Сюзън Елизабет Филипс
Бляскаво момиче (16)

15

Фльор се опита да поспи в самолета до Париж, ала всеки път щом затвореше очи, чуваше Джейк и Белинда. Чукай дъщеря ми, Коранда, за да спаси моето бебче кариерата си.

— Мадмоазел Савагар? — Към нея приближи шофьор с ливрея, докато стоеше край багажната лента на летище „Орли“. — Вашият баща ви очаква.

Последва мъжа през препълнения терминал до лимузината, паркирана до тротоара. Шофьорът задържа вратата и тя се плъзна вътре право в прегръдките на Алексей.

— Папа.

Той я привлече към гърдите си.

— И така, chérie, най-после реши да се върнеш у дома, при мен.

Тя зарови лице в скъпия плат на сакото му и заплака.

— Беше толкова ужасно. Бях такава глупачка.

Той започна да я гали и тя се почувства толкова добре и уютно, че затвори очи.

Когато пристигнаха в резиденцията, Алексей я поведе към стаята й. Тя го помоли да остане при нея, докато заспи, и той се съгласи.

Сутринта се събуди късно. Прислужницата й поднесе кафе в трапезарията и чиния с два кроасана, която тя бутна настрани. Повдигаше й се само при мисълта за храна. Не можеше да си представи, че някога отново ще сложи и хапка в устата си.

Алексей влезе, наведе се и я целуна по бузата. Намръщи се, като видя джинсите и пуловера, които бе намъкнала, след като си взе душ.

— Не си ли взе други дрехи, chérie? Ще трябва днес да излезем и да купим нещо подходящо.

— Имам и други. Просто нямах сили да се облека.

Тя забеляза недоволството му и съжали, че не е положила повече усилия да изглежда по-добре.

Алексей я огледа критично.

— Как си могла да направиш подобно нещо с косата си? Приличаш на момче.

— Това беше прощалният подарък за майка ми.

— Разбирам. В такъв случай днес ще се наложи да се погрижим за прическата ти.

Даде знак на прислужницата да му налее кафе и извади цигара от сребърната табакера, пъхната в малкия джоб на сакото.

— Разкажи ми какво се случи.

— Белинда обаждала ли ти се е?

— Няколко пъти. Направо е обезумяла. Казах й, че си на път за гръцките острови, но не си ме уведомила на кой точно ще отседнеш. Освен това я посъветвах да те остави на спокойствие.

— Което означава, че тя вече лети към Гърция.

— Naturellement.^[1]

Двамата се умълчаха за миг, сетне той попита:

— Всичко това свързано ли е с един определен актьор?

— Откъде знаеш?

— Работата ми е да зная всичко, което засяга тези, които ми принадлежат.

Фльор се втренчи в кафето, опитвайки се да прикрие сълзите, отново напиращи в очите й. Беше уморена да плаче, уморена от раздиращата болка в гърдите.

— Влюбих се в него — промълви. — Спах с него.

— Било е неизбежно.

— Майка ми е била първа — додаде тя горчиво.

Две тънки лентички дим се извиха от ноздрите на Алексей.

— Боя се, че и това е било неизбежно. Майка ти притежава малко воля и задръжки, когато става дума за кинозвезди.

— Двамата са сключили сделка.

— Надявам се, че ще ми разкажеш.

Алексей изслуша разказа на Фльор за разговора, който бе подслушала между Джейк и Белинда.

— Мотивите на майка ти са съвършено ясни — кимна, когато тя свърши, — но на твоя любовник?

Фльор потръпна от последната дума.

— Мисля, че и неговите са съвършено ясни. Този филм е всичко за него. Любовната сцена е кулминацията и трябваше да се изиграе идеално. Когато аз се сковах на снимачната площадка, той е видял, че целият му проект ще пропадне.

— Колко жалко, chérie, че не си подбрала по-добре първия си любовник.

— Очевидно не съм най-добрият познавач на характери в света.

