Дон Лучио
Бандата на удушвачите (6)

Бандата на удушвачите

Инспекторът Жил току-що се бе завърнал от едно бързо пътуване до Марсилия. Там той бе ходил по разкриването на една крупна кражба с взлом, извършена в „Банк дю Марсей“. Ловкият полицай за кратко време бе успял да разнищи нишките на престъплението и да залови членовете на бандата. Но успехът, вместо да задоволи неговата професионална гордост на ненадминат по ловкост полицай в цяла Франция, го бе разтревожил повече. Инспекторът Жил имаше големи професионални неприятности.

Убийството на стария професор Карбоние не бе още разкрито. Не минаваше ден парижките вестници да не пишат против полицията. Те искаха възмездие за смъртта на големия френски историк и осмиваха инспектора Жил. И мотивите за необикновената кражба в Лувъра на портрета на Наполеона не бяха изяснени. Директорът на парижкия департамент бе викал на няколко пъти инспектора Жил при себе си и бе му дал да разбере, че ако той не се потруди да разкрие тия две престъпления, които вълнуваха парижкото общество, ще трябва да подаде оставката си.

Тъй, че инспекторът Жил имаше основания да бъде ядосан. Неговите нерадостни мисли бяха прекъснати от шумните викове на вестникарчетата, които долитаха през отворения прозорец на бюрото му. Парижките хлапаци тичаха по булеварда и викаха:

— Тайнственото убийство на булевард „Сен Жермен“… Бандата на удушвачите действува… Мистериозната смърт на художника Габриел Дюфо…

Инспекторът Жил подскочи като опарен. Той позвъни нервно и накара да му купят последното издание на „Пари Соар“. През неговото отсъствие до Марсилия бе му подготвен нов неприятен сюрприз. Със заглавие на четири колони, в-к „Пари Соар“ съобщаваше, че тази сутрин в ателието му на булевард „Сен Жермен“ 245 е бил намерен удушен художника Габриел Дюфо. Художникът е бил намерен в леглото си и, изглежда, бил нападнат, когато спял. Удушен е бил с тънка копринена връв. Вестникът поясняваше, че името на художника неотдавна било споменато в неизяснената още афера с портрета на Наполеон, от музея Лувър. С неговото копие тайнствените крадци със си послужили, за да откраднат оригинала.

Само след няколко минути колата на инспектора Жил лудо летеше към булевард „Сен Жермен“. Когато стигна пред къщата с №245 инспекторът Жил завари, че тя е блокирана от полицаите от близкия участък. На един дъх полицаят изкачи стъпалата на петте етажа и стигна до мансардата, където беше ателието на художника. Там той завари полицейския сержант Жавел и съдебния лекар д-р Мюран. Лекарят бе констатирал смъртта, последвала от задушаване. Копринената връв още стоеше на врата на нещастния художник. Сержантът Жавел бе започнал следствието. Щом видя инспектора той му рапортува и докладва за резултата от следствието. В единия ъгъл на ателието стояха някои от обитателите на кооперацията и портиера, повикани от сержанта Жавел да му дадат някои осветления. Сержантът Жавел докладва, че вратата на ателието е била отворена с подправен ключ. В спалнята и в ателието нямало никакви следи от насилие. Нямало и никакви признаци за грабеж. Парите стояли непокътнати в портмонето му. Само от бележника му бил откъснат един лист. На него изглежда бил записан някакъв адрес.

Инспекторът Жил продължи следствието. Той започна разпита на портиера. Портиерът, един мъж на средна възраст, инвалид от войната, събуден и доста интелигентен, отговаряйки на въпросите на инспектора, му разказа:

— Беше снощи към 9 часа вечерта. Аз вече се бях прибрал в своята стаичка, когато на пътната врата на кооперацията се позвъни. Станах и отворих. Беше квартирантът от мансардния етаж, художникът г. Габриел Дюфо. С него бе един господин, който за пръв път виждах. Висок, строен, с нахлупена шапка. Като влизаха, чух, че се разправят за някакво копие от портрет. Г. Дюфо бе весел. Той каза на непознатия господин, че копието е готово и, че като отидат в ателието ще му го предаде. Обръщайки се към мен той ми каза: „Е, Жан, свърши се безпаричието. Утре можеш да дойдеш да ти платя наема.“

Двамата отминаха по стълбите. Аз заключих вратата и отново се прибрах в стаичката си. Бях радостен, че най-сетне на г. Дюфо му бе провървяло. Бедното момче постоянно се измъчваше от безпаричие. От месеци не бе платил наема си и след някой друг ден, трябваше да го предупредя да освободи мансардата.

