Микаел Юрт, Ханс Русенфелт
Мъртвите, които не липсват на никого (95)

95

Екипът се събра в понеделник и установи, че не се беше случило нищо особено.

Беше се получил предварителен резултат от ДНК теста, взет от близките на изчезналите семейства. Бащата на съпругата в семейство Турилсен от Норвегия, изчезнало горе край Тронхайм; сестрата на майката в семейство Хагберг от Йевле; братът в Оскаршхамн на бащата в семейство Седерквист, което вероятно се бе удавило в Индийския океан. Нямаше съответствия с жертвите от планинския гроб. Разочарованието не беше кой знае колко голямо, подозираха го и преди това, а и всичко окончателно изключено им освобождаваше време за други задачи.

Били седеше на бюрото си, когато компютърът му изпиука. От криминалистичната лаборатория пращаха снимките, които бяха успели да свалят от мемори картата, 93 на брой, във файл, който той можеше да изтегли. Били се регистрира, свали снимките и започна да ги разглежда. Прецени, че са правени от ранна пролет до смъртта им. Празненство за рожден ден на момиченце, което вероятно не беше тяхна дъщеря, а на някой познат, тъй като го нямаше на други снимки. Фотоси от разходки с колело, купони, къпане в морето, екскурзии, футболни мачове. Щастливи усмихнати хора. Някоя и друга снимка от дом, който можеше да бъде само на семейство Бакер. Ежедневие.

Последните 37 бяха интересни. Една беше направена на летището в Тронхайм. Фрамке стоеше с раницата на гърба пред сградата на терминала и се усмихваше. На следващата бяха вече в планината. Този път беше ред на Ян да позира сред планинските върхове, все едно сочи накъде са се запътили. Следваха снимки от почивки, пренощувания и различни места по пътя. Били маркира и принтира всички снимки от планината и докато принтерът работеше, мина направо на последните.

Фрамке прибираше палатката.

Брод през бурен поток.

Северни елени високо горе на склона.

Входът към долина, Ян на преден план, пиещ вода от планински извор. Последната снимка. Изглеждаше щастлив. Усмихваше се към фотоапарата и жена си. Били погледна датата. 30 октомври. Денят на смъртта им. На фона зад него се простираше долината, малка къщурка вдясно и отзад плато, синьо небе и планински хребети. Били подскочи. Той познаваше тези върхове най-отзад. Беше ходил там. Платото под тях беше мястото, където откриха телата. Трудно бе да се определи разстоянието, но Били прецени, че пред Ян и Фрамке Бакер е имало около час път. Още един час живот, което усмихнатият мъж естествено не е знаел, докато се е снимал, но което изпълваше Били с мъка, докато гледаше. Тъкмо понечи да затвори снимката, когато очите му се спряха върху една подробност.

Къщата.

Малката къщурка в долината, в полите на планината. Недалеч от гроба. Докато бяха горе, търсиха възможно място на убийството, но така и не откриха нищо. Там нямаше къща. Но на 30 октомври 2003 година очевидно е имало. Били увеличи снимката на екрана. Стени от цели трупи, комин, малко стълбище до вратата. Неголяма. Ловна хижа.

Били се изправи, отиде в Стаята и се загледа в картата на стената, която бяха взели от планинската станция. Местоположението на гроба беше отбелязано с кръст. И други бяха гледали, но той искаше да се увери.

На картата нямаше къща на мястото, където според снимката от фотоапарата на Бакер е имало такава.

Той се протегна към телефона, сложен на конферентната маса, и хвърли още един поглед към стената. Визитната картичка на Матс и Клара. Набра номера. Клара отговори след втория сигнал.