Тами Хоуг
Надпревара с похитител (54)

48.

Това бе едно от най-кошмарните неща, които Ландри бе гледал. Ерин Сийбрайт бе завързана с разтворени крака на леглото, пищеше и плачеше, докато един от похитителите я насилваше.

Дугън, Уайс и Дуайър бяха застанала в полукръг, скръстили ръце, докато гледаха записа. Лицата и на тримата бяха като издялани от камък.

Ландри спря касетата и стовари юмрук отстрани на телевизора. Обърна се рязко към Сийбрайт.

— Извратен кучи син!

— Никога не съм я виждал! — кресна Сийбрайт и скочи.

— Ландри… — опита се да го предупреди Дугън.

Ландри не го чу, не чу и че телефонът на Уайс звъни. Не забелязваше нищо в стаята. Пред погледа му бе Брус Сийбрайт и детективът бе обладан от желание да го пребие до смърт с голи ръце.

— Какво? Да не би да си я кътал за по-късно? — попита Ландри. — Сигурно си смятал да организираш филмов фестивал.

Сийбрайт поклати разпалено глава.

— Нямам представа как се е озовала в кабинета ми.

— Ти си я сложил там!

— Не съм! Кълна се!

— Похитителите са ти я изпратили, както и първата.

— Не е вярно!

— Ако зависеше от теб, никой нямаше да разбере за тези касети.

— Това… аз… Не е вярно…

— Гаден боклук! — кресна Ландри в лицето му.

Дугън понечи да застане между тях и блъсна Ландри в гърдите.

— Детектив Ландри, отстъпи!

Ландри го заобиколи.

— Не ти ли стигаше, че си се отървал от нея? Искал си да я измъчват, така ли?

— Не! Аз…

— Млъквай! — кресна Ландри. — Млъквай, мамицата ти!

Сийбрайт отстъпи назад, малките му очички бяха облещени от страх. Строполи се тромаво на сгъваемия стол, на който бе седял допреди малко.

— Ландри! — кресна Дугън.

Дуайър се изправи пред него и вдигна ръка.

— Джеймс…

— Искам адвокат! — заяви Сийбрайт. — Този е напълно превъртял!

Ландри се овладя, пое си дълбоко въздух и впи поглед в Брус Сийбрайт.

— Най-добре прати да повикат Господ, Сийбрайт — заяви с едва овладян глас Ландри. — Ще ти трябва нещо повече от адвокат, за да измъкне жалкия ти задник от лайната.

Определянето на гаранция за Джейд отне двадесет минути. Пет минути, в които се казаха съществените неща, и още петнадесет, за да се порадва Шапиро на звученето на собствения си глас. Според Ландри той трябваше да положи усилия, за да заработи неприлично високия хонорар, който прибираше на час.

Ландри бе застанал в дъното на съдебната зала и оглеждаше присъстващите. Все още потръпваше от прилива на адреналин и ярост. Преброи присъстващите в конферентната зала, все едно че броеше овце. Беше дошъл целият антураж на Шапиро, съставен от напористи адвокати, трудолюбиви пчелички, асистентът на прокурора, малка група репортери и Трей Хюс.

Прокурорът, Анджела Рока, изложи намерението си да предаде делото за съд и поиска гаранция от един милион долара.

— Ваша милост — възмути се Шапиро. — Как така един милион долара! Господин Джейд не е богат като клиентите си. Тази гаранция е равносилна на отказ да бъде пуснат под гаранция.

— Не възразявам, ваша светлост — намеси се Рока. — Господин Джейд е посочен от жертвата като похитител и насилник. Освен това от шерифската служба го подозират в бруталното убийство на една от служителките си.

— С цялото ми уважение, ваша светлост, господин Джейд не може да бъде наказван за престъпление, в което не е обвинен.

— И аз така съм чувала, докато бях в правния факултет — отбеляза саркастично нейна милост Ида Грийн.

Ида бе дребна червенокоса дама, прехвърлила се тук от Ню Йорк, и се нареждаше сред любимите съдии на Ландри. Нищо не впечатляваше Ида, включително Бърт Шапиро.

— Ваша милост, делото на прокурора…

— Не ме интересува. Тук сме, за да определим гаранцията, господин Шапиро. Налага ли се да ви напомням какъв е редът?

— Не, ваша милост. Помня го от правния факултет.

— Браво. Значи не сте успял да пропилеете парите на родителите си. Определям гаранция в размер на петстотин хиляди долара в брой.

— Ваша милост… — започна пак Шапиро.

Ида махна с ръка, за да го накара да замълчи.

— Господин Шапиро, клиентите на клиента ви харчат такива суми, без да им мигне окото. Убедена съм, че ако държат на господин Джейд толкова, колкото държите вие, ще му помогнат.

Личеше, че Шапиро е меко казано недоволен.

Рока се престраши да изложи следващото си искане.

— Ваша милост, тъй като господин Джейд е живял в Европа и има много познати там, смятаме, че има опасност да се опита да избяга от страната.

— Господин Джейд да предаде задграничния си паспорт. Нещо друго, госпожо Рока?

— Настояваме господин Джейд да даде кръв и коса за изследване, за сравнителен анализ на доказателствения материал, ваша милост.

— Погрижете се за това, господин Шапиро.

— Ваша милост — възропта Шапиро. — Това е грубо посегателство върху личната свобода на клиента ми…

— Колоноскопията^[1] би била грубо посегателство, господин Шапиро. Пробите от коса и кръв са задължителни.

Тя приключи с удар на чукчето. Трей Хюс стана, отиде в предната част на съдебната зала, написа чек, подаде го на чиновника и Дон Джейд бе освободен.