Жул Верн
Черна Индия (3)

Глава III
Среща

— Ти ли си, Хари Форд? — живо попита Джеймс Стар.

— Да, мистър Стар.

— Не можах да те позная, мое момче! За десет години ти съвсем си възмъжал.

— Но аз ви познах — отговори младият миньор. — Вие съвсем не сте се изменили, мистър Стар. Ето, казах си, това е същият човек, който ме прегърна оня прощален ден при шахтата Дочерт. Такива работи не се забравят!

— Кажи, Хари, баща ти здрав ли е?

— Напълно, мистър Стар.

— Ами майка ти?

— И тя също.

— Баща ти ли писа писмото, с което ми назначава среща в галерията Яроу?

— Не, аз.

— Но Саймън Форд ми писа и друго писмо, с което отменя тази среща? — запита инженерът.

— Не, мистър Стар, — отговори младият миньор.

— Добре — каза Джеймс Стар, като повече не отвори въпрос за анонимното писмо. След това отново се обърна към младия човек: — Ами можеш ли да ми кажеш, какво иска от мене старият Саймън?

— Мистър Стар, баща ми иска сам да ви каже това.

— Но ти знаеш ли?

— Зная.

— Добре, Хари, повече няма да те разпитвам. Да вървим. Искам по-скоро да поговоря със Саймън Форд. В същност, той къде живее?

— В шахтата.

— Как, в шахтата Дочерт?

— Да, мистър Стар.

— Значи, семейството ти не е напускало старата шахта от деня, когато се прекъсна работата?

— Нито един ден, мистър Стар. Вие познавате баща ми. Там се е родил, там иска и да умре.

— Разбирам, Хари, разбирам… Родната шахта! И той не пожелал да я напусне. Ами това харесва ли ви на вас?

— Да, мистър Стар — отговори младият миньор, — защото ние се обичаме сърдечно един друг и не ни е нужно много.

— Добре, Хари — повтори инженерът. — Да вървим!

И Джеймс Стар тръгна след младия мъж из улиците на Колендер. След десет минути те излязоха от града.