Сабрина Джефрис
Завръщането на негодника (16)

Глава 15

Иза преметна ръце около врата му и се отдаде на целувката му. Поне в това отношение той наистина не й беше непознат. Винаги можеше да я накара да почувства, че изгаря, да я накара да го желае. Половината от деня беше прекарала в спомени и повторно преживяване на всяко кадифено докосване и страстна милувка от последната нощ, изпълнена с желание към него.

Но дали такава страст, винаги готова да избухне, бе добро нещо в брака? Или опасна като сиренцето в капана за мишки?

Виктор прекъсна целувката и прошепна:

— И аз те познавам по-добре, отколкото си мислиш.

Ръцете му се плъзгаха по нея, развързваха, разкопчаваха, разхлабваха. Той потърка с нос ухото й и вдиша дълбоко.

— Знам, че си плакнеш косата с теменужена вода и предпочиташ атлаза пред коприната.

Иза не можеше да повярва, че е запомнил това.

— Да, защото атлазът блести — прошепна тя. — Като диаманти.

— Или като звезди. — Ръката му се плъзна по шията й. — Преди познаваше всички съзвездия.

— Още ги познавам — отговори Иза, хвана ръката му и целуна дланта. — А ти знаеше имената на всички части, които са се сражавали при Ватерло. Помня, че ми ги изброяваше.

Очите му потъмняха.

— Това бих предпочел да го забравя.

Той й свали ръкавиците и вдигна едната й ръка, за да прокара език по показалеца й.

— Предпочитам да си спомням как си облизваше пръстите, след като изсипеше бадемовия пълнеж в banketstaaf^[1].

Иза се изчерви.

— Предпочитам да не си го спомняш. Не бях много изискана.

— За мен беше достатъчно изискана. Липсва ми твоят сладкиш. — В гласа му се появи шеговита нотка: — Но недей да правиш чай. Прекалено много мед му слагаше.

Той я хвана за ръката и я дръпна към дивана.

— Така си мислиш, защото не обичаш чай. Открай време предпочиташе кафе — черно и много силно.

— Аха, това го помниш, а? — ухили се Виктор. — Навик, който придобих в Испания като момче.

Иза го погледна смаяно.

— Това не го знаех!

Виктор се поколеба и тя си помисли, че и този път няма да й каже нищо за детството си. За нейна изненада той призна:

— Майка ми беше белгийка, но баща ми беше английски войник. Почти цялото си детство прекарах във военни лагери къде ли не из континента. Единият от тях беше в Испания.

В очите й запариха сълзи. Никога досега не й беше казвал толкова много за семейството си. Иза отвори уста, за да го засипе с въпроси, жадна да узнае всичко, но той я прекъсна с дълга, страстна целувка, която я остави жадна за нещо съвсем друго.

В следващия миг Виктор вече се бе отпуснал на дивана и я беше дръпнал в скута си. Беше разгърнал дрехите й достатъчно, за да освободи гърдите й, и хвана едната в ръката си, а другата в устата си.

— Виктор… — нададе вик Иза. — О, небеса, Виктор…

— Знам какво те възбужда — прошепна той, като галеше и дразнеше зърното й с език така съблазнително, че Иза притисна главата му до гърдите си. Искаше още. Винаги повече.

След като отрупа и двете й гърди с внимание, той се дръпна назад, озари я с усмивка на познание и пъхна ръката си под полите й, все по-навътре, докато намери отвора в долните й гащи. Когато започна да я гали там, тя нададе тих стон.

Виктор я погледна с блеснали очи.

— Знам как да те накарам да овлажнееш там…

Иза посегна дръзко и сложи ръка на издутината в панталона му.

— А аз знам как да го накарам да се втвърди.

— Ти — изръмжа Виктор. — Ти го караш да се втвърди.

„Само аз ли?“ — искаше да попита Иза, но не можеше да развали мига с въпрос дали през последните десет години в живота му е имало други жени. Хем искаше, хем не искаше да знае. Как би могла да понесе да знае?

Той започна да се бори с копчетата на панталона си. Накрая ги разкопча, но от нетърпение да си свали долните гащи така и не успя, затова Иза бутна ръцете му настрана и го направи вместо него, докато Виктор милваше гърдите й без капка срам.

