Жул Верн
Черна Индия (22)

Глава XXII
Легендата за стария Силфакс

След половин година от тези събития, в черквата над езерото Малколм се довърши така странно прекъснатата венчавка на Хари Форд и Нел.

Джеймс Стар и Саймън Форд, вече освободени от всякакви тревоги, весело откриха празника след бракосъчетанието в черквата, който празник продължи до следния ден.

Джек Райан, облечен в своя шотландски костюм, едновременно пееше, свиреше и танцуваше под ръкоплясканията на всички присъствуващи.

На следния ден подземните работи се възобновиха под ръководството на Джеймс Стар.

Излишно е да казваме, че Хари и Нел бяха щастливи. Тези две сърца, понесли толкова изпитания, намериха в своя брак заслуженото щастие.

Що се отнася до Саймън Форд, уважаваният стар надзирател на Новия Еберфойл, той се готвеше да живее толкова, че да може да отпразнува петдесетгодишнината от сватбата си с добрата Мейдж, която, разбира се, нямаше нищо против това.

— А след първата златна сватба, ще подготвим втората — казваше Джек Райан. — Две петдесетгодишнини не са много за вас, мистър Саймън.

— Ти си прав, момче — отговори спокойно старият надзирател. — Има ли нещо чудно, да живее човек две столетия при този прекрасен климат на Новия Еберфойл?

Дали ще могат да присъствуват жителите на Въглеград на това ново празненство? Бъдещето ще покаже.

Необикновено дълголетие стигна харфангът на стария Силфакс. След смъртта на стареца, въпреки старанието на Нел да го задържи, той отлетя и оттогава Нел много рядко го виждаше да лети над езерото Малколм.

Дали искаше той да види своята някогашна другарка? Или пък искаше да прониже с острия си поглед до дъното на пропастта, която погълна стария Силфакс?

Както и да е, но харфангът стана легендарна птица и внуши на Джек Райан доста фантастични истории.

И благодарение на този весел младеж, на шотландските празници и до днес се разказва легендата за птицата на стария Силфакс, последният „каещ се“ в мината Еберфойл.