Тами Хоуг
Надпревара с похитител (20)

16.

Въпреки че всички полицаи в окръг Палм Бийч ме мразеха, все още имах връзки. Обадих се на агент от ФБР от окръжното бюро на Уест Палм. Армеджиън и негов колега бяха назначени за координатори по случай с наркотици, където бяха замесени дилъри на хероин от Уест Палм Бийч и свръзката им от Франция. Армеджиън прехвърляше информацията между двата ни офиса, агентът на ФБР в Париж, френските власти и Интерпол. Случаят отне шест месеца и през това време Армеджиън от координатор се превърна в приятел — от онези приятели, на които можеш да се обадиш и да ги помолиш за информация.

В края на работния ден му позвъних и му напомних коя съм.

— Обажда се Естес. Помниш ли ме? Париж завинаги…

Той, разбира се, ме помнеше, въпреки че отначало замълча и в гласа му се прокрадва напрежение.

Помолих го да ми изпрати всичко за Томас Ван Занд и продажбите на коне от архивите на Интерпол. Отново последва мълчание. Върнала ли съм се отново на работа? Мислел, че съм изоставила тази професия след… ами да, след…

Обясних му, че помагам на приятелка, която се е забъркала с въпросния тип, и че съм чула, че бил мошеник. Не го молех за нищо повече от това да погледне с какви сведения разполагат. Не беше кой знае какво, нали?

Армеджиън изсумтя недоволно, както обикновено, защото се притесняваше някой да не разбере и да не го накажат. Федералните агенти бяха също като онези ученици, които се притесняват да отидат до тоалетната, защото ако излязат по средата на часа някой може да ги смъмри и това да остане като черна точка в иначе безупречните им досиета. Накрая се съгласи да ми помогне.

Томас Ван Занд не се бе превърнал в онова, което беше за нула време. Едва ли бе тормозил само едно момиче, със сигурност бе имало и други. Може поне една от тях да е отишла в полицията. Част от контрола, който е упражнявал върху Саша, се е дължал на факта, че тя е била чужденка, по всяка вероятност влязла незаконно в Белгия.

Побеснях при тази мисъл. Той бе хищник, който нападаше уязвими жени, независимо дали бяха служителки или клиентки. Най-дразнещото бе, че тъкмо уязвимите жени си затваряха очите за опасността, която представляваше мъж като Ван Занд или се убеждаваха, че за тях няма друга възможност, освен да търпят. А социопат като Ван Занд подушваше това отдалече.

Взех визитката му и я погледнах. Беше късно, но това не пречеше да му позвъня на мобилния телефон, да се извиня за поведението на Ирина и да му предложа да се видим и да пийнем по нещо… Може пък да ми излезе късметът и да го убия при самозащита.

Тъкмо посягах към телефона, когато нещо се удари във вратата. Веднага посегнах към глока. Бях го оставила на масата, за да го почистя. За секунди прехвърлих наум различни сценарии. Тогава някой започна да думка и чух детско гласче.

— Елена! Елена!

Беше Моли.

Отворих вратата и момиченцето се строполи вътре, все едно че я бе довял ураган. Косата й бе сплъстена от пот. Беше смъртно бледа.

— Какво има, Моли? Какво се е случило?

Заведох я до един стол и тя се отпусна като макарон. Не й достигаше дъх и едва успяваше да диша.

— Как дойде?

— С колелото.

— Господи! Посред нощ е. Защо не ми се обади, щом си искала да се видим?

— Не можах. Не посмях.

— Да не би да си разбрала нещо за Ерин?

Тя свали вързаното на кръста й яке и заопипва плата. Ръцете й трепереха силно, докато вадеше видеокасетата и ми я подаваше.

Занесох я до видеоплейъра и включих. Наблюдавах драмата, която се разиграваше, също като Моли, но моят ужас бе значително по-силен, защото знаех, че тя не е преживяла толкова много като мен, нито пък е виждала всичко, на което аз бях станала свидетел. Гледах как удрят сестра й и я напъхват в белия ван. След това зазвуча гласът, променен така, че да не бъде разпознат или за да уплаши зрителя, а може би и двете.

„Дъщеря ви е при нас. Да не сте посмели да се обаждате в полицията. Иначе я смятайте за мъртва. Триста хиляди долара. Инструкции по-късно.“

След това се появи черен екран. Спрях видеоплейъра и се обърнах към Моли. Вече го нямаше самоувереното дете. Моли, която умееше да се държи като възрастен под прикритие, я нямаше никаква. До масата се бе отпуснало едно малко уплашено дете на дванадесет, обзето от неистов страх за сестра си. Сълзите се стичаха под очилата й като на Хари Потър и очите й изглеждаха по-големи.

Опита се да бъде смела, докато чакаше да направя нещо. Това ме изплаши много повече, отколкото записа.

Коленичих пред нея и стиснах страничните облегалки на стола.

— Откъде я взе, Моли?

— Чух мама и Брус да се карат заради Ерин — отвърна бързо тя. — Когато излязоха от кабинета му, аз влязох и я взех.

— Те са я гледали, значи.

Тя кимна.

— И какво направиха?

Сълзите й потекоха по бузите.

— Нищо — прошепна тя.

— Обадиха ли се в полицията?

— Брус каза, че той ще се оправи и изпрати мама да си легне. — Тя поклати глава, защото все още не можеше да повярва. Забелязах как гневът й се надига и лицето й поруменява. — А той излезе с колата, за да се разведри, защото денят му бил много неприятен! Мразя го! — извика тя и стовари малкото си юмруче на масата. — Мразя го! Няма да си мръдне пръста, защото не иска тя да се връща! Ерин ще умре заради него!

Сълзите се стичаха по лицето й. Тя се хвърли към мен и обви врата ми с ръце.

Никога не съм знаела как да успокоя хората или да им съчувствам. Може би защото никой не го бе правил с мен. Или може би защото бях погребала дълбоко собствената си болка и не позволявах на никого да се докосне до мен. Само че болката на Моли бе огромна и тя не ми остави избор, освен да я споделя с нея. Прегърнах я и я погалих по косата.

— Няма да позволим всичко да зависи от него, Моли — успокоих я аз. — Имаш мен, нали не си забравила?

В този момент изпитах истински страх. Това вече не бе случай, с който нямах желание да се занимавам и който щеше да приключи без каквито и да е последствия. Не ставаше дума за работа. Бях осъществила връзка с детето, което притисках до себе си. Бях се обвързала. А доскоро исках единствено да се скрия някъде и да мисля над нещастието си, докато ми стигнеше смелост да прекъсна всички връзки със света.

Притиснах я още по-силно, ала го направих не заради нея, а заради себе си.

Презаписах касетата, след това сложих колелото на Моли в багажника й се отправихме към Бинкс Форест. Беше станало почти полунощ.