Алексей се облегна назад в стола и кръстоса крака. Ако беше друг мъж, жестът би изглеждал женствен, но при него бе елегантно мъжествен.

— Надявам се, че ще останеш известно време при мен. Мисля, че така ще е най-добре за теб.

— Да, ще остана малко. Докато се окопитя. Разбира се, ако нямаш нищо против.

— Чакал съм това по-дълго, отколкото можеш да си представиш, chérie. За мен ще е удоволствие. — Той се изправи. — Има нещо, което искам да ти покажа. Чувствам се малко като дете едва дочакало Коледа.

— Какво е то?

— Ще видиш.

Тя го последва през къщата и градините към музея. Той пъхна ключа в ключалката и се обърна.

— Затвори очи.

Фльор се подчини. Алексей я поведе през вратата в хладното помещение с едва доловима миризма на мухъл. Тя си припомни последния път, когато беше тук, деня, когато срещна брат си. Не знаеше дали баща й е открил Мишел. Трябваше да попита, но не го бе сторила.

— Напоследък съдбата е много благосклонна към мен — рече Алексей. — Всичките ми мечти се сбъдват. — Тя чу как щракна ключа на осветлението. — Отвори очи.

Музеят тънеше в полумрак. Светеха само два прожектора в средата. Лъчите им бяха насочени към платформата, която бе празна при предишното й посещение. Сега върху нея стоеше най-великолепният автомобил, който тя някога бе виждала. Черен, блестящ, с безкрайно дълъг капак. Въпреки че малко напомняше на милионерските коли от карикатурите, пропорциите му бяха съвършени. Фльор би го познала навсякъде. От гърдите й се изтръгна тихо възклицание.

— Това е „Роял“. Ти си го намерил!

— Не бях го виждал от 1940 година. — Алексей повтори историята, която й бе разказвал безброй пъти. — Ние бяхме трима, chérie. Откарахме го в катакомбите на Париж и го увихме в брезент и слама. През цялата война не смеех да го доближа, страхувайки се да не ме проследят. Когато се върнах след Освобождението, колата бе изчезнала. Другите двама мъже, които знаеха за съществуването й, бяха убити в Северна Африка. Сега мисля, че германците са я намерили. Отне ми повече от трийсет години, за да я открия.

— Но как? Как го постигна?

— Десетилетия неуморно разследване, пари, раздадени на нужни и ненужни хора. — Той извади кърпичка от малкото джобче на сакото и избърса невидима прашинка от калника. — Сега е важно само едно — аз притежавам най-прекрасната колекция от чистокръвни „Бугати“ в света, а „Роял“ е диамантът в короната.

 

 

Доста по-късно, след като Алексей й показа всяка подробност от автомобила, тя се върна в стаята си, където я очакваше фризьорът. Мъжът не зададе никакви въпроси, но подстрига косата й съвсем късо, като заяви, че не може да направи нищо повече, докато не порасне. Тя изглеждаше ужасно, като затворничка — големи очи с тъмни кръгове под тях, огромна глава и почти никаква коса. Независимо от това грозният й лик й доставяше някакво извратено удоволствие. Сега външността напълно съответстваше на вътрешното й състояние.

Алексей се намръщи, като я видя, и я изпрати отново в стаята да се гримира, но това не помогна особено. Двамата се разходиха край резиденцията и разговаряха за това, което ще правят, когато тя се почувства по-добре. Следобед Фльор подремна, на вечеря бодна малко от задушените телешки гърди, сетне двамата с Алексей се оттеглиха в кабинета му, за да послушат Сибелиус. Той държеше ръката й, докато музиката се лееше край нея, и някои от болезнените възли в душата й започнаха да се разхлабват. Колко бе глупава да се остави Белинда да я раздели от баща й през всичките тези години, но винаги бе позволявала на майка си да я манипулира и управлява живота й. Боеше се да й се опълчи дори за дреболии, за да не изгуби любовта й. Любов, която сега знаеше, че никога не бе имала в действителност.

