Мишел Моран
Последната кралица на Индия (19)

Петнайсета глава

1852 година

Появата на Дамодар на бял свят промени драстично живота в Панч Махал. Вече не ни беше позволено пред вратите към покоите на рани да разговаряме по-силно от шепот, а на градинарите, които се грижеха за зеленината и цветята в дворовете, беше разпоредено да вършат работата си само тогава, когато малкият раджкумар не спи. Даже готвачите бяха принудени да променят режима си, защото рани не искаше първото поемане на дъх на малкия принц рано сутрин да бъде на пушек и тежки миризми. Около главата му тя постави розови листенца, над него сплете дълги гирлянди от жасмин. Ние възобновихме тренировките си, но при отсъствието на рани никоя от нас не се напрягаше особено.

Раджата посещаваше съпругата си всяка сутрин и два пъти следобед. Беше толкова неистово влюбен в сина си, че беше истинско чудо как не го слагаше на носилка на гърба си, за да го води всяка вечер в барадари. Когато задължителният месец на изолация за рани приключи, ние мислехме, че тя ще пожелае да подеме наново всички онези неща, които толкова дълго й бяха забранени. Но трябваше да минат още няколко седмици, преди тя най-сетне да се появи да ни види в стаята на кралицата. Но дори и тогава посещението й беше за кратко, а Дамодар не беше с нея. Аз се поклоних много ниско, когато тя влезе, но бях удостоена точно с толкова внимание, колкото и останалите дургаваси. Единствените жени, които бяха канени в покоите й, бяха Кахини и Каши — Каши, защото беше отгледала седем по-малки братчета и сестричета.

А после, в последния ден на януари, дургавасите бяха призовани в покоите на рани, за да се запознаят с раджкумар.

— На бас, че има носа на баща си! — възкликна Моти.

— И косата на рани — допълни Хира.

Всички се обърнахме към Каши. Тя беше виждала нашия раджкумар поне дузина пъти.

— Никога досега не сте виждали по-красиво дете! — изрече с възторг тя. — Чакал е цели девет години за появата си! — допълни изумено. — Беше крайно време боговете да ги благословят!

Кахини издаде някакъв странен гърлен звук и промърмори:

— Да не си мислиш, че рани се е сдобила с дете чрез молитви?

— Кахини, раджата е твой братовчед! — сряза я остро Хира.

— А истината си е истина — отговори наперено Кахини.

— Голяма работа, че била отишла при него, облечена като английски генерал! — намеси се Моти. — Важното е, че Джанси вече си има наследник!

Докато вървяхме към покоите на рани, аз попитах шепнешком Джалкари защо, според нея, рани е отишла при раджата, облечена като мъж. Тя ме изгледа така, както човек гледа друг, поискал да знае защо дишането е важно за живота.

— Не е ли очевидно, Сита! — изсъска. — Защото той може да бъде разпален единствено от мъже!

Тази мисъл беше крайно шокираща, най-вече защото лично аз не я възприемах като възможна. Всички ли бяха наясно с това освен мен? Отново?

После Сундари обяви:

— Нейно височество е готова!

Кралицата беше по-красива от всякога. Беше облечена в ангарка в кремаво и златисто, а косата й падаше на дълги вълни по раменете й. На врата й проблясваше дебел наниз от перли — най-вероятно подарък от Гангадхар.

— Моите дургаваси! — възкликна зарадвано тя, когато ни зърна.

Събрахме се в кръг около детската люлка в червено и златно. Раджкумар беше плътно увит в пелени и одеяла, така че се виждаше единствено лицето му. Но с гъстата си тъмна коса и деликатния нос той наистина беше така красив, както ни беше казала Каши.

— Вижте, той отваря очи! — посочи Хира.

Всички се приведохме, за да го видим, а рани рече:

— Той не вижда много надалече, но ако доближите лицата си към него, ще може да различи чертите ви.

— Но не всички заедно! — повиши предупредително глас Каши. — Ще го объркате и ще се замае!

И така ние се подредихме в колона, и започнахме една по една да се привеждаме над бебешката люлка. Знаете, че в хиндуизма ние вярваме не толкова в съдбата, колкото в кармата. Ето че в мига, в който дойде моят ред да надникна в люлката, Дамодар рао ме дари с огромна бебешка усмивка. Сигурно си мислите, че преувеличавам, тъй като бебетата започват да се усмихват едва след шестата седмица, при това само на майките си, но в този случай стана точно така, както ви казвам.

