Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Елена Естес (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dark Horse, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 10 гласа)

Информация

Разпознаване, корекция и форматиране
Elinor (2021)

Издание:

Автор: Тами Хоуг

Заглавие: Надпревара с похитител

Преводач: Цветана Генчева

Година на превод: 2006

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2006

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 24.04.2006

Редактор: Саша Попов

ISBN: 954-851-744-4; 978-954-584-063-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10708

История

  1. — Добавяне

45.

Заместник областният прокурор не се притесни от факта, че Ерин Сийбрайт не бе виждала лицата на похитителите. Както Елена бе казала, имаха достатъчно основание да повдигнат срещу него обвинение и да определят непосилно висока гаранция или да не дадат право на гаранция. Тогава според законите на Флорида щяха да разполагат със 175 дни, за да изправят Джейд пред съда. Това бе достатъчно време, за да съберат необходимия доказателствен материал.

Кръвта, открита в конюшнята, където бе убита Джил Морон, бе анализирана в лабораторията. Ако бе същата като на Джейд, тогава към обвинението в отвличане, щяха да прибавят и обвинение в убийство. Бяха поставили под съмнение алибито на Джейд за нощта, в която момичето бе убито. Той нямаше алиби и за вечерта, когато е бил убит конят — събитието, което според Естес бе предизвикало последващите събития.

Ландри се замисли за Елена, докато излизаше от офиса на прокурора. Не му беше приятно, че храни съмнения относно участието на Джейд. Още по-неприятно му бе, защото мнението й имаше значение за него. Тя го бе въвлякла в тази каша и сега му се искаше нещата да започнат да се изясняват и да се окажат толкова простички, колкото тя бе казала в началото. При повечето престъпления беше така — оказваше се нещо много просто. Средностатистическото убийство бе свързано с пари или секс и не бе нужна намесата на Шерлок Холмс, за да бъде разрешено. Същото беше и при отвличанията за откуп. Добре свършената полицейска работа водеше до арести и присъди. Не искаше този случай да приключи по различен начин.

Може би причината, поради която съмненията на Естес го притесняваха толкова много, бе, че същите съмнения не спираха да човъркат и него. Той се опита да се отърси от тях, докато вървеше по коридора. Уайс излезе от общата зала и го пресрещна.

— Парис Монтгомъри е дошла. Питаше за теб — уточни той и изви очи.

— Открихте ли нещо в къщата на семейство Сийбрайт?

— Ударихме джакпота — похвали се Уайс. — Имаше една видеокасета, пъхната в библиотеката в кабинета на Сийбрайт. Направо не е за вярване. Заснели са как изнасилват момичето. В момента Сийбрайт е в конферентната зала. Натам съм тръгнал.

— Чакай, и аз ще дойда — каза Ландри и усети как гневът го прогаря отвътре. — Искам да смеля този кучи син!

— Ще чакаш на опашка — увери го Уайс.

Парис Монтгомъри крачеше зад масата, когато Ландри влезе в стаята за разпити. Стори му се притеснена и нервна, въпреки че безпокойството не й бе попречило да се гримира и да си направи косата.

— Госпожице Монтгомъри, благодаря ви, че дойдохте. Заповядайте, седнете. Да ви донеса ли нещо? Кафе?

— За бога, не — отвърна тя и седна. — Ако поема още малко кофеин, сигурно ще започна да се въртя из тази стая като пумпал. Не мога да повярвам какво става. Дон е в затвора. Ерин е била отвлечена. Господи! Тя добре ли е? Опитах се да разговарям с лекарите, но те не пожелаха да ми кажат нищо.

— Пребита е — каза Ландри. — Но ще се оправи.

— Дали ще ми позволят да я видя?

— Засега пускат само най-близките. Може би по-късно днес.

— Чувствам се виновна заради случилото се. Та тя работеше за мен! Трябваше да я наглеждам. — Големите й кафяви очи плувнаха в сълзи. — Трябвало е да направя нещо. Когато Дон каза, че е напуснала и заминава — трябваше да се опитам да разбера къде е отишла. Трябвало е да усетя, че нещо не е наред.

— Защо? Имало ли е причина за подозрения?

Тя извърна поглед. Изражението й бе на човек, който се опитва да си припомни нещо.

— Ерин ми се струваше доволна от работата. Знаех, че има проблеми с приятеля си, но кое момиче на нейната възраст няма? Просто… Ами трябваше да я попитам защо напуска така неочаквано. Разберете ме, конярите постъпват на работа, после напускат, дори и в разгара на сезона. Има толкова много възможности. Някой им предлага повече пари или здравна застраховка, или допълнителен свободен ден, те се полакомяват и напускат.