По-късно, към 11 часа, когато току-що бях заспал, чух стъпки по стълбите. Надникнах през прозорчето на портиерната и видях, че господинът, който бе дошъл с г. Дюфо си отива. Той бе вдигнал яката на пардесюто си и на моя поздрав: „Лека нощ“ отговори с дрезгав глас: „Лека нощ“. Сега си спомням, че тия думи бяха изговорени с чужд акцент. Заключих пътната врата и вече отидох да си легна. Всички обитатели на кооперацията се бяха вече прибрали.

Тази сутрин, към 10 часа, спомняйки си снощните думи на г. Дюфо, отидох да прибера наема. Почуках на вратата, но никой не ми отговори.

Помислих си: „Сигурно г. Дюфо още спи. Нека си поспи бедният. Толкова малко нощи е спал спокойно. Винаги работа, винаги грижи“. Стана обяд. Но г. Дюфо още не бе слязъл. Запътих се отново към мансардата. Този път вече бях решил да го събудя, за да плати наема. Почуках на вратата — никакъв отговор. Почуках още веднъж — пак същото. Вече обезпокоен, върнах се в портиерната и телефонирах в участъка. Когато дойдоха полицаите и отворихме вратата, видяхме, че нещастният г. Дюфо лежи удушен в леглото си. Това е, господин инспекторе. Няма съчинение, че удушвачът е снощният господин, който бе с г. Дюфо. И защо ли е удушил бедния момък! Той на никого нищо лошо не бе направил!

Старият Жан едвам можа да прикрие сълзите, които бяха напълнили очите му. Инспекторът Жил мълчаливо слушаше разказа на портиера. Мозъкът му трескаво работеше. Обстоятелствата, при които бе намерил смъртта си нещастният художник удивително напомняха обстоятелствата при смъртта на професор Карбоние. Странно съвпадение: професор Карбоние бе известен изследовател на Наполеона, а художник Габриел Дюфо бе нарисувал едно копие от портрета на Наполеона и после тази история с кражбата в Лувъра, в която макар и косвено бе замесен Дюфо! Какви са тези удушвачи и какво общо има Наполеон в техните жестоки дела?!

Инспекторът Жил нервно въртеше джобния бележник на художника, от който бе откъснато едно листче. Изведнъж нещо му хрумна и той отвори бележника там, където бе откъснато листчето. Започна внимателно да разглежда следния лист. Инспекторът извика от изненада. Макар и съвсем слабо, на листчето се забелязваха следи от чертички. Полицаят извади своята огромна лупа и започна внимателно да изследва чертичките. Минаха няколко минути и най-после намръщеното лице на инспектора се озари от слаба усмивка. Като бе записвал в бележника си някакъв адрес художникът е натиснал по-силно и на следващото листче се бяха отбелязали слабо написаните букви. Инспекторът Жил бе прочел на листчето: „Дънкан Джералд. Хотел Риц“. Само няколко минути по-късно и инспекторът Жил беше в хола на хотел „Риц“. Там инспекторът попита дали има някакъв пътник Дънкан Джералд, който да живее в хотела. Управителят отговори:

— Да, в апартамент 25, втори етаж.

Инспекторът Жил се втурна към стълбите, нервно бъркайки в джоба си, откъдето извади огромен автоматичен револвер. Той бе решил да си разчисти сметките с тайнствения удушвач, когато чу, че някой вика след него:

— Г. инспекторе, г. инспекторе. Но Дънкан Джералд си замина тази сутрин… Замина, заедно със своите двама другари за Англия…

Инспекторът Жил се обърна: след него тичаше управителят на хотела, който му бе казал тия думи. Бавно полицаят прибра револвера си и с твърди стъпки излезе из хотела. Инспекторът Жил бе решил да действува.