Микаел Юрт, Ханс Русенфелт
Мъртвите, които не липсват на никого (33)

33

След сутрешната среща всички имаха много работа. На Били възложиха да потърси как и кога е влязла в страната Патриша Уелтън. Знаеха, че това е в най-добрия случай времеемка, а в най-лошия — невъзможна задача. Ако Патриша Уелтън — която и да е тя — беше пристигнала с влак или автомобил, никога нямаше да я намерят, но бяха длъжни да пробват. Той помоли Йенифер да му помогне. Тя прие с готовност. Били подчерта, че не е необходимо да го информира какво е открила, и още веднъж я помоли за извинение. Тя само махна с ръка. „Бъди спокоен.“

Седнаха един срещу друг в празната трапезария, всеки с телефон в ръка и пред компютър, и започнаха от самото начало. Какво им беше известно? Не много. Общо взето, единственото сигурно беше, че Патриша Уелтън е взела кола под наем в Йостершунд сутринта на 30 октомври 2003. Не им отне много време да установят, че в онзи период не е имало директни полети от чужбина до летището на Йостершунд освен чартърни, а и те бяха изключително редки. Нито един не беше кацнал сутринта на трийсети. Най-близко във времето беше един от Амстердам сутринта на двайсет и шести. Били и Йенифер обсъдиха възможността Патриша да е прекарала четири дни в Йостершунд, но я зачеркнаха почти незабавно.

Оставаха вътрешните полети и влаковете. Решиха да започнат от Швеция и за начало да проверят двете големи летища. Йенифер пое Арланда, Били — Ландветер.

Преди да запретнат ръкави, донесоха термос кафе от кухнята и намериха пакет бисквити в един от шкафовете. Отбелязаха на списъка върху барплота какво са взели. Система, въведена от Матс и Клара първата вечер. „Взимайте каквото искате, когато поискате, само го вписвайте.“

Върнаха се в трапезарията, наляха си кафе и се спогледаха през масата. Били въздъхна леко.

— Добре, да действаме.

Чукнаха си чашите с кафето и започнаха да звънят на всички компании, летели до Стокхолм, и респективно Гьотеборг, на 30 октомври и седмица назад, за да опитат да се сдобият със списъците на пътниците. Не стига, че се налагаше да се борят с бюрокрацията, за да се сдобият с желаната информация, ами трябваше и да проверят хиляди имена; освен това съществуваше голям риск данните, които търсят, да са унищожени.

— На това му се вика сизифов труд — въздъхна Йенифер и се усмихна на Били над отворения лаптоп.

— Вярно — съгласи се той с усмивка.

В интерес на истината нямаше представа кой или какво е Сизиф, май беше свързано по някакъв начин с гръцката митология. Но не възнамеряваше да пита.