Метаданни
Данни
- Серия
- Елена Естес (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Dark Horse, 2002 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Цветана Генчева, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване, корекция и форматиране
- Elinor (2021)
Издание:
Автор: Тами Хоуг
Заглавие: Надпревара с похитител
Преводач: Цветана Генчева
Година на превод: 2006
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2006
Тип: роман
Националност: американска
Излязла от печат: 24.04.2006
Редактор: Саша Попов
ISBN: 954-851-744-4; 978-954-584-063-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10708
История
- — Добавяне
22.
Когато пристигнах в конюшнята, заварих основно почистване. Парис наглеждаше работата на гватемалеца, който изнасяше купчини дрехи от един бокс и ги прехвърляше в количката, с която извозваха оборския тор. Тя ту се караше на него, ту се разправяше с някой по мобилния телефон.
— Как така дрехите не са застраховани? Имате ли представа колко струва всичко това?
Погледнах купчината в количката. Бричове за езда от еленска кожа; масленозелено сако от фина вълна, очевидно марково, ризите до една също бяха маркови. Всичко това струваше много. Дрехите до една бяха сплескани с оборски тор.
— Какво се е случило? — полюбопитствах аз.
Парис хлопна капачето на мобилния, без да крие колко е бясна. Тъмните й очи искряха от гняв.
— Онова противно, тъпо, грозно дебело момиче.
— Конярчето ли?
— Не само че не благоволи да се появи, не само че не се е погрижила за конете, ами вчера не е почистила боксовете, след като Хавиер си е тръгнал. Освен това виж какво е направила. — Тя посочи съсипаните дрехи. — Злобно, противно изчадие…
— Тя е мъртва — отвърнах аз.
Парис млъкна по средата на тирадата и ме погледна така, сякаш ми бе поникнала втора глава.
— Какво? Какви ги приказваш?
— Не си ли разбрала? Открили труп в отпадъчната яма при конюшня четиридесет. Джил е.
Тя ме погледна, след това се озърна така, сякаш някой бе монтирал скрита камера.
— Шегуваш се, нали?
— Не, минах през задния вход. Пълно е с ченгета. Сигурно всеки момент ще се домъкнат. Знаят, че е работила за Дон.
— Браво, супер — отвърна тя, загрижена заради предстоящите неприятности, не за момичето. Видях я как се овладява и си придава угрижен вид. — Мъртва… Та това е ужасно! Не мога да повярвам. Какво й се е случило? Нещастен случай ли е било?
— Едва ли се е гмурнала сама в лайната — отвърнах аз. — По всяка вероятност е убита. На твое място не бих пипала нищо тук. Един Господ знае какво ще решат детективите.
— Не е възможно да решат, че някой от нас я е убил — изсумтя тя. — Нямахме друг коняр, освен нея.
Като че ли това бе единствената причина, която би ги спряла да я убият.
— Защо мислиш, че тя е направила тази отврат? — попитах аз и посочих дрехите.
— От злоба. Сигурна съм. Дон каза, че снощи я е видял в „Плейърс“ и й се е скарал за нещо. Господи! — облещи се тя. — Нали не мислиш, че е била убита тук, нали?
Свих рамене.
— Къде другаде?
— Не знам. Може да е имала среща с някого в друга конюшня, нещо такова.
— Тя е имала гадже?
Парис се намръщи.
— Говореше за момчетата така, сякаш бе местната курва. Според мен никога не е била с момче.
— Май снощи й се е отворил парашутът — намекнах аз. — При вас жокеите тече страхотен купон. Убийства, пълна какофония, интриги…
Хавиер я попита на испански дали да продължи да чисти. Парис надникна през оградата. Надникнах и аз. Боксът беше пълен с непочистен тор, борови стърготини и масло за почистване на кожа.
— Това кръв ли е? — посочих аз.
Имаше тъмни капки по стърготините. Възможно бе да е на мъртвото момиче, но можеше да бъде и на убиеца. Оставаше и вероятността да е на коня, който нощуваше в този бокс. Само лабораторен анализ можеше да докаже. Един господ знае какво още бе имало тук, преди Хавиер да го изрине.
Парис се вгледа.
— Не знам. Може би. Става прекалено зловещо.
— Къде е Дон?
— Отиде да си купува дрехи. Днес има представяне.
— Не разчитай, че ще успее за представянето. Той е видял Джил снощи. Тя се е върнала тук и е направила тази поразия, а сега е мъртва. Според мен ченгетата ще искат да говорят с него.
Парис се затътри до стола с надпис „ДЖЕЙД“ на платнената облегалка.
