Борис Младенов-Young
На баща ми

С рендето, с чука и с теслата

работиш скромно занаята;

дървото, с майсторска направа

в солидна мебел оживява.

 

Превиваш с честен труд гърбина

за нас, любимите си сина —

деца сме ученолюбиви,

заслужили суперлативи.

 

Ти ученик си бил отличен,

но дядо прост и безпаричен,

те дал чирак да чиракуваш,

на чужди хора да слугуваш.

 

Училищните ти другари,

богатски синове — двойкари,

учението продължили,

с престижни служби се сдобили.

 

А ти, понеже си бил беден,

от пръв си станал мъж последен —

до гроб на тежък труд обречен,

но в смели планове увлечен,

 

обет си дал още тогава —

каквото ще със теб да става,

ако децата ти се учат,

от теб издръжка да получат.

 

Не стигат средствата оскъдни,

но с вяра гледаш в дните бъдни,

когато по-щастливо време

дългът от твоя гръб ще снеме.

 

Не ти е лесен занаята,

но ти е леко на душата,

че виждаш в нас осъществени

мечтите свои дръзновени!

с. Лехчево — 1985 г.