Девойката облегна глава на рамото на Алексей и затвори очи. Вече не можеше да изпитва истински гняв към него. В своята болка най-после бе открила прошката. Той беше единственият човек в живота й, който нямаше да спечели нищо от обичта си към нея.

Същата вечер не можа да заспи. Откри старо шишенце със сънотворни таблетки на Белинда, глътна две капсули и се отпусна върху ръба на леглото. Най-лошо от всичко бе загубата на самоуважението. Беше позволила на Белинда да я води за носа, бе подскачала като доверчиво глупаво паленце, подчинявайки се на всяко желание на майка си. Обичай ме, мамо. Не ме напускай, мамо. А след това се появи Джейк. Тя си изгради ефимерни въздушни кули, отдаде се на смешни фантазии, убеди се, че и той изпитва любов към нея. Фльор се съсредоточи върху болката, чоплеше я като зараснала коричка на рана.

— Да не си болна, chérie?

Алексей стоеше на прага, завързвайки колана на халата си. Фльор никога не го бе виждала размъкнат или разрошен. Редеещата му стоманеносива коса бе грижливо вчесана, сякаш току-що се връщаше от бръснаря.

— Не, не съм болна.

— Приличаш на момче с тази ужасна обезобразена коса. Pauvre enfant. Лягай си.

Зави я, сякаш беше малко дете.

— Je t’aime, papa^[2] — отрони тя тихо и стисна ръката му върху завивките.

Той докосна устните й със своите. Бяха изненадващо сухи и напукани.

— Обърни се. Ще ти разтрия гърба, ще ти помогне да заспиш.

Фльор се подчини. Беше толкова приятно. Ръцете му се плъзнаха под ризата и докато масажираше кожата й, тя усети как напрежението я напуска. Хапчетата за сън започнаха да действат и Фльор се унесе. Сънува Джейк и двамата се любеха. Джейк целуваше врата й, докосваше я през копринения плат на гащичките й.

 

 

След първите няколко дни в Париж Фльор постепенно влезе в обичайното русло. Спеше до късно, после слушаше музика или прелистваше списание. Следобед подремваше, докато някоя от прислужницата не я събудеше точно навреме, за да вземе душ и да се облече, преди Алексей да се прибере у дома. Понякога двамата се разхождаха из градините на имението, но ходенето я уморяваше и не стигаха твърде далеч. Нощем трудно заспиваше и Алексей разтриваше гърба й.

Фльор разбираше, че трябва да престане да се мотае в безцелно униние, но в момента не можеше да се върне в Щатите. Едва ли някой щеше да я познае в настоящия й вид, но ако се случеше, щеше да се наложи да се сблъска с репортери, а не можеше да го понесе.

Август отстъпи на септември. Белинда не спираше да звъни, а Алексей продължи да я заблуждава. Каза й, че Фльор сигурно е променила решението си за Гърция и според докладите на наетия от него детектив навярно е на Бахамите. Изнасяше й пространни лекции за провала й като майка и я разплакваше.

Фльор се замисли дали наистина да не замине за Гърция. Винаги бе харесвала островите. Би могла да си купи там къща и кон. Островите щяха да излекуват мъката й. Каза на Алексей, че би искала да изтегли част от парите си, които той управляваше, но той заяви, че са вложени в дългосрочни инвестиции. Фльор настоя да ги освободи. Алексей отвърна, че тя би трябвало да разбере, че това не е толкова просто, и добави, че тя не бива да се тревожи за пари. Щял да й купи всичко, което пожелаела. Тя му каза, че иска да си купи къща на егейски остров и кон. Той отвърна, че ще го обсъдят по-късно, когато тя се почувства по-добре.

Разговорът я притесни. Беше толкова просто да остави Алексей да се грижи за всичко. Сметките винаги бяха платени, а двете с Белинда винаги разполагаха с достатъчно пари.