Когато членът му се освободи, тя го взе в ръка и започна да го гали.

— Помня го този твой нетърпелив прът — пошегува се Иза.

— Достоен компаньон за моята нова Иза — промълви дрезгаво Виктор. — Моята смела, необуздана Иза. Моята съпруга.

Той хвана ръката й и прошепна дрезгаво в ухото й:

— Докосни се, lieveke.

— Да… да се докосна? — Не можеше да има предвид… Не можеше да знае… Тя се отдръпна назад и го изгледа предпазливо. — За какво говориш?

Погледът му се спусна към долната част на тялото й.

— Винаги съм искал да видя как се галиш сама. По онова време не можеше дори да дойдеш в леглото ми, без да се изчервиш, а камо ли да се опиташ да направиш нещо толкова неприлично като да си доставиш удоволствие сама… но безброй пъти си го представях.

Той я погледна предизвикателно, вдигна полите й и сложи ръката й между бедрата. Господ да й е на помощ!

— Не ми казвай, че не знаеш как — продължи Виктор с гърлен глас. — Толкова години си била сама и никога ли не си се докосвала по интимен начин? Не си мислила за мен, докато си пъхала ръка под нощницата си…

— Виктор! — започна да протестира Иза, макар че мисълта да усеща погледа му върху себе си, докато прави това, я накара да изпита възбуда и тревога.

Той просто вдигна вежда и Иза разбра, че няма да го излъже.

— Дори… дори и случайно да съм го направила един-два пъти, това не означава, че бих могла… че някога ще се съглася да…

— Да го направиш за мен? — попита той с изражение на разбиране и похотливост. — Дори съвсем малко?

Тя преглътна с усилие и Виктор добави:

— Аз ще го направя за теб, ако ми върнеш услугата.

Това наистина я накара да изпита възбуда и тревога.

— Добре.

Думата излезе от устата й, преди да успее да я спре.

Но удовлетворената усмивка на устните му й попречи да си я вземе обратно. Той сграбчи възбудения си член и започна да го гали, по-силно и много по-грубо, отколкото Иза би посмяла някога. Тя наблюдаваше запленена как плътта му се удължава и става по-тъмна.

— Сега и ти — изхриптя Виктор и посочи с глава към ръката й.

— О! Да.

Отначало го правеше само за да му угоди: започна механично да плъзга пръстите си над влажните гънки, които бе опознала толкова добре — прекалено добре за почтена жена — през всички тези болезнено самотни нощи.

Но колкото по-пламенен ставаше прикованият му в нея поглед, толкова повече се възбуждаше тя. Имаше нещо толкова прекрасно похотливо в това да усеща погледа му върху себе си, да вижда как той се наслаждава на удоволствието й. Не след дълго вече се задъхваше, гърчеше се и чувстваше, че освобождаването е съвсем близо — толкова, че почти можеше да го стигне.

Виктор изруга, вдигна я да застане на колене и я подкани да се изправи над възбудения му член.

— Ела върху мен — заповяда той. — Вземи ме в себе си, Иза.

Това беше нещо, което двамата не бяха правили заедно, но не й трябваше много въображение, за да се досети какво иска той. Иза се хвърли отгоре му, а Виктор нададе дрезгав вик, от който по гърба й пропълзяха приятни тръпки.

Той веднага започна да се движи на тласъци срещу нея.

— Искам да ме яхнеш, lieveke. О, боже, моля те… искам да ме яхнеш.

Тя го стори. И беше великолепно. Сега Иза можеше да контролира движението и да определя ритъма, да го накара да изохка или да изръмжи. Чувстваше се като някаква древна кралица, способна да заграби и задържи всичко, което пожелае. Съвсем скоро след това почувства, че се изкачва право към върха.

Навярно и той го усети, защото челюстта му се стисна, а в очите му светна дива страст, докато се надигаше, за да посрещне всяко нейно движение.

— Да — изсъска Виктор. — Точно така… О, да, съпруго моя. Моя съпруго. Винаги.

— Винаги — повтори тя.

Освобождението му избухна като гръмотевична буря, която я разтърси до самата й същност.