Ландри нито изказа съжаление, нито се опита да я успокои. Някой определено е трябвало да следи по-отблизо какво става с Ерин Сийбрайт. Нямаше намерение да позволи на никого да му се размине.

— Знаехте ли дали Ерин и Дон имат връзка? — попита той.

— Ерин беше хлътнала по него.

— А според вас той поддал ли се е?

— Аз… ами… Дон е обаятелен.

— Това „да“ ли е или „не“?

— Той привлича жените и това много му харесва. Обича да флиртува.

— А с Ерин?

— Ами… да… Само че не мислех, че ще се възползва от нея. Не искам да вярвам, че го е направил.

— Може и да го е направил.

Тя се поколеба, а това бе достатъчно красноречив отговор.

— Ерин споменавала ли е пред вас нещо за смъртта на коня?

— Беше разстроена. Всички бяхме разстроени.

— Не е ли намекнала, че знае какво се е случило?

Тя отново извърна поглед и притисна с два пръста едва забележимата бръчка, появила се между веждите й.

— Не вярваше да е станало случайно.

— Нали тя се е грижела за коня?

— Да. Отнасяше се много внимателно с него — също и с останалите коне. Отделяше им доста време. Понякога след работа минаваше, за да провери дали всичко е наред.

— А онази нощ връщала ли се е?

— Към единадесет. Всичко е било наред.

— Защо е мислела, че смъртта му не е нещастен случай?

Парис Монтгомъри се разплака. Огледа стаята така, сякаш търсеше някоя пукнатина, в която да се свре.

— Госпожице Монтгомъри, ако Дон Джейд е направил това, в което е обвинен, не му дължите никаква лоялност.

— Не вярвах, че е способен да извърши подобно нещо — призна тя с тънък гласец, за да оневини себе си, не Джейд.

— Какво се случи?

— Ерин ми каза, че Дон е бил в конюшнята, когато е дошла на работа сутринта. Било е рано. Доста рано. Същия ден имахме представяния и Ерин трябваше да сплита гриви и да подготви конете. Каза ми, че видяла Дон в бокса на Ярка звезда. Правел нещо с кабела на вентилатора. Приближила се, за да го попита защо е дошъл толкова рано.

Тя спря и се постара да се овладее. Пое си дълбоко дъх. Ландри чакаше.

— Видяла Ярка звезда на пода. Дони казал, че конят е прегризал кабела на вентилатора и й показал къде. Само че Ерин каза, че държал нещо в другата си ръка. Сторило й се инструмент.

— Мислите, че той е прерязал кабела, за да прилича на нещастен случай ли?

— Не знам — разхлипа се тя и покри лицето си с ръце. — Не искам да вярвам, че е убил нещастното животно!

— Това може да е най-незначителното от всичко, което е извършил — предупреди я Ландри.

Той отпи спокойно кафе, докато Парис Монтгомъри плачеше, измъчвана от вина, че си бе мълчала. Той започна да прехвърля наум новите факти. Ерин може да е обвинила Джейд, че той е предизвикал нещастния случай. Логично бе това да доведе до убийството й, мислеше детективът, както вероятно се бе случило и с Джил Морон. Само че покупката на мобилния телефон доказваше, че похищението е било планирано преди смъртта на коня. Следователно едното нямаше нищо общо с другото.

— Какво направихте, след като Ерин ви разказа всичко това? — попита той.

Парис попи сълзите си с хартиена салфетка.

— Ядосах се. Казах й, че си въобразява, че е било нещастен случай. Дон не би…

— Въпреки че Дон на няколко пъти го е правил.

— Не вярвах това да е истина — заяви тя. — Нищо не бе доказано.

— Знае се обаче, че е умен и изобретателен, когато се налага да избегне последствията от действията си.

Дори в този момент тя се опита да защити Джейд.

— През трите години, откакто съм с него, никога, абсолютно никога не съм го видяла да прояви грубост към някой от конете, които тренира.

— Как реагира Ерин, когато разбра, че не й вярвате?

— Отначало се разстрои. След това поговорихме. Казах й същото, което ви казах и на вас току-що. Попитах я дали вярва, че той би наранил някого. Накарах я да се засрами, че изобщо подобна мисъл й е минала през ума.

— Значи, когато по-късно Джейд ви каза, че тя е напуснала…

— Не се изненадах особено.

— Въпреки това не й се обадихте.

— Опитах се да й позвъня, но тя не отговаряше. Оставих съобщение на гласовата й поща. Два дни по-късно ходих до апартамента й, но по всичко личеше, че е заминала.

Тя въздъхна театрално и погледна Ландри с огромните си очи, пълни с надежда за прошка.

— Какво ли не бих дала, ако можех да върна времето назад и да променя случилото си.

— Да — съгласи се Ландри. — Сигурно и на Ерин й се иска същото.