Бойд Морисън
Ноевият ковчег (23)

22

Локи се беше подпрял на патрулната кола, докато даваше свидетелски показания пред детектива от сиатълската полиция, описвайки му случилото се до най-малката подробност — от мига, в който за първи път беше видял стрелеца в отражението на витрината, до мига, когато той сам се пусна от високото. Дилара седеше в друга полицейска кола на пет метра от него и говореше с другия детектив. Все още беше потресена от преживяното и пиеше кафе. Сградата на „Космическата игла“ беше обкръжена от линейки и полицейски коли, а полицаите разпитваха още десетина други граждани, станали очевидци на драматичните събития.

Локи не се съмняваше, че покушението над живота им е поредната брънка от веригата инциденти и това само засили убеждението му, че ще последва смъртта на още хора и по-специално на борда на „Зора на Генезиса“. Макар и да не разполагаше с доказателства, тези убийци със сигурност бяха от една и съща организация с мъжа, който се опита да взриви „Скотия-1“.

За щастие в ожесточената битка не пострада никой освен двамата нападатели. Единственият ранен беше полицаят, когото мустакатият мъж беше прострелял в гърба. Според първоначалния преглед раната не беше смъртоносна.

Локи тъкмо приключваше с разказа си, когато тъмнокос мъж в сив костюм се приближи до тях. Придружаваше го привлекателна блондинка в също толкова добре скроен и скъп костюм. Мъжът отвори портфейла си и показа детективската си значка.

— Специален агент Томас Перес, ФБР — представи се той. — А това е специален агент Трина Харис. Доктор Локи работи върху разследването на катастрофата на Рекс Хейдън и ние имаме основания да смятаме, че нападението не е свързано само с катастрофата, а е част от по-широк и мащабен терористичен заговор.

Думите силно изненадаха полицейския детектив.

— Но това е разследване на убийство… — измърмори той.

— Никой друг не е убит, освен извършителите на покушението.

— Прострелян е служител на полицията на Сиатъл. Искаме да разберем какви са мотивите.

— Както със сигурност знаете, съгласно Патриотичния акт, Законът за защита на нацията, ФБР разполага с правомощията да поеме от местните власти всяко разследване, свързано с терористична дейност. Моля, кажете на партньора си да доведе доктор Кенър.

— Глупости.

— В момента организираме оперативна група, в която със сигурност ще влязат хора и от вашата полиция, но засега трябва да разпитаме насаме доктор Локи и доктор Кенър. Може да се допитате до началника си, но ви уверявам, че той ми оказва пълно съдействие.

„Майлс не си губи времето — каза си Локи, — щом вече е успял да убеди ФБР да поеме разследването.“

Полицейският детектив изсумтя и отиде при партньора си. След като си размени няколко думи с колегата, двамата кимнаха на Дилара и тя отиде при Локи, който я представи на агентите.

— Знаем за участието ви в инцидентите на „Скотия-1“ — каза Перес. — Макар че те излизат извън юрисдикцията на Съединените щати, канадското правителство ни помоли да им окажем помощ за идентифицирането на нападателя. Майлс Бенсън също ни описа вашето положение, доктор Кенър. Той убеди моите шефове, че между тези събития има връзка. Доктор Локи, преди последното нападение получавали ли сте някакви словесни заплахи?

— Мисля, че който и да стои зад атаката, показа намеренията си още когато предизвика катастрофата на хеликоптера и се опита да взриви нефтена платформа за един милиард долара.

— Не сме сигурни дали хеликоптерната катастрофа не се дължи на техническа авария.

— Преди няколко дни и аз разсъждавах по същия начин — отвърна Локи и погледна Дилара. — Сега вече съм напълно убеден, че машината беше свалена нарочно.

— Виждали сте някой от двамата мъже преди?

— Не — каза Локи, а Дилара също поклати глава. — Знам само, че са абсолютни фанатици. Единият от тях вместо да се спаси, буквално се самоуби пред очите ми, също като нападателя на „Скотия-1“.