— Ел, това е ужасно — заяви тя и седна, сякаш изведнъж енергията й се бе стопила и не можеше да остане права нито миг повече. — Нали не мислиш, че Дон може…
— Няма значение какво мисля аз. Почти не го познавам. Кажи ми ти какво мислиш. Способен ли е да извърши подобно нещо?
Тя бе зареяла поглед някъде напред.
— Иска ми се да кажа не. Никога не се е проявявал като насилник, поне пред мен. Винаги е толкова спокоен, умее да се владее…
— Чух, че имал неприятности, защото убивал коне заради парите от застраховката.
— Нищо не е доказано.
— Ами Ярка звезда?
— Беше нещастен случай.
— Сигурна ли си? Какво каза ликвидаторът?
Тя отпусна глава в ръцете си, след това приглади назад златните си коси. На дясната ръка носеше старинен пръстен със смарагд и диамант, който струваше цяло състояние.
— Застрахователите все ще изровят някоя причина, за да не платят — отвърна възмутено тя. — Защото случаят е свързан с Дон. Всичко е наред, когато собствениците плащат премия от хиляди долари, обаче щом се стигне до щета…
— Ако е било нещастен случай…
— Ликвидаторът се обади тази сутрин и каза, че открили в кръвта на Ярка звезда упойващо вещество. Това е смешно, но ако има как, ще откажат да платят, сигурна съм. Трей ще побеснее, когато научи.
И тогава край с конюшнята за няколко милиона долара, казах си аз. Дори Хюс да е искал да се отърве от коня, той не можеше да си позволи да има нещо общо със застрахователна измама. Щеше да обвини Джейд и да го уволни.
— Имаше ли някаква причина за упойващите? — попитах аз.
Парис поклати глава.
— Не. Тези лекарства ги имаме, разбира се. Рампун, ацепромазин, бенамин… Има ги и във всяка друга конюшня. Когато конят има колики му даваме бенамин. Когато не успява да прескочи бариерата му се дава ацепромазин. Не е кой знае какво. Само че нямаше никаква причина да бъдат открити следи от тези лекарства при Ярка звезда.
— Възможно ли е Джил да е знаела нещо по този въпрос? — попитах аз.
— Едва ли. Тя не можеше да се справи с работата си, та камо ли… Да не говорим, че няма начин да е била тук посред нощ, когато Ярка звезда е умрял.
— Снощи е била тук — изтъкнах аз.
Парис погледна към края на пътеката тъкмо когато Джейд се показа.
— Май никога няма да опознаем хората, с които работим, нали?
Джейд стискаше пликове с покупки и в двете си ръце. Парис скочи от стола и влезе с него в приемната, за да му разкаже за Джил. Ослушвах се напрегнато, ала не успях да чуя нищо важно, освен някоя и друга откъслечна дума. Джейд непрекъснато й повтаряше да се успокои.
Погледнах Хавиер, застанал на вратата на конюшнята в очакване да получи нови инструкции, и го попитах на испански не смята ли, че всичко това е пълна лудост. Повече, отколкото съм можела да си представя, отвърна той, след това взе вилата и се скри в един от боксовете.
Колата на Ландри спря край палатката. Трябваше да изчака криминалистите и съдебния лекар, освен това сигурно бе повикал още колеги, за да огледат за следи и бе обикалял, за да е сигурен, че не е пропуснал някой свидетел от снощи. Върна се с друго ченге в обикновени дрехи тъкмо когато Майкъл Бърн влетя поруменял в палатката.
Бърн спря до приемната и дръпна спуснатата завеса.
— Свършено е с теб, Джейд — заяви на висок глас той, без да крие възбудата и задоволството си. — Ще разкажа на ченгетата какво видях снощи. Много неща може да ти се разминат, но не и убийство.
Смъртта на Джил го караше да ликува.
— И какво си мислиш, че си видял, Майкъл? — попита раздразнен Джейд. — Видял си ме да разговарям със служителката си.
— Видях ви как се карахте с момичето, а сега тя е мъртва.
Ландри и другият детектив чуха последните думи на Бърн. Ландри тикна значката си под носа на Бърн.
— Супер — зарадва се Бърн. — Много исках да си поговоря с вас.
— Говорете с детектив Уайс — обади се Ландри, мина покрай него, за да влезе в приемната. — Господин Джейд, трябва да дойдете с мен.
— Арестувате ли ме? — попита спокойно Джейд.
— Не. Има ли причина да ви арестувам?
— Трябваше да го арестувате много отдавна — намеси се Бърн.
Ландри не му обърна никакво внимание.
— Предполагаме, че ваша служителка е мъртва. Може ли да дойдете, за да идентифицирате тялото и да отговорите на някои рутинни въпроси.
— Попитайте го какво правеше снощи в „Плейърс“ — не спираше да дудне Бърн.
