Тами Хоуг
Надпревара с похитител (39)

Второ действие
Втора сцена
Първи кадър на фокус

Място на действието: конен парк в Икуестриън Истейтс, Сънсет

От три страни се е ширнало поле. В края му се виждат дървета и каналът. Асфалтиран път минава отпред. Наоколо не се мярка никой, но ченгетата чакат, притаени в засада.

Приближава се черна кола и паркира край портата. Брус Сийбрайт слиза и се оглежда. Има сърдит вид, нервен е. Решил е, че това е капан.

Прав е.

Отваря багажника и изважда две големи сини платнени торби. Прехвърля торбите през портата, след това прескача, вдига отново торбите и се оглежда. Очаква да забележи някакъв знак, да се появи човек. Може би дори търси с поглед Ерин, въпреки че няма да има нищо против, ако не я види никога повече.

Тръгва с неприкрито нежелание по алеята към сградата. Прилича на човек, който е готов да се подмокри при първия шум.

По средата на пътя спира, застава на място и чака. Завърта се бавно в кръг. Пита се какво ли ще се случи. Оставя торбите и поглежда часовника.

6:05 следобед.

Започва да се смрачава. Лампите се включват с тихо бръмчене. Гласът, промененият до неузнаваемост глас, познат му от телефонните разговори, се разнася от високоговорителите.

Гласът:

— Остави торбите на земята.

Брус:

— Къде е момичето?

Гласът:

— Остави торбите на земята.

Брус:

— Искам да видя Ерин!

Гласът:

— Навесът. Първа арена. Навесът. Първа арена.

Брус:

— Какъв навес? Каква арена?

Разтревожен е, не знае накъде да се обърне. Не понася моментите, в които не владее положението. Не иска да остави парите. Поглежда към двете арени най-близо до сградата и избира дясната. Понася торбите и застава в края на арената.

Брус:

— Какъв е този навес? Не виждам никакъв навес!

Стои и чака нетърпеливо. С всяка секунда става все по-тъмно. Поглежда към съдийската ложа — малък дървен заслон в края на арената, и тръгва към нея.

Брус:

— Ерин? Ерин!

Обикаля предпазливо ложата. Някой може да изскочи, да го застреля или да го наръга. Тялото на Ерин може да падне отнякъде.

Нищо не се случва.

Пристъпва към вратата, отваря я и отскача назад.

Нищо не се случва.

Брус:

— Ерин? Тук ли си?

Отговор няма.

Бавно оставя торбите на земята и отново пристъпва към ложата, най-сетне събрал смелост да влезе. Вътре е празно. На бял плакат е написано „НАКАЗАНИЕ“.

Гласът:

— Ти наруши правилата. Момичето плати.

Откъм дърветата изскачат ченгета. Неколцина се втурват по стълбите към сградата. Оглеждат бравата, събарят вратата с ритници, нахлуват с крясъци и насочени напред оръжия. Лъчите на фенерите им подскачат из ъглите на помещението. Вътре няма никой.

Приближават се към аудиоконзолата, разположена под един от прозорците, от които се вижда целият парк и забелязват най-обикновен таймер, който е задействал апаратурата точно в 6:05.

Касетката продължава да се върти.

Гласът:

— Ти наруши правилата. Момичето плати. Ти наруши правилата. Момичето плати.

Гласът отеква в настъпващата нощ.

ЕКРАНЪТ УГАСВА.