Бойд Морисън
Ноевият ковчег (14)

13

Локи каза на Грант да го чака при спасителните лодки с останалите две бомби.

— Трябва ми брадва! — извика после на тълпата. — Или лост! Нещо тежко!

Един мъж в син работен екип и колан с инструменти се отзова:

— А чук става ли? — Той вдигна във въздуха чука и го подаде на Локи.

— Идеално. — Локи се обърна към Дилара: — Остани тук.

— Но…

Той се наведе и й прошепна:

— Ако тази бомба избухне, най-сигурното място на платформата е тук.

Думите му не я успокоиха.

— Не се тревожи, имам план — усмихна й се Локи.

Това, изглежда, подейства, защото тя не се възпротиви повече.

С чука в едната ръка и с бомбата в другата Локи се втурна през изхода и надолу по стълбите. Когато стигна до междинната площадка между нивата, чу гласа на Хобсън:

— Пет минути!

Тайлър достигна целта си — склада за химикали. Отвори рязко вратата и огледа рафтове с наредени върху тях бутилки с химикали. Стъклените, пластмасовите и металните контейнери бяха поставени безразборно, без никакъв ред. Той прокара пръсти по етикетите. Търсеше ацетон, който на платформата се използваше като силен разтворител за почистване на машинно масло и смазка.

— Четири минути! — извика Хобсън. — Тръгвам към обезопасения отсек.

Локи започна да губи надежда, че планът му ще успее. Видя бутилки с амоняк, бензол, солна киселина, етиленов гликол, но не и ацетон. Един от тези химикали можеше и да свърши работа, но най-сигурно щеше да стане с ацетон. Бъркотията беше ужасна. Беше виждал места на самолетни катастрофи, при които беше по-подредено оттук.

Ако Хобсън се обадеше, за да отброи три минути, преди да открие ацетон, трябваше да си пробва късмета с бензол или амоняк.

Локи разбута контейнерите от предната редица и започна да търси отзад. Сигурен беше, че е тук някъде. Най-сетне забеляза етикет с главна буква „А“ върху една половинлитрова бутилка. Обърна я и прочете „Ацетон“.

— Остават три минути!

Пъхна ацетона в джоба си и се изстреля към стълбите. Металният под кънтеше под краката му.

Отсекът със спасителните лодки се намираше пет нива по-надолу, под обезопасения отсек. Стигна там точно когато Хобсън съобщи:

— Две минути.

Грант и Фин го чакаха там.

— Радвам се, че успя да дойдеш — каза привидно весело Грант.

Фин се задъхваше от вълнение:

— Къде, по дяволите, беше?!

— В твоя подреден по идиотски склад за химикали — скастри го Локи и постави третата бомба в кутията. Грант затвори капака.

— А сега какво? — попита Грант.

— Ще вкараме бомбите в една от спасителните лодки и ще я спуснем.

Лодките можеха да се изстрелват и отвън. Той подаде чука на Грант и извади шишето с ацетон.

— В една от лодките? — възмути се Фин. — Но люковете са заварени и не могат да се отворят. Как ще влезем?

— През илюминатора на купола.

— Една минута! — извика по радиостанцията Хобсън.

Тази работа се проточи много повече, отколкото на Локи му се искаше.

— Стъклата са направени от поликарбонат, господин гений — изписка Фин. — Те са удароустойчиви, не можеш да ги счупиш.

Тайлър откачи от колана си своя „Ледърман“ — инструмент, подобен на швейцарско ножче, но много по-издръжлив, и направи няколко драскотини с него по стъклото.

— При нормални условия наистина е нечупливо. — Отвори ацетона и внимателно изля съдържанието му върху горната част на илюминатора. — Но когато го обработиш с ацетон, поликарбонатът става на кристали.

Хвърли на пода празната бутилка и размаза с длан ацетона върху цялото стъкло, за да е сигурен, че е покрито с течността. После взе чука от Грант и започна да брои от десет, за да даде време на ацетона да проникне в драскотините.

— Какво чакаш? — извика Фин.

Локи не му обърна внимание, а продължи да брои. Когато стигна до едно, вдигна чука и с цялата си сила го стовари върху стъклото. Стъклото се разби като най-обикновено и ситните парчета се посипаха във вътрешността на лодката.

Тайлър хвърли кутията с бомбите в лодката.

— Трийсет секунди!

Локи хвана единия от двата лоста за пускане, монтирани отвън. Грант сграбчи другия. Той кимна на Грант:

— Готови… Сега!

Двамата издърпаха лостовете едновременно. Спирачките се освободиха и лодката се плъзна надолу по релсите. Постепенно набра скорост, спусна се елегантно в откритото пространство и се удари във водата със силен плясък.

Цялата лодка се скри под повърхността и изчезна от погледите им. След няколко секунди изплува на трийсет метра от мястото, където бе потънала. Локи въздъхна облекчено. Нарочно избра този илюминатор, защото беше най-малък. Без съмнение в лодката вече имаше вода, но не достатъчно, за да я потопи. Спасителният съд продължи да се движи по инерция и да се отдалечава от платформата със скорост десет възела.

— Бягайте зад лодките! — изкрещя Локи.

Тъкмо се озоваха зад тях, когато се разнесе чудовищен гръм. Пламъкът се издигна на десетки метри към небето и освети платформата. Навсякъде около тях се посипаха оранжеви парчета.

Когато дъждът от останки спря, Локи се изправи и надникна през борда. