Уилям Шекспир
Сонет 130

Очите й не са слънца; с корали

не мога устните й да сравня;

гърдите й са смугли, а не бяли

и черна тел е нейната коса.

 

Видял съм рози пъстри, ароматни,

но рози бузите й не красят

и вдъхвал съм парфюми по-приятни

от онзи неин топъл дъх познат.

 

Обичам как говори и нехая

на музиката нежна, за звука;

богините как шествуват, не зная,

но знам, как с бодра стъпка стъпва тя.

 

И, Боже, мисля, че е несравнима

с онези хвалени за хубост мнима!

У. Шекспир

Превод от английски 2012 г.