Кони Мейсън
Господарят на Дяволския остров (8)

Глава 8

— Мисля, че съм прекалено плоска отзад, не е ли така? — Сали изви врат пред високото огледало, опитвайки се да види гърба си. — Нали ще погледнеш и ти, Иви?

Жените имаха собствени стаи, но често се събираха при Сали, защото нейната беше по средата и разполагаше с най-голямото огледало. По принцип огледалата колкото за лицето в стаите на Ив и Пени вършеха работа, но днес те се приготвяха за тазвечерния „бал на лорд Ник“. Важно беше да видят пълния ефект от новите рокли. А за Сали това изглеждаше критично.

Светлите й вежди се свиха неодобрително.

— Иви, мислиш ли, че трябва да си сложа подплънка на задника?

— Мисля, че задникът ти си е както трябва за всички нормални цели — каза Ив, вдигайки очи от книгата в скута си. — Без подплънки.

Ив се върна към книгата си. Каквото и да мислеше за „лорд Ник“, този дявол знаеше какви книги да си избира. Беше намерила сравнително лесна книга за историята на животновъдството и с нейна помощ развиваше ограниченото си умение да чете. Съдържанието не беше кой знае колко вълнуващо, но сега тя успяваше да свързва буквите в разбираеми думи много по-бързо, отколкото когато беше започнала.

— Ив е права. Прекрасна си, Сали — каза Пенелъпи. Тя вече се беше нагласила в новата си широка лимоненожълта рокля. Седеше деликатно на ръба на един стол с права облегалка, за да не намачка нежната коприна.

— Мисля, че мъжете на тези острови не са виждали жени като тебе.

— И ти си красива, Пени — каза Ив. — Това жълто кара кожата ти да блести, а тъмната ти коса е направо възхитителна. Ще привлечеш много мъжки погледи.

— Съмнявам се, че той… те дори ще ме забележат.

Пенелъпи погледна към отворения прозорец, където залязващото слънце се пречупваше в правоъгълниците на стъклата.

— Глупости — каза Ив. Понякога беше мъчително да вижда колко ниско мнение има Пенелъпи за себе си. — Освен това днес имаме шанс да се повеселим за сметка на капитана. Нали не си забравила, че в Чарлстън те чака фин, уважаван джентълмен.

— Не искам никакъв фин уважаван джентълмен в Чарлстън — възрази тихо Пени.

— Пен е хвърлила око на някого тук. — Сали пъхна една възглавничка под обръчите на полата си въпреки мнението на Ив. Завърза връзките и приглади набраната розова копринена фуста. Обърна се настрани и критично огледа отражението си, после мръдна подплатеното си задниче. Усмихна се на отражението си с доволно кимване. — Нашата Пенелъпи е лапнала по някого в последните две седмици, но не ми казва кой е.

— Вярно ли е, Пени?

Ив затвори книгата. Мислеше, че няма да може да убеди Сали да продължи към Чарлстън. Тя ужасно се страхуваше от второ корабокрушение, но Ив разчиташе, че Пенелъпи ще тръгне с нея.

Пени вдигна рамене и се усмихна.

— Нали знаеш, Сали. Ако не стане нищо интересно, винаги можем да разчитаме на Ив да измисли нещо.

Преди Ив да продължи разискванията по темата, новата им камериерка Дая изникна на вратата с вест, че банята на Ив е готова. Дотогава „лорд Ник“ не беше държал женска прислуга. Господин Хигс се беше изпуснал, че бившата любовница на капитана не търпяла да има друга жена в къщата, но Дая живееше със съпруга си Санджай в къщичката на иконома в края на земите на капитана. Санджай беше чудесен градинар и поддържаше обширните земи на Шепнещия хълм в безупречно състояние. Затова, когато Ив и приятелките й имаха нужда от камериерка, Дая беше на разположение, за да помогне, и вършеше работата на драго сърце.

Ив благодари на Дая и бързо се върна в стаята си, където я очакваше седяща вана, ароматизирана с жасмин.

Както обикновено, тя позволи на Дая да развърже шнуровете, но отклони предложението за помощ при събличането. Не искаше дори тази спокойна, мълчалива източноиндийка да я вижда гола.

Точно преди Дая да излезе, Ив я повика.

— О! Модистката трябва да ми донесе още една фуста. Можеш ли, ако обичаш да я изчакаш и да ми я донесеш веднага щом пристигне?

Дая кимна и направи екзотичния си жест за прощаване, преди да затвори вратата зад себе си.