— Видяхте ли това? — възкликна изумено рани и изгледа другите дургаваси. — Той се усмихна на Сита!

— Сигурно я е взел за бханд — промърмори Кахини. Което ще рече „клоун“.

— Престани, Кахини! — изгледа я строго рани. А после се обърна към мен и рече: — Ти си първият човек, на когото синът ми се е усмихнал!

И се загледа напрегнато в мен, като че ли се опитваше да разгадае тайната ми.

Ала аз бях не по-малко озадачена и от нея самата. Не бях сторила нищо по-различно от останалите дургаваси. Може би в предишния си живот бях сторила нещо изумително, за да заслужа подобен късмет.

— Някой ден — каза рани — искам Дамодар да научи английски. Нали ще идваш вечер, за да му говориш, Сита?

— За мен ще бъде чест, ваше височество! — побързах да се поклоня аз.

— Когато другите дургаваси си тръгнат, искам ти да останеш!

Всички постояхме в покоите на рани още около час, като гугукахме на раджкумар и си бъбрехме с рани, докато накрая Сундари не обяви, че всички трябва да се върнат обратно в стаята на кралицата с изключение на мен.

— Аз също мога да остана, ако желаете — обади се моментално Кахини.

— О, не мисля, че ще бъде необходимо — махна с ръка рани. — Сигурна съм, че раджата скоро ще те повика. Чувам, че подготвя нова пиеса.

— Да, „Сита Сваямвар“ — потвърди Кахини. — Играла се е за раджата на Сангли. Написана е от Вишнудас Бхаве. Но Гангадхар го е наел да напише нещо ново, чието действие се развива в Джанси. Плаща му двойно повече от раджата на Сангли. Но и драматург като Вишнудас Бхаве не би приел нищо по-малко.

Забелязах раздразнението в изражението на рани, когато рече на Кахини:

— Вече можеш да си вървиш!

Кахини се измъкна бързо през вратата. В продължение на доста дълго време рани не изрече и думица, а аз останах до люлката на раджкумар, за да го забавлявам. По едно време тя се обърна към мен, посочи възглавницата до леглото й и аз седнах на нея.

— Сита, през последните няколко седмици съм много разочарована от теб — рече кралицата.

— Ваше височество, аз…

Тя вдигна ръка и аз моментално млъкнах.

— Има моменти, когато трябва просто да слушаш, разбра ли?

Цялото ми лице пламна от срам и аз сведох глава, като промърморих тихичко:

— Съжалявам!

— Знам, че си честен човек, понякога даже до глупост. Но е крайно време да разбереш, че Кахини е моя роднина. Може и да е дразнеща и арогантна…

Както и егоистична и зла.

— Но ми направи една голяма услуга. Сигурно до това време вече си разбрала, че раджата не ме посещава в покоите ми?

Не можех да я погледна в очите от срам, затова промърморих към ръцете си:

— Да.

— Е, та именно Кахини беше човекът, който предложи аз да отида при него! — погледна към Дамодар в красивата му люлка. Тъмните му мигли бяха отпуснати нежно върху пухкавите му бузки. Съвършеното бебе. — Да го държа нощем в обятията си, да го приспивам с песен, да усещам тежестта му до гърдите си, когато го кърмя… Той е най-голямата благословия в моя живот, Сита! А без Кахини той нямаше да съществува!

Почувствах се така, както вероятно се чувства всяка жена, когато научи, че мъжът, за когото се е надявала да се омъжи, се е оженил за някоя друга, някоя с много повече красота и ум, отколкото тя самата би могла някога да притежава. Осъзнах, че каквото и да сторя за рани, нищо и никога няма да се сравни с онова, което беше направила Кахини.

— Искам тази вечер и ти да отидеш на театър — продължи кралицата. — Раджата никога не ми казва какви пари харчи за тези свои пиеси. Искам да научиш колко получава този Вишнудас Бхаве и колко време ще се задържи тук!

Втренчих се в рани, чудейки се как, според нея, бих могла да получа цялата тази информация.

— Моят съпруг не задържа нищо в стомаха си — подсказа ми рани. В Индия това означава, че даденият човек не умее да държи нищо в тайна. — Имам нужда от тази информация, Сита! Защото ако хазната отива на изпразване, това ще промени коренно отношенията ни с британците! А ние не желаем да сме им задължени повече, отколкото вече сме, нали така? — погледна към Дамодар и допълни: — Той вече е всичко за мен. Някой ден ще наследи това кралство. Но преди това трябва да има кралство, което да наследи!

