Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Себастиан Бергман (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fjällgraven, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
SilverkaTa (2017)
Допълнителна корекция
WizardBGR (2017)
Допълнителна корекция
dave (2018)

Издание:

Автор: Микаел Юрт; Ханс Русенфелт

Заглавие: Мъртвите, които не липсват на никого

Преводач: Стела Джелепова

Език, от който е преведено: шведски

Издание: първо

Издател: Издателство ЕРА

Град на издателя: София

Година на издаване: 2016

Тип: роман

Националност: шведска

Печатница: ЕКСПЕРТПРИНТ ЕООД

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-389-399-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1543

История

  1. — Добавяне

33

След сутрешната среща всички имаха много работа. На Били възложиха да потърси как и кога е влязла в страната Патриша Уелтън. Знаеха, че това е в най-добрия случай времеемка, а в най-лошия — невъзможна задача. Ако Патриша Уелтън — която и да е тя — беше пристигнала с влак или автомобил, никога нямаше да я намерят, но бяха длъжни да пробват. Той помоли Йенифер да му помогне. Тя прие с готовност. Били подчерта, че не е необходимо да го информира какво е открила, и още веднъж я помоли за извинение. Тя само махна с ръка. „Бъди спокоен.“

Седнаха един срещу друг в празната трапезария, всеки с телефон в ръка и пред компютър, и започнаха от самото начало. Какво им беше известно? Не много. Общо взето, единственото сигурно беше, че Патриша Уелтън е взела кола под наем в Йостершунд сутринта на 30 октомври 2003. Не им отне много време да установят, че в онзи период не е имало директни полети от чужбина до летището на Йостершунд освен чартърни, а и те бяха изключително редки. Нито един не беше кацнал сутринта на трийсети. Най-близко във времето беше един от Амстердам сутринта на двайсет и шести. Били и Йенифер обсъдиха възможността Патриша да е прекарала четири дни в Йостершунд, но я зачеркнаха почти незабавно.

Оставаха вътрешните полети и влаковете. Решиха да започнат от Швеция и за начало да проверят двете големи летища. Йенифер пое Арланда, Били — Ландветер.

Преди да запретнат ръкави, донесоха термос кафе от кухнята и намериха пакет бисквити в един от шкафовете. Отбелязаха на списъка върху барплота какво са взели. Система, въведена от Матс и Клара първата вечер. „Взимайте каквото искате, когато поискате, само го вписвайте.“

Върнаха се в трапезарията, наляха си кафе и се спогледаха през масата. Били въздъхна леко.

— Добре, да действаме.

Чукнаха си чашите с кафето и започнаха да звънят на всички компании, летели до Стокхолм, и респективно Гьотеборг, на 30 октомври и седмица назад, за да опитат да се сдобият със списъците на пътниците. Не стига, че се налагаше да се борят с бюрокрацията, за да се сдобият с желаната информация, ами трябваше и да проверят хиляди имена; освен това съществуваше голям риск данните, които търсят, да са унищожени.

— На това му се вика сизифов труд — въздъхна Йенифер и се усмихна на Били над отворения лаптоп.

— Вярно — съгласи се той с усмивка.

В интерес на истината нямаше представа кой или какво е Сизиф, май беше свързано по някакъв начин с гръцката митология. Но не възнамеряваше да пита.