А после Иза се свлече върху него, изцедена и отпусната. Той я притисна към себе си. И двамата дишаха тежко. Тя усещаше биенето на сърцето му до гърдите си. Нейното собствено сърце кънтеше като шотландските барабани на вечерна заря. Ръцете му започнаха да галят голите й бедра, да я успокояват, да я приласкават.

Когато най-после дишането му се забави и ударите на сърцето му станаха по-равномерни, Виктор притисна уста до ухото й и прошепна:

— Сега вече знам какво те възбужда.

В гърлото на Иза забълбука смях, тя се обърна, целуна го по покритата с набола четина буза и прошепна:

— И аз знам същото за теб.

Той се подсмихна.

— Тогава се надявам да го правим по-често.

— Ще видим — измърка Иза и му отправи усмивка, изпълнена с престорена свенливост.

Целувката му й предложи обещания, за които Иза се молеше да успее да удържи. Защото помежду им имаше още толкова много неразрешени проблеми. Толкова неща, за които да се тревожат.

Когато целувката свърши, първото от тези неща избликна на устните й.

— Предполагам, че имаш богат опит… че често си правил това с жените — прошепна тя и приглади назад един кичур от косата му. Не можеше да го погледне в очите.

Виктор застина.

— Какво имаш предвид?

— Мина дълго време, откакто за последен път… Не може да си бил… целомъдрен толкова време.

— Ако ти кажа, че съм бил, ще ми повярваш ли? — попита тихо той.

Погледът й се стрелна към неговия.

— Не знам. Все пак си мислел, че съм те напуснала, и…

— И ти си мислела същото за мен — напомни й. — Но си ми останала вярна.

— Аз съм жена. За мен е… различно.

— Така ли? — попита Виктор и в погледа му се изписа леко разочарование. Когато я отмести от себе си, сложи я на дивана и започна да завързва шнуровете на дрехите си, Иза си помисли, че няма да й отговори.

Но когато и тя започна да оправя облеклото си, той обви ръка около раменете й.

— Може би е време да ти разкажа за семейството си — каза и я привлече до себе си. — Майка ми се казваше Елизабета. Работела като прислужница в кръчма в Остенде, когато се запознала с баща ми — по-малкия син на херцог. Забременяла с мен. За неин късмет той се съгласил да се ожени за нея, за да съм законороден.

— Наистина голям късмет — и за теб, и за нея — измърмори Иза, удивена, че никога не й е споменавал за това. — Да не говорим, че е и доста изненадващо за херцогски син. По-скоро бих си помислила, че човек с такова потекло просто би й платил, за да си мълчи.

— Това и мен ме учудва. Но не й платил. Никога няма да разбера защо. Твърдеше, че я обича, макар че му доставяше удоволствие да й изтъква ниското й потекло, когато се караха. Но знам със сигурност, че бракът им е бил законен — това беше първото нещо, което братовчед ми, херцогът, провери, когато ме откри.

Иза се сгуши до него и зачака да продължи.

— Но в ранната си младост баща ми съвсем не е бил светец. Доколкото разбирам, е скитал с какви ли не жени. Когато се оженил за майка ми, вече се бил заразил със сифилис от някаква курва.

— О, Виктор! — прошепна Иза.

— Болестта не е била силно изразена и не е оставила трайни последствия, или поне така си мислехме. Майка ми казваше, че когато се оженили, нямало никакви признаци за нея. Аз разбрах само заради това, което се случи, когато бях на тринайсет и той… той… — Виктор си пое мъчително въздух. — Опита се да прободе майка ми с нож.

Иза застина.

— Какво? — попита невярващо. — Защо, за бога?

— Според него — защото му загорила картофите. Но истинската причина беше сифилисът, който унищожаваше мозъка му. Поне така ни каза един от лекарите в Геел.

Това я зашемети. През целия си живот в Амстердам беше слушала за Геел. Приютът беше посветен на ирландския светец Димфа и обитателите му се грижеха за лудите.

— Завели сте го в Колонията на безумните?

— Някои хора наричат така Геел, да — прошепна Виктор. — За него определено беше вярно. Остана там до смъртта си, когато бях на шестнайсет.

Три години. Виктор бе живял с лудостта на баща си цели три години! Иза се вледени. Горкото момче. И горката му майка! Иза бе загубила баща си на дванайсет години и знаеше колко е трудно. Но той поне бе станал жертва на болест, която Иза можеше да разбере, и истинската му същност бе останала с нея до смъртта му.

