Ан О'Брайън
Компаньонката на краля (2)

Пролог

— Днес ще бъдеш моята Слънчева дама — казва крал Едуард, докато се приближава да ме настани в каляската ми. — Моята кралица на церемониите.

Време беше.

Не изричам думите на глас, разбира се — все пак съм възприемчива, — но си ги помислям. Толкова години чаках това признание. Цели дванайсет години като блудницата на Едуард.

— Благодаря, милорд — измърморвам и се покланям дълбоко. На лицето ми грейва усмивка, сладка като мед.

Сядам и около мен се разстила наметало от блестящ златен плат, подплатено с червена тафта. Роклята ми е червена, подплатена с бяла коприна и поръбена с хермелин: цветовете на Едуард, кралска кожа, подобаваща на кралица. Над всичко това блестят хиляди скъпоценни камъни, пречупват и отразяват светлината — кървавочервени рубини, тъмни и загадъчни сапфири, странни берили, които могат да унищожават силата на отровата. Всички знаят, че нося бижутата на кралица Филипа.

Настанявам се удобно, сама в превъзходството си, и отпускам ръце в украсените със скъпоценни камъни поли на скута си. Това е мое право.

Оглеждам се — искам да видя дали ще зърна намръщеното лице на принцеса Джоан. Няма и следа от нея, заклетия ми враг. Навярно се е затворила в покоите си в Кенингтън и призовава над главата ми всички злини на този свят. Джоан Красивата! Джоан Дебелата! Противник, от когото трябва да се пазя, надарен с цялата чувствителност и морал на разгонена дива котка!

Погледът ми се плъзва към Едуард. Той яхва коня си и усмивката ми става по-нежна. Кралят е висок и силен и приятен за окото. Каква двойка сме само! Годините все още не са му натежали прекалено, а аз съм в разцвета си. Грозна, според всички сведения, но не и лишена от дарба.

Аз съм Алис Перърс. Кралска компаньонка. Обичната Слънчева дама на Едуард.

О!…

Примигвам, когато един гълъб се стрелва ненадейно надолу и разрушава сцената в съзнанието ми, връща ме към действителността с жестока точност. Седнала в овощната си градина, далеч от двора и от своя крал, съм принудена да приема истината. Колко ниско съм паднала. Затворена съм в клетка като немощна лъвица, като отдавна умрелия лъв на Едуард — безсилна, изолирана, лишена от всичко, което си спечелих.

Аз съм никоя. Алис Перърс вече я няма.