Микаел Юрт, Ханс Русенфелт
Мъртвите, които не липсват на никого (101)

101

Ваня слезе от асансьора на приземния етаж, тръгна по коридора вляво, сви надясно и мина през отворените стъклени врати към трапезарията на персонала. Вдясно беше щандът за самообслужване — четири големи гондоли с различни обедни менюта. Месо, риба, вегетариански ястия и салати. Две опашки пред касите към залата, където имаше дълъг тезгях, от който да вземеш напитки, хляб и подправки. Бяха наредени около четиридесет маси. Всичките с бели покривки с десен на червени боровинки. Най-големите с шейсет места, най-малките с по четири. Много народ. Опашки пред касите, глъч, звънтене на прибори и порцелан.

Ваня се вкамени, като видя кой плаща и тръгва между масите. Хокан Першон Ридарщолпе. Проследи го с поглед, поколеба се дали да отиде при него, да го попита какво е станало, къде е сбъркала. Все някога трябваше да научи истината, нямаше да може да забрави тази история, ако въпросите още я тормозят. Само че дали това беше правилното време и място? Защо не, помисли си тя и прекоси трапезарията целенасочено.

В този момент обаче забеляза Себастиан на една маса до прозореца. Хокан Першон Ридарщолпе минаваше покрай него. Себастиан вдигна очи и видя колегата си психолог. Ваня забави крачка; искаше да види дали Себастиан ще каже или направи нещо. Много щеше да й хареса, ако Себастиан сгълчи или обвини в некомпетентност Першон Ридарщолпе пред препълнената трапезария. Хокан Першон Ридарщолпе приближаваше. Себастиан погледна към него. Всеки момент щеше да мине покрай масата му. Ако щеше да действа, трябваше да бъде сега. Така и направи, но не както си го представяше Ваня.

Себастиан мигна и кимна.

Кимна.

Ваня не можеше да повярва на очите си.

Кимване, което беше не само поздрав, но и нещо повече… потвърждение, нещо като негласно споразумение.

Откачено.

Тя беше откачена.

Себастиан не харесваше Хокан Першон Ридарщолпе. Презираше го. Не само че не направи сцена, ами и кимна. Дали беше просто хладно, учтиво кимване? Може би дори насмешливо? Дали го беше изтълкувала погрешно? Но не, знаеше какво е видяла. Беше доволно кимване със затворени очи, каквото разменяш с човек, който е направил нещо за теб и сега го потвърждаваш.

Но това беше откачено.

Какво би могъл да направи Хокан Першон Ридарщолпе за Себастиан? Нищичко. След последните събития Себастиан би трябвало да има още по-лошо мнение за него. Да се обърне на другата страна. Да го изгледа кръвнишки. Да се държи още по-арогантно.

Всичко друго, но не и да му кима.

Мисълта я споходи внезапно. Чак дъхът й секна. Невъзможно. Нямаше абсолютно никаква причина дори да си го помисля. Наистина беше откачила.

Но събитията от последните дни…

Лоша работа. Валдемар, Троле, Елинор и ФБР. Един общ знаменател.

Себастиан Бергман.

Но защо? Каква причина би могъл да има? Сега? Никаква. Беше безумно, но не успяваше да пропъди мисълта. Обяснението защо Троле му е оставил материалите не беше съвсем задоволително, а сега и това заговорническо кимване. Ваня излезе от трапезарията, наляво, после надясно. Метна се в асансьора и натисна копчето на шестия етаж.