Опита се да се насили да прави гимнастика. Един ден излезе през портите на „Рю дьо Биенфезанс“. На улицата я задмина един бегач с яркооранжева лента на главата. Фльор отдавна бе забравила какво означава да си изпълнен с толкова енергия. Постоя малко на тротоара, после се върна в къщата.

Същата нощ се събуди, плувнала в пот. Отново бе сънувала Джейк. Тя стоеше пред портите на манастира „Благовещение“ и гледаше как колата му се отдалечава. Отиде в банята да вземе хапчета за сън, но шишенцето беше празно. Преди две нощи бе глътнала последното. Отправи се към спалнята на Белинда, за да провери дали там няма. Пътьом видя мъждива светлина в дъното на коридора. Идваше откъм стълбата, водеща към таванските помещения. Изпълнена с любопитство, девойката се изкачи горе и се озова в най-странната стая, която бе виждала в живота си.

Таванът приличаше на небе — беше боядисан в синьо и по него се рееха пухкави бели облаци. Раздърпан парашут, изпуснат от едната страна, висеше над тясното желязно легло. Алексей седеше на дървен стол с права облегалка, с отпуснати рамене, втренчен в празната чаша в ръцете му. Белинда й бе казала, че Мишел живеел на тавана. Това сигурно е била неговата стая.

— Алексей?

— Остави ме сам. Махай се от тук.

Тя беше толкова погълната от собствените си страдания, че не бе помислила за болката на баща си. Коленичи до стола. Фльор никога не го бе виждала да пие много, но сега миришеше на алкохол.

— Той ти липсва, нали? — попита тя тихо.

— Ти нищо не знаеш за това.

— Зная какво означава да ти е мъчно за някого. Зная какво означава да ти липсва човек, когото обичаш.

Той вдигна глава и видът на студените му празни очи я изплаши.

— Твоите чувства са трогателни, но ненужни. Мишел е слабак и аз съм го изхвърлил от живота си.

Като мен — помисли си тя. — Както някога изхвърли мен.

— Тогава какво правиш в стаята му?

— Пих твърде много и си позволих да се отдам за кратко на самозаблудите. Ти би трябвало да ме разбереш най-добре от всички.

Думите му я засегнаха.

— Мислиш, че се самозаблуждавам?

— Разбира се. Ти издигна Белинда на пиедестал. А от мен сътвори бащата, който винаги си копняла да имаш.

Фльор усети как кръвта й се вледенява. Стана и разтри ръцете си.

— Не беше нужно да те сътворявам. През последните няколко години ти се държа прекрасно с мен.

— Аз бях такъв, какъвто ти искаше да бъда.

Внезапно я прониза желание да се върне в стаята си.

— Аз… отивам да си легна.

— Почакай. — Той остави празната чаша на масата. — Не ми обръщай внимание. Аз имам своя фантазия и не биваше да се присмивам на твоите. Мечтаех какво би било, ако Мишел беше достоен син, а не извратен слабак, който по-добре да не се бе раждал.

— Това е толкова средновековно разбиране — рече тя. — Милиони мъже са хомосексуалисти. Не е кой знае какво.

Алексей толкова рязко се надигна от стола, че тя помисли, че ще я удари.

— Ти нищо не знаеш за това! Нищо! Мишел е Савагар. — Баща й закрачи из стаята. Яростните му жестове и движения я плашеха. — Подобно отвратително безсрамие е немислимо за един Савагар. Това е кръвта на майка ти. Никога не биваше да се женя за нея. Тя беше единствената грешка в живота ми и аз така и не можах да се съвзема след този провал. Нейното безразличие и липсата на внимание извратиха Мишел. Ако теб те нямаше на този свят, тя щеше да му бъде истинска грижовна майка.

От устата му говореше алкохолът. Това не беше нейният баща. Трябваше да се махне, преди да чуе още нещо. Извърна се към вратата, но той се озова до нея.