А Виктор е бил принуден да гледа как майка му преживява загубата на същността и разума на баща му дълго преди тялото му да загине. Колко ли ужасно е било за него! В гърдите й се надигна болка, която не можеше да прогони.

Тя сложи ръка на коляното му.

— Защо не ми каза?

Погледът му се стрелна към нейния, потъмнял от болка.

— Че баща ми полудя, защото е ходел по курви? Че аз и майка ми трябваше да работим безкрайно дълги часове, за да му осигурим храна и покрив над главата и да му попречим да убие някого? Когато бях на двайсет, самата мисъл за това все още ме изпълваше с ужас и унижение. Със сигурност не смятах да казвам на жената, която бях убедил да се омъжи за мен.

— Щях да разбера — каза тихо тя.

— Наистина ли? — Изведнъж гласът му прозвуча отчуждено. — Семейството ти успя да те убеди, че съм човек с подозрително минало само защото никога не говорех за семейството си. Представи си колко по-убедително щяха да прозвучат приказките им, ако беше разбрала за жалкия живот и за жалката смърт на баща ми. Те щяха да преувеличат всичко донемайкъде — че майка ми е била прислужница в кръчма, а баща ми е полудял.

— Или пък щяха да се лепнат за теб, защото си потомък на херцог — възрази Иза.

— Тогава не знаех за това.

— А, да, забравих. Рупърт каза, че се е разбрало само преди няколко месеца.

Виктор кимна.

— По онова време знаех само, че баща ми е бил английски войник, който е платил за похотливото си минало, като е издъхнал в лудост в Геел. — Сега гласът му стана дрезгав, а думите — накъсани. — И накара и нас да платим за тях.

Иза внезапно разбра защо най-накрая й разказва всичко това за семейството си.

— Значи казваш, че през всички тези години наистина не си бил с други жени. И това е причината.

— Да. — Челюстта му се стегна. — Макар че отначало не ми се отрази така. Когато майка ми се поболя от скръб и умря, постъпих в пруската армия, защото знаех всичко за войнишкия живот и бях наясно, че ще ме вземат, макар и само на седемнайсет.

— Ето защо си се бил при Ватерло.

— Да. Баща ми ми беше предал омразата си към Бонапарт и аз копнеех за слава, радвах се, че мога да участвам във войната с французите. И като всички войници, се чуках също толкова често, колкото се биех. Редовно ходех при жените, които вървяха с войската.

Той сложи ръка върху нейната и я стисна силно.

— Но тогава един мой приятел се зарази от гонорея от една от тях и аз си спомних всичко — страданието на майка ми, лудостта на баща ми — и осъзнах, че играя опасна игра. На мига прекратих отношенията си с лагерните курви.

Сега и двете му ръце стискаха нейните. Той погледна надолу към тях и гласът му стана по-глух:

— След като ти си тръгна… се замислих дали да не се върна към тях. Бях толкова самотен, че дори и някоя курва… — Сега гласът му се задави. — Но така и не можах да залича от паметта си образа на баща си, който се опитва да прободе майка ми.

Задавиха я сълзи, но Иза се постара да не ги остави да потекат — някакъв инстинкт й подсказваше, че Виктор няма да приеме съжалението й.

— После се замислих дали да не си взема любовница — продължи той и преплете пръстите си с нейните. — Докато не осъзнах какъв късмет е извадила майка ми, че при новината за бременността й баща ми е пожелал да се ожени за нея. Аз не можех да се оженя за никоя друга жена, дори да бях създал дете с нея — все още бях женен за теб. — Той й хвърли кос поглед. — В края на краищата реших, че ще е най-добре да мина към самозадоволяване. Най-малко рискованото.

Иза почти не можеше да си поеме въздух.

— Значи… не е имало други жени.

— Не — потвърди той и я хвана за брадичката. — Не и след теб.

Този път целувката му беше по-нежна, като целувките от младостта им, изпълнена със спомени какво бяха някога един за друг, и с обещание какво могат да бъдат, ако оставят миналото зад гърба си. Тази целувка я изпълни с желание завинаги да остане в прегръдките му.

