Микаел Юрт, Ханс Русенфелт
Мъртвите, които не липсват на никого (127)

127

Били сложи две филии в тостера. Отиде до хладилника, извади масло, сирене и мармалад и ги подреди върху таблата. Обърна се към кухненския плот и включи електрическата кана. Сгъна омлета на две и го остави на топло. Отвори шкафа над мивката и извади две чаши. Нямаше закъде да бърза. Отново бе отстранен. За втори път в рамките на няколко месеца. Естествено, положението не изглеждаше никак добре. Пресата щеше да ликува, ако чуе за това, но поне засега не беше стигнало до ушите им. Пишеше се и се говореше необичайно малко за Алмнес и случилото се там.

Били обаче не спираше да мисли за това.

Чарлс изскочи от колата. Пистолетът, насочен към него. Дали можеше да постъпи другояче? Например да се беше прицелил в рамото или крака? Да го беше обезвредил? Спомените му от ситуацията не бяха кристални, но едно помнеше болезнено ясно. Чувството за нетърпение, което го обхвана, докато слизаше по склона и приближаваше автомобила.

Разбира се, при разследването Торкел щеше да свидетелства в негова защита. Чарлс Седерквист беше опитен и обучен служител на разузнаването, който го заплаши със зареден пистолет при разстояние от няколко метра. Дори и ранен, той представляваше смъртна опасност. Имаше предостатъчно свидетели. Не, Били не се тревожеше особено за вътрешното разследване, даже никак. Това, което го измъчваше, беше, че макар да не помнеше добре всичко, довело до изстрелите, си спомняше ясно чувството, което изпита точно след това. Обля го топлина, докато гледаше как Чарлс пада на земята. Повече ендорфини, отколкото адреналин, сигурен беше. Задоволство. Беше откачено, но единственото, с което можеше да го сравни, беше усещането след секс. След наистина хубав секс.

Електрическата кана се изключи и той наля вода в двете чаши и пусна по една чаена торбичка във всяка. Върна каната на място и едновременно с това отвори шкафа до печката и извади меда. Вдигна тигана от котлона, обърна омлета и нареди всичко на таблата. Погледна я доволно, не беше пропуснал нищо. А, да, препечените филийки. Взе ги и ги постави върху чиста кърпа. Мю беше повлияла на целия му живот, но въпросът беше дали най-голямата разлика не е настъпила в хранителните му навици и уменията му в кухнята, помисли си той, докато излизаше в коридора. Извади един ключ от джоба си, сложи го до ножа за мазане и се насочи към спалнята.

Мю спеше в лявата половина на леглото. Тънка струйка слюнка се спускаше от ъгълчето на устата й върху възглавницата. Били намираше дори това за сладко. Тя беше точно за него. Наистина. Отначало не се получаваше идеално, понеже той се боеше, че тя няма да е доволна от работохолизма му, а тя си мислеше, че той иска помощта й, за да промени начина си на живот. Точно затова се стигна и до караницата му с Ваня. Сега обаче отношенията им бяха отлични; и с двете. Повече с Мю, отколкото с Ваня, все пак трябваше да признае.

Събуди я внимателно. Тя веднага отвори очи. Все едно имаше копче за включване и изключване. Напълно разсънена сутрин, заспиваща за две секунди вечер. Веднага се надигна, като същевременно дискретно си избърса устата. Били старателно остави таблата на леглото и приседна до нея да й прави компания.

— Страхотен си — възкликна тя и го целуна, след което се съсредоточи върху закуската.

Посегна към ножа за мазане и застина. Вместо него взе предмета, оставен отстрани. Ключът.

— Какво е това?

— Ключ.

— Мислех, че не искаш.

— И аз мислех, че не искам.

Внимателно, за да не преобърне таблата, тя се протегна към него и го прегърна. Дълго. Той също я обгърна с ръце. Точно тук искаше да бъде. Тя не познаваше другия Били, на когото му харесваше да убива. Единствено Йенифер го познаваше. Можеше ли да заживее с Мю, без да й го каже? Какво щеше да последва?

Йенифер не беше показала никаква емоция, но все пак тя бе полицайка, пък и нямаше намерение да живее с него.

— … през май.

Били чак сега усети, че Мю му говори нещо в ухото. Той прекъсна прегръдката.

— Извинявай, какво за май?

— Можем да се оженим през май.

Били загуби ума и дума, вкамени се, дори не успя да се усмихне. За разлика от Мю.

— Само се шегувам! Пошегувах се, скъпи.

Тя го хвана за бузите с две ръце и го целуна по устата. Телефонът му звънна. Той се измъкна бързо от леглото и отиде да вдигне. Беше Ваня.