— Знаете ли защо искат да ви убият?

— Мога да предположа, че е заради инцидента със Сам Уотсън на летището на Лос Анджелис, на който доктор Кенър е станала свидетел, както и катастрофата на самолета на Рекс Хейдън.

— Как така?

— Ето това се опитвам да разбера.

— Тези нападатели определено са целели да убият вас. Свидетелите от монорелсовия влак и от „Космическата игла“ казват, че стрелците не ги е интересувал никой друг освен вас и доктор Кенър.

Перес извади от джоба си цифров фотоапарат и показа на дисплея му двата кадъра, на които бяха заснети лицата на убийците. На единия се виждаше мъжът, от чиято очна орбита все още стърчеше забоден макетът на Космическата игла, но плетената шапчица беше свалена от главата му. На втория беше заснет мъжът, който падна от асансьора. Тилната част на главата му беше размазана от удара. Мустаците липсваха, а косата му беше кестенява и късо подстригана, вместо рошава и черна като преди. Явно беше използвал маскировка.

— Познавате ли ги? — попита Перес.

Локи не беше виждал никой от двамата преди и поклати глава.

— Този — Перес посочи с пръст втория мъж — имаше в джоба си снимки на двама ви с доктор Кенър.

— Носеха ли някакви документи за самоличност?

— Не. Били са професионалисти. В момента проверяваме пръстовите им отпечатъци. Но след като анализирахме отпечатъците, които Майлс Бенсън ни предостави, и каза, че сте ги свалили от „Скотия-1“, успяхме да идентифицираме атентатора от нефтената платформа. Бивш армейски рейнджър, уволнен дисциплинарно. После станал наемник, но все още не знаем за коя фирма. Цялото количество пластичен експлозив C-4 беше унищожено при взрива и няма как да проследим откъде е дошло. Засега сме в задънена улица.

— Може с тези типове да имате повече късмет.

— Не разчитайте на това. Сигурен съм, че и те са си прикрили следите. Подобна операция е доста рискована.

— Прибягнали са до нея, защото им остават само пет дни — намеси се Дилара. — Мислят си, че знаем нещо, което ще попречи на плановете им.

— А знаете ли?

— Не много — отвърна Локи. — Все още за нас това е една голяма загадка. Но мислим, че следващата им мишена ще е „Зора на Генезиса“.

— Защо?

— Защото Сам Уотсън е казал нещо подобно на Дилара.

— Първоначалният доклад на патолога сочи, че в организма на Уотсън няма следи от отрова. Заключението е, че е сърдечен удар — обади се за първи път агент Харис. — Ще проверим резултатите и ще направим нови изследвания.

— Искали са да изглежда като сърдечен удар. Сам работеше във фармацевтична компания. Може да са били от компанията и да са разполагали с отрови, които не могат да се открият в организма.

— Звучи ми твърде пресилено и невероятно — каза Перес. — Защо ще ви нападат посред бял ден с автоматично оръжие, а стареца ще убият с непроследима отрова?

— Вече ги обхваща отчаяние и са готови на всичко — отговори Локи. — Мислели са си, че нещата ще се потулят, щом убият Сам Уотсън и Дилара.

— Кои неща? Кои са тези „те“?

— Трябва да има нещо общо с биооръжието, което използваха в самолета на Хейдън — каза Дилара.

— Чакайте малко — запъна се Перес. — Още не сме сигурни, че е биологическо оръжие. Може да е някакъв природен феномен.

— О, я стига, агент Перес! Прочетохте ли в доклада какво се е случило с тези хора? — попита го Локи.

— Работим по версията, че е било терористична атака, въпреки че досега никой не е поел отговорност, но също така не искаме да прибързваме с изводите и да тревожим обществото напразно. Разследването е в ход и продължава.

— Да, така е. Аз и Дилара се връщаме утре във Финикс, за да помогнем. Голяма част от останките вече бяха натоварени и изпратени в нашия ЦИТ. Там нашите хора ги преглеждат парче по парче. Надяваме се да открием някаква следа или улика. Ще трябва обаче да побързаме. „Зора на Генезиса“ отплава в петък сутринта.

