Алек Невала-Лий
Крадецът на икони (9)

8.

— Аутопсията ще е трудна — каза съдебният лекар. Беше патолог от Южна Азия с толерантно отношение към британците и макар че разследващият случая детектив беше само на няколко крачки, веднага се беше лепнал за Пауъл. — Ако я отворим без предварителна обработка, ще се разпадне. Затова използваме компютърна томография.

Тялото на обезглавената жена от другата страна на стъклото приличаше на някакъв странен пашкул, увит в метри лигнин и найлон. Пауъл гледаше как двама помощници с бели ръкавици и маски развързват тялото от количката и го поставят заедно с пенопластовата подложка върху масата на скенера.

— Какво знаем за нея досега?

— От предварителния оглед ли? — Патологът сви рамене. — Нищо особено. Млада, под трийсет, макар че е трудно да се каже. Доколкото може да се съди по пубиса и подмишниците, била е с кафява коса. Главата и ръцете под китките са били отрязани след смъртта с назъбено острие. И макар че това е само предположение, бих казал, че в операцията е участвал повече от един човек.

— Повече от един? — попита детективът. Беше едър мъж на петдесет и няколко, с червендалесто лице и добре поддържана прическа, със специално скроен костюм, който прикриваше твърдия пластмасов кобур на пистолета му. — Защо мислите така?

— Различната степен на умение в работата с ножа. От огледа на дясната китка си личи, че отделянето е неумело и неравно, сякаш извършителят е бил възрастен или се е колебаел. Обратно, главата и лявата ръка са премахнати по-решително. Разрезите са равномерни и професионални.

— Или може би извършителят е само един, но е станал по-добър, докато е действал.

— Може би. Но лично за мен става въпрос за различни хора. — Патологът се обърна към прозореца за наблюдение. — Колкото до улики, на глезена й има малка превръзка, която е възможен източник на косми и нишки. Вече намерихме следи от нещо, приличащо на агнешка вълна.

Докато слушаше, Пауъл гледаше как помощниците махат задържащите външните слоеве найлон клипсове. Той и другите наблюдаващи се бяха скупчили пред лавица с компютърни монитори. От другата страна на стъклото се намираше лабораторията със скенер в дъното. Устройството приличаше на грамадна изправена поничка с отвор, подобен на вратата на перална машина.

Помощниците махнаха останалия найлон и започнаха да свалят втория слой. Когато навиха лигнина от двете страни на тялото, Пауъл за първи път видя самата мумия. Плътта на ръцете и краката беше изсъхнала и полепнала плътно по костите, така че човек лесно можеше да ги обхване с палец и показалец. Краищата на тазобедрената кост стърчаха като криле.

Детективът се наведе напред, за да разгледа по-добре.

— Нещо за датата на смъртта?

— Трудно е да се каже — отвърна патологът. — Може да е прекарала в пясъка година, десет години или много повече.

— Трябва да са били най-малко две — каза детективът и погледна Пауъл. — Тръгнахме от идеята ви за портата. Най-новата част от оградата, която би трябвало да попречи на убиеца да се отърве от тялото, е била сложена преди две години. Така че това е най-късната дата.

Светна предупредителна светлина и съседното помещение се опразни.

— А ако не успеете да я идентифицирате?

— Ще остане в моргата за две седмици. След това заминава за Харт Айланд. Ходили ли сте там? Потърс Фийлд получава по две хиляди ковчега годишно. Не е от най-приятните места, на които да свършиш…

След като помощниците влязоха в помещението за наблюдение, радиологът седна зад компютъра и започна сканирането. Таблата запълзя напред, като бавно прекарваше тялото през пръстена, а на най-близкия екран се появи серия последователни разрези. Пауъл и детективът отидоха в дъното на стаята и Пауъл попита:

— Виждали ли сте такива снимки?

Детективът следеше сканирането.

