Иван Вазов
Пред бюста на Торквато Тасо в Пинчио

Империйте и времената

        покрива ги прахът, на

цезарите имената

        небрежно се четат.

 

Тук статуи верига цяла.

        Кои са те — не знам.

Нерон, Тиберий, Каракала

        очакват тимиам.

 

Глупци, съдбата с вас се гаври

        и векът ви бега!…

Пред туй чело, покрито с лаври,

        запирам се сега.

 

О, гений, само твойта слава

        живее без конец

и времето раззеленява

        Торкватовий венец.