Жул Верн
Черна Индия (8)

Глава VIII
Динамитен взрив

— Е, мистър Джеймс — запита Саймън Форд, — какво ще кажете за нашето откритие? Бях ли прав, че ви безпокоих? Съжалявате ли, че посетихте шахтата Дочерт?

— Не, не, стари приятелю — отговори Джеймс Стар, — ние не загубихме напразно времето си, но можем сега да го загубим, ако не се върнем в котеджа. Ще разрушим с динамит тази стена. Ще открием входа на новия пласт, и след редица изследвания, ако пластът се окаже значителен, аз ще организирам Дружеството на Новия Еберфойл.

— Добре казано, мистър Джеймс! — възкликна Саймън Форд. — Значи, старите минни галерии ще се подмладят, като вдовица, която се е омъжила повторно? Значи пак, ведно с ударите на кирките и лопатите, с тракането на вагонетките, с цвиленето на конете, със скърцането на колелетата и грохота на машините — в шахтата ще се върне предишния живот, и аз отново виждам всичко това! Надявам се, мистър Джеймс, че вие няма да ме сметнете за много стар и отново ще ме приемете като надзирател.

— Не, Саймън, разбира се, не! Вие сте по-млад от мене, стари приятелю.

— Да ни пази светият Мунго! А вие пак ще бъдете наш директор! Дано новото находище продължи дълги години, и дано Бог ме вземе при себе си, преди да съм видял неговото изчерпване.

Радостта на стария миньор беше безкрайна, и Джеймс Стар напълно я споделяше, но оставяше Саймън Форд да се радва за двама. Само Хари стоеше замислен. В ума му преминаваха редицата странни и необясними случки, с които се съпровождаше откриването на новите залежи. Това не преставаше да го тревожи.

След един час Джеймс Стар и неговите приятели се върнаха в котеджа.

Инженерът вечеря с голяма охота, като одобряваше с кимане на глава всички планове на стария майстор, и ако не желаеше така страстно, щото този ден да бъде вече утрешния ден, той никъде не можеше да спи по-добре, отколкото в абсолютната тишина на този котедж.

На следния ден, след една хубава закуска, Джеймс Стар, Саймън Форд, Хари и дори Мейдж се приготвиха за път. Като истински въглекопачи, те носеха различни инструменти и динамитни патрони за взрива. Хари, освен силния фенер, взе още и безопасната лампа, която можеше да гори в продължение на дванадесет часа. Това беше повече от необходимо за пътя до там и обратно, заедно със спиранията, необходими за разузнаване, ако такива разузнавания се окажат възможни.

— На работа! — извика Саймън, като стигна със своите спътници до края на галерията, и, като вдигна тежкия лост, силно замахна с него.

— Почакайте — възрази Джеймс Стар. — Да видим най-напред, дали не са станали някои промени и дали минният газ продължава да излиза от пукнатината и стената.

— Прави сте, мистър Стар — отговори Хари. — Това, което беше замазано вчера, може да бъде замазано и днес.

Седнала върху един камък, Мейдж внимателно оглеждаше пещерата и стената, която трябваше да бъде пробита.

Всичко беше така, както го оставиха. Пукнатината съвсем не беше променена. Метанът излизаше от нея, но съвсем слабо. Това се обясняваше с факта, че от вчера минният газ можеше свободно да излиза. Отделянето на газа беше така незначително, че той не можеше да се съедини с въздуха и да образува избухлива смес. Затова Джеймс Стар със своите другари можеха да работят при пълна безопасност.

— И така, на работа! — повтори Саймън.

И скоро под мощните удари на неговата кирка се разлетяха встрани парчета от скалата.

Пластът се състоеше от кварцов конгломерат, смесен с пясъчник и шисти, както това най-често се среща в началото на въглищните залежи. Джеймс Стар взимаше парчетата и внимателно ги разглеждаше, като се надяваше да открие по тях следи от каменни въглища.

Този първия етап от работата продължи един час. В стената се образува доста голяма дупка.

Джеймс Стар избра място за провъртяване. Хари бързо направи отвор с помощта на пробивача и чука. Там сложиха динамитните патрони; до тях прикрепиха дълъг фитил, завършващ с пироксилинова капсула и веднага го запалиха на земята. Джеймс Стар и приятелите му се дръпнаха настрана.

— Ах, мистър Джеймс — каза Саймън Форд обзет от вълнение, което не се мъчеше да скрие, — никога, никога моето старо сърце не е туптяло така бързо! Иска ми се веднага да се заловя с пласта.

Динамитът избухна. В подземните галерии се понесе глух тътнеж.

Джеймс, Мейдж, Хари и Саймън веднага се върнаха при стената на пещерата.

— Мистър Джеймс, мистър Джеймс! — извика старият миньор. — Погледнете, вратата е разбита.

Образуваният в стената отвор, чиято дълбочина не можеше да се определи, напълно оправдаваше това сравнение. Хари беше готов да се хвърли в дупката, но инженерът, макар и много учуден от появяването на тази празнота, го задържа.

— Почакай да се прочисти въздуха — каза той.

— Да, пази се от отровни газове — потвърди Саймън Форд.

Измина четвърт час в тревожно очакване. След това, в отвора вкараха фенера, завързан за края на тоягата, но той продължи да гори все така ярко.

— Върви, Хари — каза Джеймс Стар. — Ние те следваме.

Пробитият от динамита отвор беше повече от достатъчен за един човек. Хари, с фенер в ръка, влезе без колебание и изчезна в мрака.

Джеймс Стар, Саймън Форд и Мейдж го чакаха, без да мръднат. Измина една минута, която им се стори много дълга. Хари не се появяваше, нито се обаждаше. Като надникна в отвора, Джеймс Стар не видя дори пламъка на лампата му, която трябваше да осветява тъмната пещера.

Дали внезапно не бе пропаднала почвата под нозете на Хари? Дали младият миньор не изчезна в някоя яма? Или пък неговият глас не можеше да стигне до спътниците му?

Старият надзирател, без да слуша нищо, искаше вече, на свой ред, да влезе в отвора, когато се показа светлина, отначало слаба, след това по-силна, и се дочу гласа на Хари:

— Елате, мистър Стар! Елате, татко! Пътят към Новия Еберфойл е свободен!