Джеймс Ролинс
Шестото измиране (39)

Бележки към читателите: истина или измислица

Време е да вземем скалпела и да разрежем романа, за да разделим истината от измислицата. Намираме се на прага на някои критични промени в света. И макар повечето хора да не са съгласни, че планетата преживява своето шесто масово измиране, пътищата, по които можем да поемем оттук нататък като вид, като общество, се разделят в множество различни посоки. Една от целите на тази книга е да тръгне по някои от тези пътища и да види накъде биха ни отвели те. Но докъде сме стигнали вече по тях? Да видим.

Първо, романът се занимава с реалното разцепление, съществуващо в момента в природозащитното движение — между старите природозащитници и ново поколение еколози, между привържениците на запазването на видовете и синтетичните биолози, дори между тези, които искат да спрат измирането, и онези, които го приветстват. Следните четири книги изиграха огромна роля в изграждането на тази история и са чудесен източник за всеки, който се интересува от повдигнатите в романа теми:

Regenesis: How Synthetic Biology Will Reinvent Nature and Ourselves от George M. Church и Ed Regis (New York: Basic Books, 2012).

The Sixth Extinction: An Unnatural History от Elizabeth Kolbert (New York: Henry Holt, 2014).

Apocalyptic Planet: Field Guide to the Future of the Earth от Craig Childs (New York: Vintage, 2013).

Countdown: Our Last, Best Hope for a Future on Earth? от Alan Weisman (New York: Back Bay Books, 2014).

Но да погледнем някои подробности, като започнем с

Науката

Синтетична биология

Когато става въпрос за създаването на изкуствен живот, нещата се развиват по-бързо, отколкото аз мога да напиша този роман. Ето една кратка хронология, съдържаща повдигнатите в книгата теми, но която едва докосва повърхността:

2002: Създаден е първият изкуствен вирус в лаборатория.

2010: Екипът на Крейг Вентър създава първата жива синтетична клетка.

2012: Успешно създаване на КНК (ксенонуклеинова киселина).

2013: Създаване на първата функционираща хромозома от изходни материали.

Май 2014: Институтът Скрипс добавя нови букви в генетичната азбука.

КНК

Много лаборатории създадоха различни вериги КНК. Тя се оказа по-издръжлива и да, на теория може да се използва като заместител на ДНК у всички живи организми. Освен това се смята, че в миналото е била господстваща форма на живот на планетата. Така че дали е възможно някаква изолирана общност от такива организми да е оцеляла някъде, скрита в някоя биосфера в сянка? Само времето ще покаже.

Улеснена адаптация

Целта на изследванията на доктор Кендъл Хес — откриването на начини за усъвършенстване на видовете, за да бъдат по-пригодени към промените в средата — се преследва активно в лаборатории от реалния свят.

Дори създанията на Кътър Елвс се основават на хитроумен проект на Александра Дейзи Гинзбърг, наречен Дизайн за Шестото измиране. Тя предлага пускането на изкуствено създадени създания в природата (и стига дори дотам да си патентова някои от измислените форми на живот). Изумителна материя. Работата й може да се види в интернет.

Машини на еволюцията

1. Описваната в романа техника CRISPR-Cas9 е съвсем истинска. Тя вече революционизира света на изучаването и манипулирането на гените. Със съвсем малко обучение и новак може да използва тези напреднали техники. Точността и контролът са такива, че предлагат на учените еквивалент на инструмент за редактиране на отделни букви в енциклопедия, при това без допускане на правописна грешка.

2. Техниките MAGE и CAGE са изобретени от генните инженери от Йейл, МТИ и Харвард. Те позволяват мащабно редактиране на геном и дават големи надежди за съживяване на изчезнали видове.

Възкресяване

В романа описвам как лаборатории по целия свят се опитват да съживят изчезнали видове като мамутите (от ДНК на слон), прелетните гълъби (от ДНК на обикновен гълъб) и изчезналите говеда, известни като зубри (от ДНК на съвременно говедо). Съществуват обаче и много други методи за възстановяването на тези видове наред с редактирането на гени — например присаждане на ядра на соматични клетки.

