Бойд Морисън
Ноевият ковчег (41)

40

Три часа след като слезе от „Зора на Генезиса“ с устройството от каютата на Улрик, Локи вече се намираше в наблюдателната зала в Центъра за контрол на болестите. Доктори в подобни на космически скафандри костюми работеха в обезопасена лаборатория от четвърто ниво, а изображенията им се предаваха от видеокамери върху мониторите в наблюдателната зала.

Най-напред тръбата беше запушена, за да се предотврати изпускане на опасни вещества. После пробиха дупка в куфарчето и вкараха вътре миниатюрна оптична камера, за да проверят за експлозиви. След като се увериха, че е безопасно, отвориха куфарчето. Както и предполагаше Локи, броячът моментално изписа 00:00:00, задействан от контактна верига, монтирана в капака на куфарчето.

Устройството се състоеше от три чисти цилиндъра, всеки с размерите на двулитрова бутилка от минерална вода. Цилиндрите бяха свързани един с друг чрез метални тръбички и върху всеки от тях имаше пръстен с различен цвят, за да се различават: червен, син и бял. Синият цилиндър беше свързан с външната тръба.

Отварянето на куфарчето беше задействало няколко механизма. От белия цилиндър в синия беше започнала да се влива прозрачна течност. Червеният цилиндър пък започна да разпръсква съдържанието си направо във въздуха. Лаборантите отстъпиха назад, но каквото и да се съдържаше в струята от червения цилиндър, то видимо не беше в състояние да повреди защитните им костюми.

След няколко секунди вливането в синия цилиндър спря, а разпръскването от червения се забави. Лаборантите запушиха двата цилиндъра и взеха проби от тях.

Локи вече ги беше предупредил, че каквото и да има вътре, то вероятно е свързано с биологичния агент, използван на самолета на Рекс Хейдън, и затова е изключително смъртоносно. По всичко личеше, че лаборантите са взели под внимание думите му, защото действаха изключително предпазливо, макар и не толкова бързо, колкото му се искаше на него.

След като опасността от експлозия премина, съветите на Локи не бяха нужни вече. Той беше придружен до чакалнята, докато специалистите се заеха да анализират взетите проби. Напрежението и екстремните изживявания от деня си казаха думата и Локи задряма на канапето в една стая за отдих на персонала.

Нечия ръка докосна рамото му и той тутакси отвори очи. Погледна часовника си. Наближаваше десет сутринта в петък. Над Локи се беше надвесил слаб оплешивяващ индиец в бяла престилка. До индиеца стоеше специален агент Харис.

— Доктор Гавде има резултатите от тестовете — каза Харис. — Тъй като ти участва в разследването на катастрофата на самолета на Хейдън, мисля, че трябва да ги чуеш. Не забравяй, всичко е строго секретно, но ти разполагаш с необходимото разрешение за достъп до поверителна информация.

— Открихте ли какво е биооръжието? — попита Локи и се изправи. Харис му се стори нервна. Навярно вече беше чула нещо от резултатите.

— Боя се, че да — отговори Гавде с лек акцент, комбинация от хинди и британски английски. — Разбира се, това са само предварителни тестове, но констатираното е доста обезпокоително. Имаме си работа с много опасно нещо.

— Бактерия ли е, или е вирус?

— Нито едно от двете. Активните агенти в онези цилиндри са приони. Знаете ли какво представляват те?

— Смътно. Те са причинителите на болестта „луда крава“.

— Да, спонгиформната енцефалопатия по говедата е най-известната болест, но съществуват и много други. Прионите са слабо изучени от науката. Те са инфекциозни агенти, съставени изцяло от белтък. Общото между всички прионни болести е, че те са фатални, а тази тук не се различава. Но, от друга страна, такава форма досега не съм виждал.

— Защо? — попита Локи.

Гавде говореше така, сякаш изпитваше страхопочитание към биооръжието:

— Начинът, по който действа, е доста коварен. Напада само човешките кадерини — протеините, които свързват клетките в тялото ни. Те обаче са безвредни за животинските кадерини. Изпробвахме агента върху клетки на мишка, плъх и маймуна. Те останаха невредими. Но човешките клетки биват яростно атакувани.

— Какво става, когато нападнат кадерините?

— Всичките клетки в тялото са свързани с тези кадерини. Ако се разрушат, няма какво да сдържа клетките и те се пръскат. Единствено скелетната система остава незасегната, защото костната тъкан е минерализирана.

Локи си спомни за пилота на самолета на Хейдън. В записа на радио преговорите му с контролната кула на летището в Лос Анджелис той беше употребил друга дума: „топят“. Не, те не се бяха стопили, а чисто и просто разпаднали. Само костите им бяха останали.

— Има ли начин да се спре развитието, когато човек бъде заразен? — попита Локи.