— Госпожице Монтгомъри, ще се наложи да поговорим и с вас — продължи Ландри. — Според мен ще ни бъде по-удобно, ако поговорим в полицията.
— Аз си имам работа — заяви Джейд.
— Дон, за бога, момичето е мъртво! — сопна се Парис. — Възможно е да е била убита в нашата конюшня. Знаеш, че е била тук снощи, докато ти е съсипвала дрехите, а сега…
— Какво е правила тук снощи? — попита Ландри.
Джейд не отговори. Парис го погледна стреснато и гузно и затвори красивата си устичка.
— Госпожице Монтгомъри? — подкани я Ландри.
— Ами… вижте… някой е бил тук снощи и е съсипал някои неща. Предполагаме, че е Джил, защото знае комбинацията за вратата на приемната.
Ландри погледна Уайс и му предаде нещо по телепатичен път. Бившият ми колега излезе при автомобила, за да повика екипа в конюшнята на Джейд, когато приключеха работата си край ямата. Повика и обикновени полицаи, които да заградят района.
Бърн посочи Джейд.
— Снощи в „Плейърс“ го видях да се кара с мъртвата.
Ландри вдигна ръка.
— Ще дойде и вашият ред, господине.
Притеснен от липсата на интерес към него, Бърн се дръпна и се обърна към мен.
— Двамата бяха заедно в бара — заяви той на висок глас. — Тя беше облечена като евтина уличница.
Отново погледна към приемната.
— Този път няма да се измъкнеш, Джейд. Чух момичето да казва, че знае за Ярка звезда. Затова си я убил, за да я накараш да млъкне.
— Това е смешно. Не съм направил нищо такова.
— Да вървим, господин Джейд — подкани го Ландри. — Експертите сигурно искат да преместят тялото.
— Не искате да я оглеждам, нали? — попита Джейд. — Нямам намерение да ставам център на шоуто.
Защото ще се отрази зле на бизнеса. Дон Джейд оглежда мъртвия си коняр.
— Можем да отидем в моргата.
— Не може ли да оставим за по-късно. След като приключа със задълженията си за деня?
— Господин Джейд, момичето е мъртво. Била е убита. Това е доста по-сериозно, отколкото задълженията ви за деня — обясни Ландри. — Идвате с нас, независимо дали искате или не. Как ще се отрази на репутацията ви, ако ви сложим белезници?
Джейд въздъхна дълбоко и много тежко.
— Парис, обади се на клиентите и им кажи какво става. Не искам да разберат за случилото се от недостоверни източници — помоли той и погледна многозначително Майкъл Бърн. — След това отскочи да отмениш представянето.
— Отмени ги завинаги — подсмихна се Бърн. — Нямаш представа колко съм доволен.
Гледах ги как излизат от палатката — Ландри, Джейд и Парис Монтгомъри. Майкъл Бърн бе най-отзад. Не спираше да приказва. Замислих се над казаното от Бърн. Предишния ден го бях настъпила, когато подхвърлих, че може той да е убил Ярка звезда, за да натопи Джейд. Може и да имаше нещо вярно. Според Бърн Джейд го бе лишил от кариера, когато му бе отмъкнал Трей Хюс. Какво ли би направил, за да си върне мечтаното положение и да доведе отмъщението си докрай? Дали изкупителната жертва не се бе оказало животното? А може би едно момиче? Завистта бе впечатляващо силен мотив.
Ярка звезда е бил упоен, когато е умрял. Както каза Парис, с такива лекарства разполагаха всички конюшни — включително и Бърн.
Конят бе умрял от токов удар — предпочитаният метод сред убийците на коне, защото не оставаха следи и симптомите бяха като колики, често срещана болест при конете, понякога смъртоносна. Убийството лесно можеше да бъде извършено от един човек с две жици и източник на електричество. Ако бъдеше изпълнено както трябва, нямаше начин да се докаже, че смъртта не е естествена.
Джейд знаеше, че трябва да се пази от слухове за миналото. Само че да допусне в кръвта на коня да се появят успокоителни бе огромна грешка и Джейд го знаеше. Ако той бе убил коня, никога нямаше да му даде лекарство, което ще бъде открито при проверката за токсини.
И така, ако Джейд бе убил Ярка звезда, защо не бе казал, че конят е умрял от колики? Защо не бе казал, че няма представа какво се е случило? Защо му е да измисля тази история за случайния токов удар? Сигурно е било останало някакво доказателство. Жалко, че тази, която бе открила коня, вече я нямаше, за да разкаже какво бе имало на лобното място на животното.
Чух я да казва, че знае за Ярка звезда.