И да, наистина съществува руснак на име Сергей Зимов, който строи Плейстоценски парк в Сибир като дом на мамути.

Екстремофили

Търсенето на нови съединения и вещества е превърнало лова на необичайни организми, живеещи в сурови условия, в истинска златна треска в биологията. В резултат учените откриват живот на места, които преди са се смятали за напълно неподходящи за целта — в кипящите комини на дъното на океана, дълбоко под леда, в токсични среди. Открити са цели екосистеми, откъдето и се е появил терминът „биосфера в сянка“.

Неразрушими вируси

Създаденият от доктор Хес вирус се основава на реално съществуващ микроорганизъм — бактерията Deinococcus radiodurans. Упоритият малък бацил може да оцелее при радиация петнайсет пъти по-силна от онази, която би убила прочутата с издръжливостта си хлебарка. Освен това бактерията е известна със способността си да издържа на много ниски температури, обезводняване, изгарящи жеги и най-силни киселини. Дори космическият вакуум не би я убил. Книгата на световните рекорди „Гинес“ я описва като най-издръжливата форма на живот. Да се надяваме, че някой няма да започне да си играе с генетичния набор на тази бактерия.

Прескачащи гени

(ретротранспозони)

Изненадващо, но факт — генетиците вече приемат, че „прескачащите гени“ са много важен двигател на еволюцията. Характерните белези могат да се предават не само на поколението, но и между видовете при процес, известен като хоризонтален трансфер на гени. Макар и да е трудно да се повярва, цяла една четвърт от ДНК на говедата идва от вид пепелянка. Така че внимавайте със следващия бургер.

Биохакерство / Самоделна биология / Биопънк

Независимо от името днес гаражи, мазета и местни клубове са се превърнали в разсадници на генетични експерименти и патентоване на нови форми на живот. В романа споменавам за една стартираща програма, целяща създаването на светещ бурен. Тази технология дори се превърна в „plug and play“ с въвеждането на „биотухли“, генетичен набор, който ти позволява да си играеш на Бог в задния си двор.

Основните страхове, свързани със синтетичната биология и биохакерството, са биотероризъм, лабораторни инциденти и преднамерено пускане на синтетични организми. Затова реших да разгледам и трите в един трилър.

Магнетизъм и микроби

Могат ли магнитни полета да убиват бактерии, вируси и гъбички? При подходящите статични или осцилиращи полета — ДА. Агенцията по лекарствата и храните проведе цяло изследване по темата и дори идентифицира силата на полетата, необходими за унищожаване на специфични видове.

Панспермия

Така се нарича теорията, според която животът на Земята може да е възникнал от семе, попаднало на планетата при падането на метеорит. Споменатият в книгата метеорит, оставил огромния кратер Уилкс в Антарктида, се смята за виновник за масовото измиране в края на пермския период, което едва не довело до пълното заличаване на живота на Земята. Затова се запитах: Ако при това измиране всички ниши са били опразнени, дали същият метеорит не е донесъл нещо чуждо, с което да засади опразнените полета?

Животът в Антарктида

Руснаците в момента продължават да правят сондажи в езеро Восток, което не отстъпва на Големите езера, но е останало хилядолетия наред на километри под леда. Какъв живот може да се открие там? Първоначалните сведения показват, че го има в изобилие. Но най-южният континент е пълен със странни биологически особености.

— През 1999 г. в леда бе открит вирус, към който нито едно животно или човек няма имунитет.

— През 2014 г. бе съживен антарктически мъх на възраст 1500 години. В Сибир пък бе възкресен вирус, замръзнал преди 30 000 години.

— На много места на континента са открити вкаменени останки от огромни гори.

