Микаел Юрт, Ханс Русенфелт
Мъртвите, които не липсват на никого (74)

74

Самолетът кацна в 20,35 часа с десет минути закъснение. След още четвърт час Торкел, Урсула, Били и Йенифер стигнаха лентата за багаж и зачакаха. Всички мълчаха; и в самолета от Йостершунд не бяха особено разговорливи. Макар никой да не го казваше на глас, у всички имаше известно разочарование, че всъщност не са постигнали кой знае колко през дните в планинската станция. Идентифицираха двамата холандци и свързаха смъртта на Патриша Уелтън/Лиз Макгордън с жертвите в планината, но това беше всичко. Все още нямаха ни най-малка представа кое е семейството от гроба, нито пък знаеха истинската самоличност на Патриша Уелтън/Лиз Макгордън.

Оставаше им единствено да се надяват на фотоапарата, който Урсула откри в багажа на холандците, но до този момент и той не ги беше отвел доникъде. След като Урсула му го даде, Били бързо установи, че няма нито кабел, нито зарядно, които да пасват, и затова няма как да зареди батерията. Следващият удар дойде при отварянето на слота за мемори картата. Макар апаратът да беше увит в найлон, въздухът и влагата бяха успели да проникнат и там. Металът се бе оксидирал и картата се беше заклещила. Били не посмя да я насилва без подходящи инструменти, затова сега фотоапаратът се намираше в ръчния му багаж точно както го бяха открили.

— Здравей, добре дошъл у дома.

Били се обърна и за миг зърна Мю в цял ръст, преди тя да се вдигне на пръсти да го целуне. Сложи ръце на бузите му, притисна тялото си в неговото и сякаш искаше времето да застине в този момент. След — както му се стори — няколко минути Били прекъсна прегръдката, като леко отстъпи назад, донякъде смутен от емоционалното посрещане.

— Запознай се с колегите ми — каза той и се обърна към другите, които се хилеха насреща му точно както беше очаквал.

Той ги представи и един по един те поздравиха Мю, която се ръкуваше с всеки с леко присвиване в коленете. Били никога не го беше виждал преди, но пък и май никога не беше присъствал, когато тя се запознава с някого. Намери го за симпатично, макар че имаше нещо леко странно в пораснали жени, които правят реверанси; може би понеже е толкова рядка гледка. Мю се обърна към Йенифер, която й подаде ръка и се представи.

— О, мислех, че вие сте Ваня — усмихна се Мю.

— Не, наложи й се да се прибере малко по-рано — обясни Йенифер.

Мю кимна и след разменянето на любезности хвана Били за ръка и започна да си бъбри с тях като естествена част от неговата личност, от живота му. Приятно беше. Наистина. Той се зарадва да я види, осъзна, че му беше липсвала. Щом му липсваше само след няколко дни раздяла, значи искаше да се виждат по-често, нали? Постоянно? Не означаваше ли това, че идеята да заживеят заедно всъщност не е толкова глупава?

Багажите най-после дойдоха, всеки взе своята чанта и се запъти към изхода.

— Къде живеете? — обърна се Мю към Йенифер, докато вървяха към вратите.

— В Солентюна.

— Минаваме оттам, да ви закараме?

— Да, благодаря!

Били и Йенифер махнаха за довиждане на Торкел и Урсула и излязоха след Мю.

— Да си поделим таксито? — предложи Урсула, докато махаше летищните стикери от сака си.

Можеше да си позволи да се качат в едно такси. Знаеше, че ще слезе първа и Торкел няма да сметне за странна липсата на въпроса дали ще се качи с нея. В неговия свят тя беше омъжена жена. В неговия свят съпругът й я чакаше у дома. Урсула почувства желание да живее в неговия свят.

— Колата ми е на паркинга — каза Торкел с неопределен жест през големия прозорец. — Мислех първо да се отбия през Ивон да видя момичетата, иначе щях да те закарам.

— Няма нищо, ще хвана такси.

— До утре.

— Да.

Торкел тръгна към автобуса, който щеше да го отведе до паркинга на летището. Урсула остана на място, загледана след него. Изглежда разочарован, мислеше си. Въпреки времето, което прекараха заедно в „Стурулвон“, нищо не се бе случило. Не само че не правиха секс, ами даже не седнаха да си поговорят и не излязоха на разходка. Не бяха общували извън службата нито веднъж, ако не се брои кратката закуска. Може би не биваше да се държи така хладно с него; обеща си да му предложи нещо повече, като се видят в офиса утре сутрин. Вдигна сака си и тръгна към стоянката на такситата.