Щом камериерката излезе, Ив бръкна под полите си и развърза фустата с обръчите. Теленото приспособление падна на пода и тя се измъкна от него. Събу чехлите си. После се освободи от роклята, свали ризата и смъкна чорапите.

Отпусна се доволно в горещата вода. Затвори за миг очи, попивайки ароматната свежест на парата, преди да вземе бурканчето със сапун и да насапуниса ръцете си.

Посегна назад колкото можа над раменете си, за да насапуниса гърба си. Ужасните подутини и ръбове на белезите още си бяха там. Запита се дали още са подути и червени. Намокри кесията за баня и остави водата да се стече по гърба и.

Белезите по душата й не бяха зараснали. Защо с тези по гърба да е различно?

 

 

Когато Никълъс мина през преддверието на път към кабинета си, забеляза Дая клекнала по странния си индийски маниер пред отворената предна врата. Тя стана веднага щом го видя и събра длани пред себе си.

— Моля ви, не мислете, че мързелувам, лорд Ник — каза с дълбок поклон. — Чакам един пакет за госпожица Ив. А! Май пристига.

Една двуколка спря рязко на кръглата алея и от нея скочи един мъж с голям пакет под мишница. Дая бързо излетя, за да го вземе, и се втурна обратно в къщата.

— Трябва да е нещо много важно — ухили се Ник.

— Разбира се. Това е новата й фуста.

— Аз платих за нея, така че това я прави моя. Защо да не я доставя лично? — Той се опита да вземе пакета, но Дая не го пусна веднага както трябваше да се очаква.

— Къде е тя, по дяволите?

— В стаята си, но се къпе, сър, и няма да й хареса, ако влезете.

Дая не пускаше пакета, но той в крайна сметка успя да го вземе.

— Къпе се, значи?

Фантазията му го възнагради със сластно видение — Ив става от ваната си, порозовяла и блестяща, като Венера, излизаща от вълните. Неудовлетворената страст го държеше в почти постоянна ерекция. Ако това положение продължеше, щеше да има нужда да посети шивача си за някои трайни промени в кройката на панталоните му. Държеше пакета в стратегическа позиция пред себе си. С удоволствие би позволил на Ив да види доказателството за възбудата му, но не искаше да засрамва съпругата на градинаря си.

— Някой казвал ли ти е, че чистотата граничи с божественото, Дая? Божественото е над моите възможности. Може би трябва да се задоволя с това, което граничи с него.

— О, тя няма да бъде доволна от мене — каза Дая, опитвайки се да вземе пакета.

— Ти работиш за мене, не за госпожица Ъпшел. Аз да съм доволен — само това трябва да те интересува.

Ник се обърна и тръгна към крилото със спалните.

— Не се тревожи — подметна през рамо към Дая. — Сигурно си чувала грозния слух, че сега се държа като джентълмен. Първо ще почукам.

Не беше виновен, че Ив отговори на почукването му с „влез, Дая“.

Той завъртя дръжката и полека отвори вратата. Знаеше, че един джентълмен веднага би се представил.

За щастие той не беше същински джентълмен. В душата си беше контрабандист. Лукавството и прикритостта му бяха служили добре в миналото. Надникна вътре.

По дяволите! Беше сложила параван около ваната, но той чуваше плискане на вода от другата страна на тънкия копринен щит.

— Остави пакета на леглото — каза Ив. — Аз ще го разопаковам. Това е всичко, благодаря.

Той прекоси стаята, внимавайки да стъпва леко, и остави пакета на ръба на леглото й. От тази позиция направи щастливото откритие, че параванът не закрива цялата вана. Освен това над тоалетната й масичка имаше добре поставено огледало, наклонено под такъв ъгъл, че се виждаше част от нея.

Привлече го гледката на насапунисаното й коляно, издигащо се над медната вана. Ако се наведеше малко, щеше да зърне издутината на гърдите й. Коляното не даваше възможност да се види някое от мокрите й зърна. Виждаше се малко от една стройна ръка. Изкусителната гледка накара цялото му тяло да изтръпне.

Отбеляза си мислено при първа възможност да снабди стаята й с по-голямо огледало.

— Казах, това е всичко, Дая.

Тя се надигна, с което му даде възможност да зърне в малкото огледало пъпа й между повдигнатите колене.

Той прекоси стаята на пръсти, стигна до вратата и без да минава през нея, тихо я отвори и затвори, както би направила Дая. За всеки случай спусна резето, като внимаваше да не издава никакъв шум. Водата във ваната се раздвижи, докато тя се отпускаше отново вътре.

Параванът беше нисък. Той би трябвало да може да вижда над него, стига да се приближи достатъчно. Мъчително бавно свали обувките си и отново прекоси стаята тихо, по чорапи.