Виктор се отдръпна, но само за да я привлече още по-плътно до себе си и да намести главата й под брадичката си.

— Разкажи ми за Амали — каза той.

В гласа му имаше такъв копнеж, че сърцето й се сви. О, как мразеше това, което бяха сторили роднините й, това, че го бяха разделили от детето му! Тяхното дете.

— О, Виктор, непременно ще я харесаш! Понякога е упорита като всички деца, но умее да вижда доброто у всекиго.

— Това може да бъде проклятие — прошепна той и Иза разбра, че мисли за нея и семейството й.

— Но може да бъде и същински божи дар. Изобщо не обръща внимание на пренебрежителните забележки за майка си, търговката, и бащата, който няма.

Тялото му се стегна и Иза побърза да добави:

— Казва ми, че хората просто ревнуват, защото аз съм толкова гениална, а техните майки са толкова скучни и обикновени.

Точно както се надяваше, това го накара да се засмее тихичко и този звук заличи безпокойството й. Толкова много искаше той да хареса Амали, да се гордее с нея и да види какво прекрасно момиче е.

— Наследила ли е уменията на майка си да работи с химически съединения? — попита Виктор.

— Ни най-малко. Според нея тези вещества са безнадеждно объркани и крайно противни.

Иза зарови нос в гърдите му и вдъхна аромата на мускус, който се излъчваше от него, преди да продължи:

— Но ако ме питаш мен, на нея няма да й трябва занаят, за да преживява. Тя не само е хубава, но с това образование е толкова културна и изискана, че мъжете ще се стичат на тълпи пред прага й с предложения за женитба.

— Както беше и при теб.

Иза вдигна глава и го погледна подозрително.

— Ако си спомняш, ти беше единственият, който поиска да се ожени за мен.

— Не, просто единственият, който събра смелост да ти предложи — поправи я сухо Виктор. — Чираците във всички бижутерии наоколо ти бяха хвърлили око.

— Глупости. Те ме мразеха, всички до един.

— Само защото не обръщаше внимание на ухажванията им.

Тя го погледна изумено.

— Какви ухажвания?

Виктор приглади кичур коса назад от бузата й. Очевидно беше, че се забавлява.

— Позьорството им. Как се перчеха какви стрелци били, как ловували със соколи и с кои благородници били роднини.

— Това ухажване ли е било? — попита невярващо Иза. — Аз просто реших, че от първия до последния са самохвалковци.

Виктор вдигна рамене.

— Някои мъже мислят, че това е начинът да ухажват жената — като се перчат и си показват най-хубавите пера.

— Ти никога не си го правил — промълви тихо Иза.

— Аз нямах пера. Бях един грубоват войник, видял прекалено много смърт в битки, за да се хвали колко добре стреля.

Той я погледна в очите.

— А ти беше ангел и си мислех, че си прекалено съвършена и не може да си истинска.

— Знаеш ли, и аз мислех същото за теб — прошепна Иза. — За мен ти беше благороден, смел герой, помогнал за прогонването на Бонапарт. Не можех да повярвам, че ме искаш.

Гърлото й се стегна.

— Затова на Якоба й беше толкова лесно да се възползва от страховете ми и да ме убеди, че никога не си ме желал.

Лицето му се помрачи.

— Кълна се, иска ми се да я бях удушил, когато можех! Не мога да повярвам, че се опита да измисли оправдания, задето те откъсна от мен.

Сега гласът му прозвуча напрегнато:

— И от дъщерята, която не искаш да ми кажеш къде е, защото ми нямаш доверие.

— Виктор…

— Извинявай — каза напрегнато той. — Още ми е трудно да възприема всичко.

Иза преглътна с усилие.

— Ако… ако ти кажа къде е Амали, ще се закълнеш ли да не ходиш там, преди да мога да ви запозная както трябва?

По лицето му премина болка, но той кимна.

— Също като теб, и аз не искам Герхарт и Якоба да й сторят нещо.

— Знам — кимна Иза и го погледна напрегнато. — И като говорим за роднините ми… Ако Роб разбере къде се крие Герхарт, какво ще правиш с него и Якоба?

За един дълъг миг Виктор остана неподвижен. После се надигна, започна да крачи из стаята и погледна Иза решително.

— Ще се отърва от тях веднъж завинаги.