И имайте предвид, че засега едва сме докоснали повърхността. Онова, което наистина се крие под леда, тепърва предстои да бъде открито. И то несъмнено ще е интересно поради…

Антарктическата геология

Едва неотдавна започнахме да разбираме колко шантава е всъщност геологията на онзи континент. Макар да ни показва само замръзналото си лице, дълбоко долу Антарктида е топла и влажна страна на тресавища. Има стотици субглациални езера, често с течащи помежду им реки, някои от които с големината на Темза. Има водопади, падащи нагоре. Има активни вулкани, някои от които изхвърлят лава, течаща под километри лед. През миналата година (в началото на 2014 г.) учените откриха, че Антарктида има пролом, в сравнение с който Гранд каньон бледнее. Какво ли ще бъде открито при целия този странен неземен ландшафт?

Да хакнеш мозък

В романа Кътър Елвс е открил нов начин за промяна на човешкия интелект, за да постигне целите си. Възможно ли е подобно нещо? Бих казал, че е по-скоро консервативно. Компютърните хакери от 80-те и 90-те се превръщат в биохакерите на новото хилядолетие. В момента учени изследват вируси и бактерии, които използват химични сигнали, контролиращи емоциите и човешката мисъл. Като имаме предвид експоненциалните темпове, с които се развива способността ни да манипулираме ДНК — по-бързо, по-евтино и по-точно, — в скоро време всичко ще бъде възможно.

Отделът по биотехнологии на АИОП

АИОП (DARPA) вече работи усилено в сферата на роботиката, протезите и изкуствения интелект. През 2014 г. беше създаден нов отдел, който е посветен изцяло на биотехнологиите и има за цел да „изследва все по-динамичните пресечни точки на биологията и физическите науки“. Така че очаквайте новини!

* * *

В този роман различни изследователи приемат различни пътища около или през това шесто масово измиране. Присъствах на дебати, четох много материали и прехвърлих множество статии по тази сложна тема, но реших да поговоря за произхода на някои от тези

Научни философии

Консервация / Запазване

Тази философия обхваща онези еколози, които се стремят да спасят видовете или да укрепят средата на застрашените видове. В този лагер попадат и онези, които искат да съживят изчезнали видове. В някои кръгове на тях се гледа като на „природозащитници от старата школа“.

Синтетични биолози

Правилно или не, това е областта, в която младите учени желаят да използват генните манипулации и създаването на синтетичен живот, с който да преобразят света. Макар че по този път със сигурност има известна надменност и опасности, той таи и огромни обещания.

Нови еколози

Попаднах на много интересно интервю с еколога Крейг Томас в „Ню Сайънтист“, в което той прегръща един нов поглед към измирането — най-общо казано, като възможност. Според него едно масово измиране може да доведе до появата на нови и вълнуващи форми на живот, да отвори нови пътища за еволюцията и дори да създаде един нов Едем. Това е завладяващ алтернативен поглед към шестото измиране.

Тъмната планина

Би било трудно да представя това движение в един малък абзац, затова ви съветвам да прегледате сайта им (http://dark-mountain.net), където можете да прочетете „Децивилизация — манифест на Тъмната планина“ от Дъгълд Хайн и Пол Кингснорт. Този документ също ни предлага радикално нов поглед към голямото шесто измиране.

В лицето на Кътър Елвс се опитах да създам човек, изповядващ опорочена версия на представените по-горе философии, като в същото време го противопоставям на Кендъл Хес, който е застъпник на първите две. Тази много философска война наистина се води в научната общност в момента.

И романът нямаше да е от поредицата за Сигма, ако в него нямаше малко (или много)

История

Дарвин и пътешествието му с „Бигъл“

Чарлз Дарвин наистина е посетил коренните жители на Огнена земя в Южна Америка. Те били опитни мореплаватели и е напълно възможно да са имали груби карти, показващи плаванията им. Вярно е също, че Дарвин наистина е публикувал прочутия си труд двайсет години след онова съдбоносно пътуване. И това поражда историческия въпрос: Защо?

Карти, карти и пак карти

На страниците на романа ще откриете древни карти, изобразяващи земя, която би трябвало да е Антарктида — само че без лед. Макар самите карти да са истински и съставени преди векове, дебатите около тях продължават и до днес. Знаем със сигурност обаче, че древните хора са прекосявали океаните много по-отдавна, отколкото се е предполагало някога. Историята на мореплаването се измества все по-назад и по-назад във времето. И с унищожаването на прочутата Александрийска библиотека, онова огромно хранилище на античната мъдрост, кой знае какви велики истини са изчезнали в пламъците на пожара?