В миналото смелостта винаги му се беше отплащала богато. Настоящето не правеше изключение.

Ив беше с гръб към него, но се беше излегнала във ваната, така че той виждаше само темето й. Беше свила светлокестенявата си коса на възел и тилът й беше открит. Няколко кичура се бяха изплъзнали и докосваха нежната й кожа.

Той копнееше да вкуси кожата й точно там, при линията на косата.

Прекрасно виждаше прелестните й гърди. Бяха всичко, което си беше представял, че ще бъдат — сметанени хълмчета с розови връхчета, които просто молеха да се вместят в мъжка длан. Би могъл да се удави в кладенеца помежду им и да не го е грижа.

Погледът му се премести надолу, плъзна се по ребрата, покрай вдлъбнатината на пъпа й на равнището на водата. Тайните й места се криеха под слой сапунени мехурчета.

Той безшумно пое дъх. Сладък жасмин. Ароматичен и екзотичен, парфюмът му говореше за горещи летни нощи и лъщящи от пот тела, оплетени по най-изобретателни начини. Пътуванията му го бяха отвеждали на такива места по света, където даването и получаването на физическо блаженство нямаше почти никакви ограничения.

О, колко щеше да му хареса да обучи тази скромна английска роза на широк асортимент от първични наслади.

Тя взе бурканчето със сапун и потопи пръсти в него. Тогава насапуниса тялото си, докосвайки всички места, които той толкова копнееше да докосне. Когато пръстите й минаха по гърдите й, обтривайки зърната, което ги накара да щръкнат и да се стегнат, той горещо си пожела, подобно на Шекспировия Ромео, да бъде ръкавица на тази ръка. Едва не изстена на глас, когато коленете й се разделиха и краката й потъмняха. Ръката й се спусна между тях, за да измие интимните й гънки.

И се застоя между мокрите къдрици.

Никълъс преглътна мъчително. Веднъж Магделин му беше позволила да я гледа, докато сама си доставя удоволствие. Не беше и наполовина толкова вълнуващо като това откраднато надникване към интимните желания на една девойка.

Беше помислил да учи Ив Ъпшел на плътското изкуство. Може би и тя имаше на какво да го научи.

Сапунената вода се раздели и той видя в преливащите се сенки как пръстите й се плъзват между онези нежни долни устни. Тя започна леко да ги гали. После в кръг. Разтвори ги с другата ръка.

Още малко му оставаше да излее семето си в панталоните.

Тогава тя издаде ядосан звук, спря и опря длани от двете страни на ваната.

Той прехапа език, за да не започне да я подканва да продължи.

Главата й се наклони на една страна. Тя въздъхна и изригна полугласна поредица от ругатни. Той не разпозна името, свързано с тях, но тя поставяше под въпрос нечий произход няколко поколения назад, обвиняваше тази личност, че се съвкупява с различни домашни животни, приканваше го да „се изчука“ и завършваше с молба от все сърце към Принца на мрака „да отнесе тоя проклетник право в ада“.

Ник се ухили, надявайки се, че проклятието е отправено към него. Начинът, по който го беше изрекла, правеше тирадата да звучи почти любовно.

Тя изпусна дълга въздишка. После сгъна крака под себе си и се изправи, а водата се стичаше по извивките на тялото й. Сапунените поточета изчезваха в цепнатината по средата на сърцевидното й седалище.

Вместо това да го развесели, Ник се намръщи. Това прелестно задниче вече не го интересуваше. Вниманието му беше приковано към стройния й гръб.

Той беше покрит с наскоро зараснали белези. Ромбовете здрава плът между яростно кръстосващите се резки показваха, че ударите са били нанасяни от майстор на бича. Нямаше повторен удар на едно и също място, всеки от тях се беше отбелязал върху нежната й кожа. Кучият син, който беше прилагал това наказание, беше влагал изключително старание във всеки удар, нямаше нито един не на място. Без съмнение е бил някой, който се е мислил за художник и е обичал да оставя ясен белег върху жертвите си.

Никълъс беше присъствал на много бичувания в годините, изкарани в морето. Беше заповядал да бичуват един моряк, когото бяха хванали на местопрестъплението да краде вода от кацата в момент, когато на кораба бяха въведени дажби за водата. Дори когато беше необходимо, бичуването беше нещо противно.

Пръв би се съгласил, че Ив Ъпшел е изпитание за търпението на когото и да било, но нищо, което може би беше направила, не можеше да заслужава подобно наказание.

— По дяволите — каза той тихо. — Кой ти причини това?