ръце, опря крак в сандъка, напрегна мускулите на раменете си и дръпна с всички сили. С пращене на дърво капакът се откъсна от пантите си. Йегер го захвърли настрани и освети вътрешността с фенерчето.

На дъното на сандъка имаше голям безформен вързоп, завит със стар чаршаф. Йегер бръкна и го повдигна, усещайки характерната тежест на човешко тяло, след което го положи внимателно на пода. Когато дръпна чаршафа, пред него се разкри лицето на Летисия Сантос.

Намериха я. Беше в безсъзнание и съдейки по външния и вид, Владимир и хората му я бяха прекарали през ада през последните няколко дни. Йегер не искаше дори да си помисля какво са й сторили. Но поне все още беше жива.

Зад него Нарова проверяваше второто тяло, за да се увери, че човекът е мъртъв. Подобно на мнозина от хората на Владимир, този носеше броня — нямаше съмнение, че са сериозни професионалисти.

Но когато преобърна тромавата фигура по гръб, лъчът на фенера й се отрази в нещо, оставено под тялото. Беше сферично и метално, колкото юмрук, с насечена на малки квадратчета повърхност.

— Граната!

Йегер рязко се извъртя, преценявайки моментално заплахата. Мъжът беше заложил капан. Смятайки, че умира, беше извадил халката на гранатата и бе легнал отгоре й, като притискаше лостчето на детонатора с тежестта на тялото си.

— Залегни! — изрева Йегер, грабна Летисия и се хвърли към нишата.

Без да му обръща никакво внимание, Нарова стовари фигурата обратно върху гранатата и се хвърли отгоре й, за да се защити от експлозията.

Последва огромна, изпепеляваща детонация. Нарова бе вдигната във въздуха от ударната вълна, чиято сила запрати Йегер още по-навътре в нишата и главата му се блъсна в стената.

Прониза го заслепяваща болка… и секунди по-късно целият свят потъна в мрак.