Микаел Юрт, Ханс Русенфелт
Мъртвите, които не липсват на никого (28)

28

Петер Горнак я изпрати.

Стана бързо. Разговорът в приемната, ръкостискането и обяснението. Съвсем обичайно. Но после обикновената жалба на наглед обикновената жена се превърна в „разследване“ в найлонова торба, в което бяха замесени мъртви полицаи и заплашвани бивши гаджета. В момента, в който торбичката от супермаркети „Ика“ се озова върху бюрото му, Петер инстинктивно разбра, че ще му губят времето. Беше длъжен да хвърли едно око на някои от документите, за да може после спокойно да зареже цялата работа. Сигурен беше, че така ще стане. До момента, в който тя изрече името.

Валдемар Литнер.

Той беше учил в полицейската академия заедно с Ваня Литнер. Дори ходиха заедно известно време във втори курс. Тя сложи край на връзката им след няколко месеца. Нищо драматично. Никакви усложнения. Продължиха да учат заедно. Като приятели. Така и не станаха колеги. След обучението поеха по различни пътища. Знаеше, че тя работи в Националния отдел за разследване на убийства, но не се бяха виждали от няколко години. А дали баща й се казваше Валдемар? Не, Петер не можеше да си спомни. Но пък едва ли много хора се казват Литнер. Дати това беше жалба срещу бащата на Ваня? Още по-добра причина да приключи бързо с тази история.

Петер придърпа торбата, извади книжата и папките и разстла всичко на бюрото пред себе си. Отвори най-близката папка и се сепна.

Копие от полицейско разследване.

От Агенция „Икономически престъпления“.

Петер затвори папката и се обърна към компютъра. Въведе името и резултатът излезе веднага. Имало е предварително разследване. От 2008 година. Прокурорът го прекратил поради липса на доказателства. Петер се върна към материалите, които получи. Полицейското разследване заемаше само половината от тях. Останалите бяха други работи. Други данни. Нови доказателства.

Той остави най-горната папка настрана взе следващата, облегна се и започна да чете.

След няколко минути се натъкна на „Дактея Инвест“, име, което всички в „Икономически престъпления“ познаваха и което го накара незабавно да отиде при началничката си.