— Можем да засилим охраната по време на церемонията по откриването на кораба и отплаването — предложи агент Харис. — Но не ни давате достатъчно основателни причини.

— Каква церемония? — попита Локи.

— Ще има голямо парти за големите клечки вечерта преди първото плаване. Много от най-големите величия ще бъдат там.

Звучеше като потенциална мишена за атентат, но Локи очакваше истинската атака да започне едва след като корабът излезе в открито море. Почеркът щеше да е същият като със самолетната катастрофа.

— Трябва да спрем отплаването или поне да го отложим — каза Локи.

— Невъзможно е — отвърна Перес. — Освен ако не разполагаме с данни с конкретна заплаха за кораба, иначе не можем да направим нищо.

— Имаме още една следа.

— Да я чуем.

— „Коулман Инженеринг“. Имаме причина да смятаме, че са замесени.

— По какъв начин?

— Не знам. Джон Коулман и неговите най-добри инженери са загинали в катастрофа. Предполагам, че отговорът може би все още се крие някъде в неговите бази данни.

— Кое ви кара да мислите, че Коулман е замесен?

— Сам Уотсън спомена името му, преди да умре — намеси се отново Дилара.

— Може ли да ни издействате заповед за претърсване? — попита Локи.

— На какво основание? Обвиненията на някакъв мъртвец? Съдията ще ми се изсмее и ще ме изгони от кабинета си.

— А стрелбата по нас не е ли достатъчна? — попита Локи.

— И каква е връзката? Ще трябва да измислите по-основателен аргумент от думите на Сам Уотсън, които бил произнесъл, преди да умре. Мисля, че ще бъдем по-полезни, ако се опитаме да идентифицираме двамата мъртви убийци и да разберем връзката между тях и мъжа от „Скотия-1“.

— Значи да забравим изобщо за Коулман, така ли? — протестира Дилара.

— Ако не си измислите законово основание за претърсването — да. Предлагам доктор Локи да се съсредоточи върху катастрофата на самолета на Хейдън.

— Но… — понечи да му опонира Дилара, но Локи вдигна ръка и я спря.

— Утре се връщаме във Финикс — каза той.

— Докато сте още в Сиатъл, искам полицията да ви осигури охрана — каза Перес.

— Вече е уредено — отвърна Локи. — Майлс Бенсън е наел частна фирма за охраната ни. Те пътуват насам, за да ни вземат.

Перес повдигна вежда учудено.

— Добре тогава. Когато разбера нещо за нападателите, ще ви уведомя.

Двамата с агент Харис си тръгнаха заедно.

Дилара се обърна към Локи:

— Как можа да се предадеш толкова лесно? Коулман можеше да е ключът към разгадаването на цялата тази бъркотия! Трябва да разберем какво е „Оазис“.

Локи погледна Дилара в очите.

— Аз никога не се предавам. Ще посетим офиса на Коулман нощес.

— Как? Без разрешение или съдебна заповед…?

— Не ни трябват.

— Но защо?

— Мисля, че Джон Коулман не е загинал в катастрофа. Познавах го добре. Той беше страхотен инженер и много предпазлив. Това означава, че някой го е убил. А всеки, който може да планира авария на нефтена платформа, лесно би могъл да инсценира катастрофата на Джон. Той може изобщо да не е знаел, че е в опасност. И не би се замесил в престъпна афера, поне не и съзнателно.

— И това с какво ще ни помогне? — притисна го Дилара, очевидно обезсърчена. — Как ще проникнем в офиса му?

— Каза, че според Сам Уотсън те са убили баща ти. Ти би ли позволила на някой да претърси офиса на баща ти, ако знаеше, че този някой може да открие убиеца?

— Разбира се, без да се замисля.

— Е, да се надяваме, че и другите на твое място биха реагирали по същия начин. Джон Коулман има дъщеря.