Дон Лучио
Бандата на удушвачите (10)

Делът на императора

Двамата млади хора бърже надникнаха в отворилата се дупка. Под светлината на фенера се очертаха контурите на три железни сандъка. На първия сандък лежеше едно парче хартия, пожълтяло от годините. На него те прочетоха: „Делът на императора — Т.“.

— Значи това е делът на императора — промълви Рене. — Това е тайната, която Талейран е поверил на Пол Савори.

Луда радост обзе младите хора. Те бърже почнаха да се изкачват по дупките на кладенеца. Когато стигнаха до гардероба, те влязоха в него и Грациела отново го приведе в движение. Гардеробът се движеше бавно нагоре. С тежко скърцане първобитният асансьор спря на нормалното си положение. Рене Матю пръв подаде главата си от отвора на гардероба. Но… пред лицето на младия мъж блеснаха дулата на два револвера. Един груб мъжки глас се обади:

— Хайде, хайде по-бърже милички. Отдавна ви чакаме.

Когато Рене Матю и Грациела излязоха от гардероба и отново се намериха в кабинета на канцлера, те видяха и притежателите на двата револвера, които застрашително бяха насочени към тях. Младият мъж извика от учудване. Пред него бяха… двойникът на художника Дюфо и тайнственият обоист…

Младият мъж се хвърли към художника, но един силен удар го повали на земята. Грациела извика от ужас и се затича към приятеля си. Когато Рене Матю дойде на себе си от замайването, той се видя обвързан във въжета, като мумия. На един стол, също така обвързана, стоеше Грациела. Двамата мъже стояха срещу тях и все така застрашително държаха смъртоносните си оръжия. В очите им играеха зли пламъчета. Двойникът на Дюфо заговори:

— Хей ти, по-бърже, нямам време да чакаме — той говореше на Рене. — Казвай какво стана със Смит?

Рене упорито мълчеше. Бандитът застрашително се наведе. Той прибра револвера в джоба си и в ръцете му се проточи дълга тънка, копринена връв.

— Казвай или след малко ще престанеш съвсем да говориш!

Рене Матю продължаваше да мълчи. Той само почувствува как тънката копринена връв меко се уви около врата му, притисна адамовата му ябълка и започна трудно да диша… Грациела извика от ужас… В този миг, обаче, откъм прозореца на кабинета потрещяха няколко изстрели. Двойникът на Дюфо изохка и пусна връвта. Обоистът се обърна, но преди още да може да стреля, един човек като котка се хвърли на гърба му. Започна страшна борба. Свирепа, жестока, зверска. Борба на живот и на смърт. Девойката с ужас следеше как неочакваният спасител напрягаше последните си сили, за да се справи с грамадния обоист. Една ръка се изви във въздуха и се чу глух шум. Беше един удар на жиу-жицу. Обоистът, като откосен сноп, се просна на земята. Човекът, който го бе победил се изправи. Грациела с учудване видя, че това бе… ловецът на пеперуди. Преди да продума на смаяната девойка, човекът се спусна към Рене и отви копринената връв от врата му. Младият мъж дълбоко въздъхна и отвори очи. Неочакваният спасител сваляше очилата си и жълтата перука. Пред смаяния Рене застана инспектора Жил. Той гледаше усмихнато младия мъж и му каза:

— Надявам се, че този път дойдох навреме.