— Ти изобщо не ме познаваш. — Алексей плъзна ръка по нейната. — Мисля, че сега трябва да поговорим. Смятах да бъда търпелив, но нещата прекалено се проточиха.

Тя се опита да отстъпи назад, но той не й позволи.

— Утре — изрече с треперещ глас. — Когато си трезвен.

— Не съм пиян. Просто пристъп на меланхолия. — Алексей сложи ръце на шията й и нежно прокара палец по ухото й. — Да можеше да видиш майка си, когато беше по-млада, отколкото си ти сега. Толкова изпълнена с живот и вяра… толкова страстна. И егоистична като дете. Аз имам планове за теб, chérie. Планове, които замислих, когато беше на шестнайсет, още в деня, когато те видях за пръв път.

— Какви планове?

— Ти си изплашена. Легни на леглото на Мишел, а аз ще ти разтрия гърба и ще поговорим.

Тя не искаше да ляга на леглото на Мишел. Искаше да отиде в стаята си, да заключи вратата и да се завие през глава.

— Ела, chérie. Виждам, че те разстроих. Нека те успокоя.

Усмихна й се топло и напрежението й се стопи. Навярно тази нощ Мишел много му липсваше, това бе всичко. Както обикновено, я прониза ревност и тя се опита да забрави, че брат й съществува. Алексей я побутна към леглото.

Фльор легна върху голия матрак и пъхна длани под бузата. Леглото хлътна, когато той седна до нея и започна да разтрива гърба й през тънкия плат на пеньоара.

— Аз те чаках толкова търпеливо, chérie. Дадох ти две години. Оставих те да се влюбиш. Позволих на майка ти да омърси името на Савагар с вулгарната ти кариера.

Тя застина.

— Какво искаш…

— Шшт. Сега говоря аз, chérie, а ти ще ме слушаш. Онази вечер, когато се наведе над ковчега и целуна устните на баба си, осъзнах, че е била извършена огромна несправедливост. Ти беше всичко, което моят син би трябвало да бъде, но беше прекалено привързана към майка си. Дори през последния месец не позволи никой да я критикува. Трябваше да ти дам време да проумееш истинската й същност. Помежду ни не биваше да стои фалшивата ти сантименталност, урокът беше болезнен, но необходим. Сега вече знаеш какви са истинските й чувства към теб. И най-после можеш да заемеш мястото си до мен.

Фльор се обърна по гръб и го погледна.

— Не разбирам какво имаш предвид. Да заема мястото си до теб?

Пръстите му се обвиха около раменете й и той започна да ги разтрива. Клепачите му бяха притворени, като че бе заспал. Единственото й желание бе да стане и да се махне от тази стая, преди да се случи нещо ужасно. Впери поглед в парашута. Висеше провиснал и пожълтял над нея.

— Ти ми принадлежиш, chérie. Мястото ти е до мен. Принадлежиш ми така, както майка ти никога не ми е принадлежала. — Той плъзна пръсти под разтворената яка на пеньоара. — Смятам да те моделирам и превърна във великолепна жена. Имам такива грандиозни планове за теб.

Пръстите му се спуснаха по-надолу, разтвориха яката на пеньоара… отново се придвижиха по-надолу.

— Алексей! — извика Фльор и сграбчи китките му.

Той се усмихна толкова нежно, че момичето се смути от отвратителната мисъл, минала през главата й.

— Двамата можем да бъдем заедно, chérie. Няма нищо нередно в това. Нима не го виждаш всеки път щом се погледнеш в огледалото? Нима не съзираш измяната на майка си?

Измяна? За миг думата й се стори напълно непонятна.

— Време е да узнаеш истината. Откажи се от фантазиите, enfant. Зарежи ги завинаги. Истината ще бъде много по-хубава.