— Не оттук. Преди две години аз лежах на онази маса. — Пауъл забеляза издайническото зачервяване на врата му, знак за хапче нитроглицерин. — Е, какво търси тук човек като вас?

Пауъл обмисли възможните отговори. Неочаквано в ума му изникна лицето на баща му, навремето ъгловато и изсечено, а сега тлъсто и подобно на лъвско. Накрая се задоволи с обичайната размяна на информация.

— Един тип на име Василенко. Руснак. Живее в Лондон. Човек от същия тип като Шарковски.

— Позната история — изсумтя детективът. — С цялото ми уважение, има много начини един гангстер да прави пари в Брайтън Бийч и без връзки с Лондон.

— Така е — съгласи се Пауъл. — Какво знаете за миналото на Шарковски?

— Шампион по борба в Москва — отвърна детективът. — Започнал като играч на черния пазар, след което разширил бизнеса. Дошъл тук преди петнайсет години. За пред света върти нощен клуб, притежава руска баня в Шийпшейд Бей и между другото се занимава с автомобилни състезания. Няма досие. Но е босът в Брайтън Бийч.

Пауъл си отбеляза, че детективът е интелигентен, настрои се по съответния начин и каза:

— Но това не е всичко. Прекарал е осем години в затвора Владимирка в Русия, но бил освободен след излежаване на по-малко от половината от присъдата си. Доколкото разбрах, бил пратен там да организира криминалната дейност в града с негласната подкрепа на руското разузнаване. Разбира се, всички престъпници твърдят, че са врагове на службите, но на най-високо ниво между двете няма ясна разлика.

Детективът се усмихна и поклати глава.

— Вижте, нов сте тук, затова ще ви дам един съвет. Федералните обожават да поемат трансграничните случаи. Така си осигуряват разрешителни, техника, финансиране. Но когато случаят стигне до съда, интересът им към връзките с чужбина пресъхва адски бързо. Не обичат въвличането на чужди агенции. Повярвайте ми, виждал съм го.

Пауъл усети, че детективът проверява как ще реагира, и се запита дали не е засегнал болна тема — нещо, което наистина бе направил. Предишния ден беше подал заявление за федерално подслушване и показанията му бяха снети от юрист, който сякаш се интересуваше единствено от връзките на мафията с тероризма. Макар лично да смяташе, че версията с тероризма е задънена улица, Пауъл се беше хванал на хорото, тъй като знаеше, че това е единственият начин да продължи с разследването на задграничната връзка. Пет дни преди това доверен информатор му бе казал да се ослушва за пришълец от Лондон. Оказа се скромен тип с физиономията на счетоводител, без типичните за престъпник татуировки, но Пауъл знаеше, че никога не бива да се доверяваш на човек, който явно няма какво да крие.

Сканирането в другото помещение приключи. Радиологът прегледа набързо изображенията и посочи някаква сенчеста област на един от разрезите.

— Тук има някакво чуждо тяло.

Пауъл пристъпи напред да разгледа по-добре и веднага каза:

— Гръдни импланти.

— Това може да е от полза — каза детективът. — Ако серийните номера са запазени, ще можем да я проследим от архива на пациентите. Друго?

— Вижте стъпалата. — Патологът помоли радиолога да отвори съответната снимка и посочи екрана. — Това ми привлече вниманието. Метатарзалните кости са разширени и сплескани. Прекарвала е много време изправена. Може да е била сервитьорка. Или да е участвала в маратони…

Докато Пауъл гледаше снимката, нещо прещрака в главата му и го остави с внезапното впечатление за светлина и музика.

— Превръзката на глезена й — каза той. — Казахте, че сте намерили следи от вълна, нали?

— Да — отвърна патологът и тъмните му очи блеснаха. — Агнешка вълна…

— Която се използва за по-плътно напасване на цвички. — Пауъл погледна лабораторията: мъртвата млада жена излизаше от отвора сякаш преродена. После се обърна към останалите. — Може заключението ми да е прибързано, но смятам, че тази жена е била танцьорка.