Дот Хъчисън
Градината на пеперудите (4)

Благодарности

Понякога си мисля, че тази част е по-трудна от написването на цялата книга, но има толкова много хора, на които съм дълбоко задължена за съществуването й. На мама и Деб, че отговаряха на притеснителни и откачени медицински въпроси като част от проучването. На татко и братята ми, че продължават да подкрепят моята странна и трудна мечта. На Санди, че не се отказа от малкото, мълчаливо и стряскащо чудовище, което сякаш нямаше дом. На Изабел и Челси, че бяха сред първите читатели и че реакциите им не се изчерпаха с „Какъв ти е проблемът, по дяволите?“. На Теса, за таланта и търпението да ме убеди да не изпадам в крайностите, в които често се озовавах. На Алисън и Джо Вон, че рискуваха, и на Кейтлин, че зададе толкова много фантастични въпроси и ме водеше — въпреки многобройните ми истерии — към намирането на начини да направя тази книга по-добра.

На приятелите ми, които ми простиха, задето бях напълно неконтактна, докато работех върху романа, на колегите ми, на които сигурно им е писнало да ме слушат да говоря за него, и на мениджърите, които бяха толкова развълнувани от успеха ми.

На всички вас, че останахте с мен толкова дълго.