— Не…

— Ти не си моя дъщеря, chérie. Би трябвало да си го почувствала. Майка ти беше бременна, когато се ожених за нея.

Звярът се завърна. Огромен, отвратителен звяр, който искаше да я разкъса на парчета.

— Не ти вярвам. Лъжеш.

— Ти си незаконна дъщеря на Ерол Флин, най-стария ми враг.

Това беше шега. Фльор дори се опита да се усмихне, за да му покаже, че не се е вързала и е разбрала шегата. Но усмивката й угасна, а нарисуваните облаци на тавана се размиха, когато си припомни думите на Джони Гай за Белинда и Ерол Флин, които били заедно в „Градините на Аллах“.

Алексей се надвеси над нея и притисна буза о нейната.

— Не плачи, enfant. Така е по-добре. Нима не разбираш?

Облаците заплуваха пред очите й, а звярът заби зъби в плътта й, ръфайки малки късове, не достатъчно големи, за да я разкъса докрай. Той я докосна нежно през пеньоара.

— Толкова са красиви. Малки и деликатни, а не едри и налети като на майка ти.

— Не! Проклет да си!

Тя избута ръцете му и се опита да стане, но звярът бе изсмукал силите й.

— Прости ми, chérie. Държах се глупаво и се срамувам. — Алексей я пусна. — Трябва да ти дам време да свикнеш, да видиш нещата, както ги виждам аз, да разбереш, че няма нищо нередно в това, да сме заедно. Нямаме кръвна връзка. Ти не си чиста кръв — додаде на френски.

— Но ти си мой баща — прошепна тя.

— Никога! — заяви той с дрезгав глас. — Никога не съм се смятал за твой баща. През последните няколко години аз те ухажвах. Дори майка ти го разбра.

Фльор се надигна с усилие. Копчетата на матрака се врязаха в коленете й.

— Сега не мисли за това — продължи Алексей. — Държах се непростително непохватно. Ще продължим както досега, ще почакаме, докато си готова.

— Готова? — Гласът й бе пресипнал, като че ли потъваше. — Готова за какво?

— Ще поговорим по-късно.

— Сега! Кажи ми сега!

— Ти наистина си разстроена.

— Искам да чуя всичко.

— Ще ти се стори странно. Ти нямаше време да привикнеш.

— Какво искаш от мен, Алексей?

Той въздъхна.

— Искам да останеш с мен, да ми позволиш да те глезя, да задоволявам всяка твоя прищявка. Искам косата ти отново да порасне, за да бъдеш красива, както винаги.

Имаше още. Знаеше го.

— Кажи ми.

— Не още. Рано е.

— Кажи ми!

Пръстите й се впиха в матрака и тя мислено се помоли. Само не казвай, това, което си мисля, че ще изречеш. Не казвай, че искаш да ти бъда любовница.

И той не го направи.

Каза, че иска тя да роди детето му.

 

 

Алексей й обясни плана си, докато Фльор стоеше край мръсния тавански прозорец и гледаше покрива. Нещо розово лежеше върху керемидите — малкото телце на птиче голишарче, паднало навярно от едно от гнездата върху комините. Алексей обикаляше из таванската стая, пъхнал ръце в джобовете на халата, докато най-съвестно и подробно й излагаше плана си. Веднага щом тя забременее, той ще я отведе някъде да износи бебето, а когато роди, ще обяви, че е осиновил дете. Бебето ще носи неговата кръв, нейната кръв и кръвта на Флин.

Девойката се взираше в малкото голо телце. То никога нямаше да има шанс за живот, шанс да му поникнат пера.

Алексей я увери, че не е похотлив старец — ти го каза, татенце, не аз — а след като всичко приключи, двамата ще се върнат към предишните си отношения. Той ще бъде нежният любящ баща, какъвто винаги е искала да има.

— Ще наема адвокат — проговори Фльор, но гласът й прозвуча толкова сподавено, че думите излязоха като накъсан, неразбираем шепот. Наложи се да повтори. — Ще наема адвокат. Искам си парите.