* * *

Няма да се преструвам, че не бях изнервена, когато всички започнаха да се приготвят за лягане, а от мен се очакваше да си облека по-представителна ангарка и да се отправя към театъра на раджата. Рани беше повикала двама от стражите си, които да ме придружат в тъмното, а аз се надявах единият от тях да бъде Арджун — въпреки че, ако някой попиташе, никога не бих си признала това. Изчаках Кахини да тръгне, а след това се преоблякох в лилави чуридари и тежка пурпурна мантия. Когато Джалкари ме видя, повдигна вежди и само попита:

— По заповед на рани или на раджата?

Останалите жени се обърнаха моментално към мен, за да чуят какво ще отговоря.

— И на двамата — отсякох, тъй като какъвто и отговор да дадях, Кахини щеше да научи за него.

Съмнявам се Джалкари да ми е повярвала, но важното е, че не каза нищо повече. Аз препасах кобура с револвера си и закрачих към вратата на дургавас. Навън в мъжделивата светлина на двора вече ме чакаха двамата стражи. Дъхът им се виеше на бели облачета в пронизващия нощен студ. Единият от тях беше Арджун.

— Значи вървиш по стъпките на Кахини, а? — отбеляза заинтригуван Арджун, когато потеглихме.

— Не бих го нарекла точно така.

— Но тя е единствената друга дургаваси, която е канена на репетициите на раджата!

— Може, но аз не съм се борила за подобна покана. Раджата смята, че бих могла да добавя нещо ценно към постановките му. Опасявам се обаче, че съвсем скоро ще се увери колко се е лъгал в мен.

— Не съм много сигурен — отвърна Арджун. — Според мен ти можеш да добавиш към живота на хората нещо много повече, отколкото предполагаш!

Вдигнах поглед към него, но въпреки ярката луна над главите ни изражението му си оставаше неразгадаемо. Затова смених темата.

— Имате ли представа коя пиеса ще репетира тази вечер раджата? — попитах делово.

— Да. „Ратнавали“ — отговори другият страж.

— Комедия?! — възкликнах слисана.

— Раджата е убеден, че притежава комедиен гений, който само чака, за да се прояви — поясни Арджун. Не бях много сигурна дали не долових в думите му известен сарказъм. — Пък и сега, след като се роди раджкумар, той иска по-весели пиеси.

— Чия роля ще играе раджата? — попитах.

— На принцеса Ратнавали, разбира се.

Пристигнахме пред барадари и Арджун дръпна тежките завеси, които бяха поставени между колоните на открития павилион, за да задържат топлината. В момента, в който влязохме, заварихме раджата на сцената заедно с Адеш. И двамата носеха перуки, но само перуката на раджата беше с дълги копринени къдрици. В мига, в който ме зърна, раджата плесна с ръце и извика:

— Сита!

И изведнъж всички се засуетиха около мен и появата ми. Не било ли прекрасно, че съм обула прасковени пантофки? Вижте само как черният ръб на пелерината ми подчертавал красотата на кожата ми! После всички поискаха да знаят какво използвам за косата си.

— Блести даже в тъмното! — отбеляза раджата.

Наложи се да му отговоря, че не използвам нищо специално, обаче Адеш беше сигурен, че нарочно крия тайната си за хубава коса.

— Искам сега вие тримата да седнете точно тук! — отсече накрая раджата и посочи към няколко възглавници, подредени пред самата сцена. На една от тях беше седнала Кахини, но когато видя, че ние се приближаваме, демонстративно се изправи и се премести.

— Не бъди толкова груба! — сряза я моментално раджата.

— Не съм груба! — побърза да се защити Кахини. — Просто не обичам да има нещо около мен, когато гледам театър!

— Искаш да кажеш, че не обичаш около теб да има други красиви жени! — засмя се Адеш.

— Е, щом е така, бих могла да се върна обратно там — каза тя.

— Кахини! — размаха пръст раджата, но гласът му беше закачлив и тя му се усмихна в отговор.

Що се отнася до мен, аз просто не обърнах внимание на тази размяна на реплики. Но ако смятаха всяка вечер да се държат така с мен, на рани щеше да й се наложи да забрави за шпионската ми дейност, защото просто нямаше да издържа.

— В момента репетираме „Ратнавали“ — съобщи раджата. — Познаваш ли пиесата, Сита?

— Да. Това е комедия.

— Точно така! А сега гледай и веднага ми съобщи, ако имаш някакви коментари!

Погледнах към Арджун, но той беше точно толкова слисан, колкото и аз. Какво точно очакваше раджата от мен? Коментари за какво? За изпълнението му? За самия текст? Пиесата започна и продължи, но на мен не ми идваше нищо особено наум. Някъде към средата на представлението участието на Адеш на сцената приключи и той слезе, за да седне до мен. Ухаеше силно на парфюм и на още нещо. Вино?

— Чувала ли си нещо за някакъв драматург на име Вишнудас Бхаве? — прошепна ми внезапно той.

Тъй като нямах никаква представа дали рани иска от мен да лъжа или не, реших да му кажа истината.

— Да.

— Той наистина ли ще идва в Джанси? — продължи Адеш.

— Носят се слухове, че раджата го е поканил…

— Но това е напълно излишно! — възкликна Адеш. Раджата ни погледна от сцената и ние едновременно побързахме да се усмихнем, за да не разбере, че говорим за него. После, вече значително по-тихо, Адеш продължи: — На рани известно ли е колко струва драматург като него?

— Не бих могла да кажа…

— Аз пък мога да кажа, че няма никакъв смисъл този човек да бъде канен! Аз също съм драматург, но раджата категорично отказва да погледне пиесите ми!

Това определено ме изненада. Мислех, че Адеш е любимец на раджата. Тъкмо се канех да отговоря, когато Кахини се надигна от възглавницата си и се приближи до нас.

— Вие двамата какво си шепнете?

— Колко красив е братовчед ти тази вечер! — отсече веднага актьорът. — Не се сещам някога да съм виждал по-прекрасна Ратнавали!

Кахини погледна първо Адеш, после и мен и изрече:

— Знаете, че мога да пазя тайни…

— О, честна дума, ние нищо не… — започнах аз.

— Не съм питала теб!

— Какво става там? — извика накрая раджата, прекоси цялата сцена, приближи се към нас и сложи ръцете си на кръста. В тази поза и с дългата си перука и сарито изглеждаше точно като намръщена жена.

— Сита тъкмо обсъждаше изпълнението ти с Адеш — отговори небрежно Кахини. — Аз пък я помолих да сподели коментарите си и с нас, останалите.

Погледнах към Арджун с надеждата да измисли някакъв начин да ме спаси, но той мълчеше.

— Е, какво има, Сита? — поиска да знае раджата.

— Ами аз… нищо — изломотих.

— Нямаш нищо за казване, така ли? Е, това е крайно разочароващо. Поканих те, защото рани ми каза, че си много умна!

— Може би просто й е минало времето за лягане — обади се Кахини.

Няколко от актьорите се разсмяха.

— Ако си уморена и нямаш нищо ценно за казване, може би е по-добре да си вървиш. Следващият път ела отпочинала!

Когато раджата се върна към пиесата си, аз се обърнах към Арджун и прошепнах:

— Можеше да ми помогнеш!

— Как? Ти си шепнеше нещо с Адеш! Да не си въобразяваше, че раджата няма да забележи?

Очите ми се напълниха със сълзи от срам, но аз си наложих да не се разплаквам. Беше малко вероятно след случилото се тази вечер раджата пак да ме покани на репетиция. Не бях успяла да изпълня заръката на рани.

* * *

Когато тази нощ се прибрах в дургавас, Джалкари беше все още будна. Изчака ме да се преоблека и да се пъхна под завивките си, след което прошепна:

— Отиде там по заповед на рани, нали?

Не исках да лъжа Джалкари, затова отговорих:

— Да.

— Да не би да се страхува, че раджата пилее твърде много пари?

Изправих се на лакът и възкликнах:

— Ама ти как…

— Не е трудно да се досети човек. Сигурна съм, че британците потриват доволно ръце всеки път, когато раджата организира празненство за актьорите си или наема някого от Сангли или Бомбай!

— Тя искаше от мен да науча колко пари харчи той, но не виждам как подобна информация би променила каквото и да било. Все пак той е раджата…

— И се вслушва в нея! Защо, според теб, именно тя води всички срещи в Дурбар хол? Та той я третира като своя майка! А никой син не желае да разочарова майка си.

— Но тя е с петнайсет години по-млада от него!

— Това няма никакво значение. Няма начин да не си чувала как хората говорят, че тя е ужасно мъдра за годините си. Нашата рани е родена, за да управлява!

