Борис Младенов-Young
В тревожни минути умислен и тих…

В тревожни минути умислен и тих,

аз нижа с перото си стих подир стих;

ти кротко бродираш гоблени до мен

и с поглед ме стрелваш унил и сломен.

 

Поглеждаш ме скришом и клатиш глава,

издайна въздишка прикрила едва,

и стиснала устни от мъка и жал

мълчиш, но ме мислиш за луд полудял.

 

От тихата лудост сега не се бой,

че тихата лудост е мир и покой,

убежище свято за дух изтерзан,

за клети несретници — пристан мечтан.

 

Ела гордостта си до мене смири,

душевен покой ще намериш и ти,

че тихата лудост, съпруго добра

от днес ще ни бъде другар и съдба!

София — 1985 г.