— И аз го попитах същото — намеси се Харис.

Гавде поклати глава.

— Освен че е смъртоносен, другата обща характеристика на този прион е, че е неизлечим. Като продукт от атакуването на кадерините се образуват нови приони и агентът се саморазмножава.

Нещо тук не се връзваше. Прионите в самолета на Хейдън бяха превърнали всички на борда в купчина от кости само за броени часове. Ако същото се случеше на кораба, той щеше да се обезлюди много преди да достигне до Ню Йорк, което щеше да попречи на широкото разпространение на заразата.

— С каква скорост действа това чудо? — попита Локи.

— Интересен въпрос. — Гавде очевидно беше професионално очарован от този прион. — Както видяхте, в куфарчето имаше три цилиндъра. Когато отворихме куфарчето, се включи един клапан и червеният цилиндър започна да разпръсква приони. Белият цилиндър пък инжектира солен разтвор в синия цилиндър.

— Солена вода?

Гавде кимна.

— В началото не знаехме какво е предназначението й. Когато се опитахме да вземем проби от синия и белия цилиндри, единственото, което получихме, бяха няколко активни приона. Останалото беше унищожено от солния разтвор. Под микроскопа прионите от синия цилиндър изглеждаха буквално идентични на тези от червения цилиндър. Но в действителност се различаваха. Когато ги тествахме, действието на единия вид прион беше много по-бързо, отколкото на другия. При по-внимателно изследване на устройството разбрахме защо.

„Капанът“, помисли си Локи.

— Предполагам, че по-бързите приони са били в червения цилиндър — каза той.

Гавде силно се изненада.

— Как се досетихте?

— И аз бих го направил така. Ако никой не го намери, ще функционира както е замислено и ще зарази целия кораб. Но ако някой го намери и отвори, той ще умре в рамките на минути, след като всичките тези приони атакуват клетките му.

Гавде отново кимна.

— Има логика. Който и да е разработил тези приони, е бил много умен. Бих казал, че при по-дълготрайните приони ще минат дни, преди да се появят видими симптоми на заболяване. През това време заразата ще е взела неимоверни мащаби и никакви карантини няма да могат да ограничат разпространението й.

— Разработен ли? — включи се Харис. — Значи потвърждавате, че е направен от човек?

— Предвид незначителните, но съвсем конкретни разлики между двата вида приони, допускам, че са били замислени в лаборатория. Обаче е малко вероятно да са създадени от нулата. Предполагам, че са взели за основа някакъв съществуващ прион и после са го модифицирали. Но никога не съм чувал за прионна болест, която дори малко да прилича на тази. Понятие си нямам къде може да са я открили.

— Нещо друго, доктор Гавде? — попита Харис.

— Има още нещо интересно. Доловихме следи от аргон, поради което смятаме, че цилиндрите с прионите са били запечатани с този инертен газ.

— С какво е толкова важно това? — на Локи целият разговор му се стори както много интересен, заради научните факти, така и ужасно сериозен, заради възможните последици от заразата.

— Бързодействащата версия започва да се разпада само за минути, ако дотогава не е атакувала човешка клетка. Жизненият й цикъл е много кратък. Те действат бързо, но също толкова бързо трябва да бъдат заместени от нови. Щом всичките човешки клетки бъдат лишени от техните кадерини, прионите сами се разпадат. Обзалагам се, че по-трайните правят същото, само че след по-дълъг период от време. За съжаление разбрахме това чак когато всичките приони от взетите проби се самоунищожиха.

Това отговаряше на въпроса защо не бяха открили никакви приони на мястото на катастрофата. Те се бяха разпаднали много преди самолетът да катастрофира. В заложения в тях механизъм за самоунищожаване също имаше смисъл, ако Улрик възнамеряваше да зарази с тях нищо неподозиращия свят и да се укрие в бункера си. Трябваше само да почака края на цивилизацията. Рано или късно прионите щяха да се самоунищожат, оставяйки света обезлюден. Той щеше да изпълзи от скривалището си и да се провъзгласи за господар на планетата.

— В състояние ли е нещо да убие тези приони, преди те да бъдат изпуснати във въздуха? — попита Локи.

— Проведохме набързо тестове за издръжливост. Те се разпадат при температура над 800 градуса по Целзий. Другият начин, разбира се, е със солен разтвор. Солта има силно разяждащо въздействие върху тях.

— Трябва да се обадя по телефона — прекъсна ги Харис, извади мобилния си телефон и бързо се отдалечи към другия край на коридора.

— Имали сте късмет да се доберете до устройството, преди то да е заразило кораба — каза Гавде. — Не ми се мисли, ако някъде има още от това вещество.

Локи беше убеден, че има. Въпросът беше къде.