Той се засмя.

— Наеми цяла армия адвокати, ако искаш. Ти сама подписа всички документи. Дори ти обясних най-подробно. Всичко е напълно законно.

— Искам си парите.

— Не се тревожи за пари, chérie. Утре ще ти купя всичко, каквото пожелаеш. Диаманти за пръстите ти. Изумруди, за да подхождат на очите ти.

— Не.

— Твоята майка веднъж остана сама — продължи той. — Без пари, без никакви перспективи за бъдещето. И бременна, макар че, разбира се, навремето аз не го знаех. Ти се нуждаеш от мен също толкова много, колкото майка ти някога.

Беше длъжна да го попита. Преди да излезе от тази стая, трябваше да попита. Само че отново плачеше и едва намери сили да изстиска от устните си думите, които я задушаваха.

— Какво знаеш за мен?

Въпросът й го озадачи.

— Какво знаеш за мен, което те кара да си мислиш, че ще извърша нещо толкова ужасно? — додаде със задавен глас. — Каква слабост съзираш? Ти не си глупав. Не би направил това скверно предложение, ако не мислеше, че има вероятност да го приема. Какво сбъркано има в мен?

Алексей сви рамене. Елегантен, но и малко жалък жест.

— Вината не е твоя, chérie. Обстоятелствата са те принудили, но ти би трябвало да разбираш, че не си нищо повече освен красива украса. Ти нямаш никакви достойнства като личност. Ти не умееш да вършиш нищо.

Тя избърса носа си с опакото на ръката.

— Аз съм най-прочутият модел на света.

— Бляскавото момиче е творение на Белинда, chérie. Без нея ти ще бъдеш пълен провал. А дори и да успееш… Е, успехът няма да е твой, нали? Аз ти предлагам нов живот и ти обещавам, че никога няма да ти обърна гръб, няма да те изоставя. И двамата знаем, че това е най-важното за теб.

Алексей вярваше, че тя ще се съгласи. Фльор го виждаше в надменното изражение на лицето му. Той бе погледнал в нея, бе видял какво има там и бе решил, че тя е достатъчно слаба, за да приеме гнусното му предложение.

Със задавено ридание Фльор избяга от таванската стая, спусна се тичешком по стълбите и когато влетя в стаята си, превъртя ключа в ключалката и облегна гръб на вратата.

Не след дълго чу стъпките му по коридора. Той се спря пред вратата й. Тя стисна очи едва смееща да диша. Той закрачи отново. Фльор се плъзна надолу по вратата, седна на пода, притисна колене към гърдите и се сви на топка. Остана дълго така, заслушана в оглушителните удари на сърцето си, обгърната от черното покривало на нощта.

 

 

Ключът се превъртя безшумно в ключалката и Фльор пристъпи в музея. Пусна на пода сака и включи лампите върху панела. Дланите й бяха потни и тя ги изтри в джинсите, докато вървеше към малката стая с инструменти в дъното.

Всичко беше спретнато подредено, какъвто бе и самият той. Сякаш отново почувства пръстите му, докато докосваха гърдите й, и скръсти ръце пред тях. Заповяда си да се съсредоточи върху редиците инструменти. Най-после откри това, което търсеше. Вдигна го от тясната лавица и премери тежестта в ръката му. Белинда грешеше. Правилата бяха едни и същи за всички. Ако хората не спазват правилата, губят човешкия си облик.

Фльор затвори вратата и прекоси музея. Спря пред платформата, върху която стоеше „Роял“-ът. Светлините на тавана танцуваха като малки сияйни звезди върху лъскавата черна повърхност на автомобила. Колата бе внимателно обгрижвана. Алексей я бе завил с брезентово платнище и слама, за да не се повреди.

Тя вдигна железния лост високо над главата си и го стовари с все сила върху блестящия черен капак. Челюстите на звяра се сключиха.