Борис Младенов-Young
Лисица и кос (басня)

Веднъж лисица среброкоса

попитала в гората коса:

„Кажи, как песни съчиняваш?

Навярно дарба притежаваш.

 

И аз опитах два-три пъти,

но мозъкът ми се размъти

и да си кажа съвсем честно,

не се получи нищо свестно.“

 

Излязъл от гнездото коса

и тъй отвърнал на въпроса:

„Преди с нов текст да се заема,

избирам подходяща тема;

 

отмервам съответна доза

и първо я развивам в проза;

след туй я вкарвам в стегнат ритъм

и стройни стихове изплитам.

 

Накрая с група синоними

подменям думи, слагам рими.

Така написаната песен,

оставям като хляб замесен,

 

да «втаса» и да «ферментира».

Почине ли си мойта лира,

отново с нея се залавям,

зачерквам, сменям и поправям,

 

догде напълно се шлифова

и чак тогава е готова.

Разбираш ли, не с дарба свише,

с огромен труд се песен пише!“

София — 1986 г.