Бърн го бе казал, за да събуди още подозрения към Джейд. Ако обаче Бърн бе убил коня и Джил Морон знаеше, тя може би се е канела да разкаже на Джейд… Ето го мотивът.
Бърн бе видял момичето в „Плейърс“. Може и да я е видял, когато си тръгва. Може да я е проследил до базата… Ето я и възможността.
Отпуснах се на стола, в който допреди малко бе седяла Парис и се зачудих как се вмества отвличането на Ерин Сийбрайт в цялата тази неразбория.
— В страшен бизнес си се забъркала — измърмори Ландри, когато се върна. — Момичето е убито, а за тези хора смъртта е едно нищо.
— Огледай добре Бърн — подсказах му тихо аз, когато той спря до мен. — Ако смъртта на момичето е свързана със смъртта на коня, той може да бъде също толкова подозрителен, колкото и Джейд.
— Добре. Ще ми обясниш тази работа по-късно. Познавам тези хора не повече от десет минути и съм склонен да вярвам, че са способни на всичко. Какво ще кажеш за белгиеца?
— Не съм го виждала, но сигурно ще се появи. В този бокс май има кръв — казах аз и кимнах с глава. — Накарай хората от екипа да проверят.
Той кимна.
— Добре. Ще разпитам Джейд. Уайс ще се заеме с Бърн. Техничарите и шефът са у семейство Сийбрайт и слагат подслушвателни на телефоните.
— Моля се да не е станало прекалено късно.
Усетих неприятна тръпка, когато с периферното си зрение зърнах Ван Занд. Нямах представа колко време бе стоял там.
— Често да ви кажа, детектив — продължих аз, — виждала съм момичето тук, нищо повече. — Обърнах се към Ван Занд. — Зед, ти виждал ли си Джил снощи?
Той ме погледна така, сякаш го присвиваше стомаха. Беше в лошо настроение.
— Коя беше тази Джил?
— Джил. Конярчето. Конярчето на Дон.
— Защо ми е да я виждам — сряза ме раздразнено той. — Той трябва да я уволни. За нищо не става.
— Мъртва е — уведоми го Ландри.
Ван Занд се притесни.
— Мъртва ли? Как така?
— Експертите по съдебна медицина ще кажат как. На мен работата ми е да разбера защо е мъртва и кой я е убил. Виждахте ли се снощи?
— Не обръщам внимание на конярите — отвърна презрително Ван Занд и влезе в приемната.
— Господине, налага се да ви помоля да не пипате нищо — предупреди го Ландри.
Ван Занд бе отворил малкия хладилник. Затвори вратата и погледна надменно Ландри. — И кой сте вие, та ще ми нареждате какво да правя?
— Детектив Ландри от шерифската служба. А вие кой сте?
— Томас Ван Занд.
— И какво общо имате с Дон Джейд?
— Бизнес партньори сме.
— И нищо ли не знаете за това момиче Джил? Освен че не става за нищо?
— Нищо не знам.
Дойдоха още полицаи, за да отцепят района, и ни изкараха от палатката под палещото слънце. Ландри качи в колата си Джейд и потегли.
— Арестуваха ли Джейд? — попита Ван Занд. Беше пребледнял. На врата си бе сложил шалче на синьо и червено райе, което се връзваше добре с тъмносинята му маркова риза. Да не би шалчето да спираше притока на кръв към мозъка му?
— Не. Ще му задават рутинни въпроси — обясних аз. — Убитата е била негова служителка. Не си ли потресен? — попитах аз. — За пръв път убиват човек, когото познавам.
Ван Занд сви рамене. Не бе особено притеснен.
— Момичето беше курветина, все говореше за това момче, после за онова момче, обличаше се като евтин шантаж. Нищо чудно, че е свършила по този начин.
— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че си го е търсела?
— Казвам, че ако спиш при кучетата, нищо чудно някое да те ухапе.
— Точно така. Това да ни е за урок на всички.
— Това адско слънце — оплака се той, сложи си слънчеви очила и промени темата, сякаш насилствена смърт на момичето не бе нищо повече от едно неуспешно представяне на площадката.
— Кажи, Зед — подканих го аз. — И ти приличаш на смъртник. Да не би да си купонясвал снощи без мен?
— Храната беше гадна. Иначе не съм махмурлия — отвърна той. — Аз никога не се напивам.
— Защото не пробваш, или защото си нещо повече от останалите?
Той се насили да се усмихне.
— Второто, Ел Стивънс.
— Сериозно? А пък аз си мислех, че германците са висшата раса.
— Това го казват единствено германците.
— За всичко си помислил, Зед. Ела. — Хванах го за ръка. — Ще те черпя нещо безалкохолно, а ти ще ми разкажеш за новия световен ред.