Германците в Антарктида

Всички исторически детайли за изследването и интереса на нацистите към Антарктида се основават на факти, включително и загадъчните изявления на адмирал Карл Дьониц на Нюрнбергския процес и странно леката му присъда.

Американците в Антарктида

Операция Висок скок, водена от адмирал Бърд, е истинска и в нея са участвали над 5000 души. Но въпреки това тя си остава забулена в загадки и до днес. Снегомобилът на Бърд също е реално превозно средство и било доставено на континента само за да изчезне в историята (или под леда). И да, американското правителство наистина е провеждало изпитания на ядрено оръжие на континента.

Британците в Антарктида

Британският антарктически институт има силно присъствие на най-южния континент по-отдавна от всяка друга страна, като през годините е променял името си, както е описано в книгата. А станцията Халей VI е действаща британска изследователска станция (освен ако не е паднала в морето, както се случи в романа) и наистина прилича на стоножка с гигантски ски.

Повечето „технически“ подробности в книгата вече бяха описани в научния раздел, но има още няколко джаджи, които заслужават да бъдат споменати допълнително.

Технология

Амфибийни гъсенични понтонни транспортьори

Макар тези превозни средства да са все още прототипи, наистина съществуват умалени версии, които са напълно работещи. Реших да използвам в книгата си именно тях.

Акустични оръжия

Акустични оръдия с широк обхват се използват по цял свят от полиция и военни и действат горе-долу по начина, описан в книгата.

По-преносимите насочени акустични излъчватели са патентовани от „Американ Текнолъджи Корпорейшън“. Доколкото ми е известно, не се произвеждат активно, но действат точно по начина, описан в историята, и наистина са способни да предават реч или да се използват като насочен микрофон за подслушване.

Така че ако смятате да се разхождате в някоя пещера под Антарктида, съветвам ви да си купите акции от компанията.

И само няколко думи за

Местата

Тепуи

Тези странни, сякаш извънземни плата се срещат в Гвиана, Венецуела и Бразилия. На много от тях не е стъпвал човешки крак и техните странни изолирани екосистеми си остават чисти и недокоснати. Митовете, споменати в книгата, са предадени точно, както и странните огромни дупки, пещери и тунели. Действието в романа „Изгубеният свят“ на сър Артър Конан Дойл се развива на едно от тези плата и затова реших, че и Кътър Елвс би се установил на подобно място, далеч от любопитни очи.

Планински военнотренировъчен център

Имах възможността да посетя базата край Бриджпорт, Калифорния, и макар повечето детайли да са точни, все пак си позволих някои дребни промени (съжалявам, момчета, ще ви черпя ребърца в „Боди Майк Барбекю“). Базата наистина има тренировъчно летище, на което се провеждат упражнения с тилтроторите „Оспри“. А „синът на Оспри“, „Бел V-280 Валър“, с който летят героите в романа, в момента се разработва.

Езерото Моно и градчетата призраци

Посетих на няколко пъти и езерото Моно и се надявам, че съм представил добре мястото и хората. Ако ви се случи да ходите там, определено разгледайте местните градчета призраци. Само се оглеждайте за пълни с командоси хеликоптери.

И една последна историческа бележка

Надявам се книгата да ви е харесала. Тя е десетата от поредицата за Сигма и излиза на десетата година от излизането на първата („Пясъчна буря“, 2004). Предвид кръглата годишнина реших да се възползвам от възможността да се заиграя малко с миналото — например да се срещна отново със смелите антарктически изследователи Ашли Картър и Бен Бръст, които заедно с Джейсън се забъркаха в куп неприятности в първата ми книга „Последната тайна на земята“. Освен това исках да загатна за големите промени, които ще донесе бъдещето — защото най-големите и дръзки приключения на Сигма тепърва предстоят.

Така че се надявам да се видим отново!

П. П. И да си носите крем против слънце (и много боеприпаси).