Дон Лучио
Бандата на удушвачите (4)

Дюфо първи и Дюфо втори

На следната сутрин, към 10 часа, Рене Матю седеше до статива на хубавата художничка Грациела Савори в една от галериите на Лувъра и весело разговаряше с младото момиче.

Рене Матю не си позволяваше често този лукс, защото работата му го заставяше постоянно да се разхожда из галериите и да бди да не би някой да открадне или развали историческите картини, но двамата млади хора не се бяха виждали отдавна и тъй като Грациела вчера не бе в Лувъра, то той искаше да й разправи веселата история с обоиста.

Тъкмо Рене Матю бе на средата на разказа си, когато един от прислужниците на музея дойде при него и му каза:

— Извинете, господине, но някой си г-н Дюфо е дошъл да работи над своето копие и не можел да намери нито копието, нито статива, нито боите.

— Дюфо… Дюфо…! — мърмореше Рене Матю, като се мъчеше да си припомни. — Но не е ли този? Да… естествено!

В този момент при тях дойде един младеж със златисто червена коса и грамадни очила. Рене Матю се обърна към него:

— Търсите вашето копие, г. Дюфо?

Художникът кимна ядосано с глава.

— Но, драги господине, вчера вие сам си го взехте — отговори смеейки се Рене.

Другият го изгледа в недоумение:

— Но вчера сутринта аз не бях тук — каза Дюфо.

Рене Матю го изгледа един момент, после ядосано каза:

— Какви глупости говорите, г. Дюфо? Не може да сте забравили; работихте през цялата сутрин над своето копие и аз ви помогнах да го занесете до метрото, като казахте, че искате да работите вкъщи.

— Вчера целият ден бях извън Париж. Сигурно сте помогнали на някой друг да отнесе моето копие.

Рене Матю почувствува, че студени тръпки пълзят по кожата му. Няма никакво съмнение, че той е станал жертва на измама, ловка измама, защото, между другото, е фалшифицирано и позволителното, което управата на музея дава на художниците да идват и правят копия. Но защо ли фалшивият Дюфо е откраднал копието? Колкото и майсторски да е направено, то не струва много пари. Ами ако е станало нещо друго… Рене Матю подскочи като бесен при тази мисъл и се втурна към Италианската галерия, последван от Дюфо. Той застана развълнуван пред портрета на Наполеона и започна да го изследва внимателно. Дюфо също така гледаше портрета. Изведнъж той извика:

— Но, това е моето копие.

Рене Матю, който по-рано бе само загрижен, сега изпадна в паника:

— Но това е невъзможно — каза той — не виждате ли, че портретът не е свалян от стената и рамката е здрава.

— Говорете каквото искате — каза Дюфо, но това е моето копие.

Рене Матю извика един прислужник. Накара го да донесе клещи и чук. После с помощта на Дюфо и прислужника той разкова рамката. Но нямаше нужда да се мъчи дълго. Две от бурмите, които придържаха платното у рамката паднаха. Ясно бе, че оригиналният портрет на император Наполеон бе откраднат.

— Но как са успели да извършат кражбата за толкова кратко време — запита Дюфо. — Тука винаги има толкова много хора.

— О, успели са — отговори горчиво Рене Матю. — Майсторски са успели. Сега си обяснявам случката с обоиста. Той е свирил в Националната галерия, за да привлече вниманието на художниците и посетителите. В това време вашия двойник, подпомогнат сигурно от още някой, е успял да направи размяната на картините. Но за кого работехте вие копието?

— За един англичанин. Казва се Джералд и живее в хотел „Риц“.

— Що за човек е този Джералд? — запита пак Рене Матю.

— Висок, строен. Прилича малко на портретите на Георг Вашингтон.

— Хм… хм… — мърмореше Рене Матю — спомняйки си свирача на обой. — Как се запознахте с този г-н Джералд?

— Беше преди един месец. Тогава работех в музея Люксембург. Той ми поръча да му направя копие от този портрет на Наполеон. От него ми е подарък и хубавата кутия, в която държах боите си.

Рене Матю се замисли. Работата беше ясна. Крадците много хитро са направили плана си. Но той как ще отговаря? Докато младият мъж размишляваше горчиво, пристигна и директорът на музея, уведомен за кражбата. Уведомена бе и полицията. Инспекторът Жил пристигна последван от агентите си. Той бе ядосан. Ето вече два месеца от убийството на професор Карбоние и той не можа да се добере до никаква следа. Не стига това, а сега и една кражба на прочутата картина на Наполеон.

— Наполеон? — инспекторът Жил се замисли: Професор Карбоние бе прочут познавач и изследовател на Наполеон и неговата епоха. Убиха го и съчиненията му изчезнаха. Сега изчезна и портрета на Наполеон! Каква е тази тайна. Сигурно има някаква връзка между двете престъпления…

Инспекторът Жил не мисли дълго. Двама от агентите ловко хванаха Рене Матю и му сложиха белезниците. Инспекторът Жил бе обвинил младия човек в съучастие.