Жак Превер
Лов на китове

На лов за китове, на лов за китове

Говореше бащата с глас сърдит

На своя син Проспер, заврян под гардероба.

На лов за китове, на лов за китове,

Не искаш ли да идеш,

Защо?

Защо да ида да ловя животно,

Което нищо зло не ми е сторило?

Иди ти сам, иди на лов за китове,

Щом ти харесва.

Аз предпочитам вкъщи с мама да остана

И с братовчеда ми Гастон.

Тогава в китоловната си лодка

Отплува сам бащата

По бурното море…

 

Бащата е в морето.

Синът остана вкъщи.

Китът е разярен,

А братовчедът супника разля,

Пълен с горещ бульон.

Морето беше бурно,

А вкусен бе бульонът,

Седи Проспер на стола и почва да се вайка:

Защо ли не отидох на лов за кит с баща ми?

Ний щяхме сигурно да уловим един

И можех да си хапна месо от вкусен кит.

Врата се отваря и капещ от вода,

Бащата се завръща, той диша запъхтян

Кит на гърба си носи,

На масата го хвърля — кит хубав, синеок,

Такъв се среща рядко

И казва с тъжен глас:

Бързо го нарежете,

Защото аз съм гладен и искам да похапна.

Но скочи в миг Проспер,

Впил поглед в очите на баща си синеок

Като очите сини на кита синеок:

Защо да режа кита, не ми е сторил зло

Отказвам се от своя пай.

Проспер захвърли ножа.

Китът го грабва бързо към таткото се хвърля

И с ножа го пробожда.

Ах, казва братовчедът,

Таз сцена ми напомня за лов на пеперуди.

Проспер започва тъжно да пише некролога

А майката облича за своя мъж траур.

Китът във сълзи цял бедата наблюдава

Която е донесъл в този дом щастлив.

Внезапно се провиква:

Защо ли аз убих този глупак нещастен?

Сега ще ме преследват с коли и мотопеди,

А после ще изтребят семейството ми цяло,

И като се разсмива с тревожещ всички смях

Той към врата тръгва

И казва на жената:

Госпожо, ако някой тук дойде да ме търси

Бъдете тъй любезна и му отговорете:

Китът излезе

Моля седнете

Да го почакате

Той ще се върне навярно

След петнайсетина години…

 

(„Думи“)