Аз пък си казах, че в цялата история на Индия надали има раджа като нашия.

— Тази вечер той пак изпълняваше женска роля! — прошепнах.

В сумрака на стаята забелязах как Джалкари просто свива рамене. Останалите дургаваси може и да бяха приели, че в Джанси нещата стоят така, но аз все още имах проблеми с проумяването им. От мига, в който бях напуснала барадари, до мига, в който стражите ме бяха върнали в Панч Махал, аз не бях спряла да си представям раджата с онази дълга черна перука, толкова убедителен в ролята си, че всеки, който не го познаваше, би го помислил за жена. Знам, че изобщо не ми беше работа да се занимавам с тези въпроси, но не можех да спра да мисля какво ли щеше да се случи, ако рани не беше отишла в покоите на съпруга си, облечена като мъж.

— Просто не разбирам — прошепнах. — Как е възможно един раджа да не иска деца?

Джалкари се смръщи. Сега, след като рани беше изгубила тежестта на бременността, двете отново изглеждаха като сестри и ми беше малко странно да говоря за рани с жена, която прилича толкова много на нея.

— Кой казва, че не е искал деца? — попита тя.

— Ами, след като не е имал желание да посещава рани в покоите й…

— Някои мъже просто не проявяват интерес към жени.

— Но това само в Джанси ли се случва?

Джалкари се надигна на лакът, а зад нея Моти се размърда в съня си, като промърмори нещо. Сигурно пак сънуваше, че яде.

— Сита, само не ми казвай, че смяташ това нещо за уникално за Джанси! Та то е съществувало още от незапомнени времена! Раджата просто е роден такъв — както ти си родена с интерес към мъжете. И по-конкретно към един от тях.

Изправих се леко в леглото си.

— Трябва да внимаваш! — предупреди ме тя.

— Защо?

— Защото другите дургаваси говорят.

— Не виждам нищо неприлично в това да си разменяш книги с някого!

— Книгите са само началото. Но всички тук знаят, че тази вечер той изрично е помолил да те придружи.

— Ама как…

— Каши е била при рани, когато той си е предложил услугите. Така се започва, разбери! След това ще поиска да те придружи по магазините, а после да докосне ръката ти…

Усетих как лицето ми пламва и почти извиках:

— Той никога не би сторил подобно нещо!

— Той е мъж!

— Но е капитанът на стражите на рани!

— И това го прави по-малко мъж, така ли? Според мен е точно обратното — прави го още повече! Сита, пази си репутацията! Знай, че той надали търси да се ожени за дургаваси!

— Ти пък откъде знаеш? — изтърсих. И моментално се засрамих, че мечтите ми са били толкова прозрачни.

— Защото вече е бил женен и съпругата му е починала по време на раждане заедно с детето — отговори Джалкари и ме изгледа тъжно. — Очевидно е, че той иска истинско семейство, Сита, така че се съмнявам нещо да се е променило оттогава насам.

Когато на следващата сутрин излязохме от Панч Махал, заварихме Арджун седнал на ръба на фонтана, облечен в бяла жилетка и златисти чуридари. Джалкари ме погледна изпитателно и изрече:

— Ето го и него. Очевидно те търси.

Но той се изправи чак когато видя Сундари и двамата започнаха да обсъждат оживено нещо с приглушени гласове. По едно време чух Сундари да възкликва високо: „Не!“. А после двамата хукнаха към стаята на кралицата и оттам — към покоите на рани.

— Какво беше това? — попита Каши.

Много ми се искаше да се разтревожа. През ума ми дори премина набързо мисълта, че рани е болна, но я отхвърлих. В крайна сметка рани беше в състояние да издържи всичко на този свят. Тя беше като бамбука, за който говореше баща ми — гънеше се, но не се чупеше. Нали именно тя беше намерила начин да зачене дете, когато първата съпруга на раджата се беше провалила? И нали именно тя управляваше Джанси по време, когато британците се надяваха силно на индийски метеж? Странното обаче бе, че колкото и да исках да фокусирам мислите си върху нея, все не успявах. В този момент единственият човек, за когото можех да мисля, беше Арджун. Преди колко време е бил женен? Как е изглеждала жена му? Починалото бебе момиче или момче е било?

А после в стаята на кралицата се появи Кахини. Беше пребледняла.

— Мисля, че с нашия раджкумар се е случило нещо! — прошепна едва чуто.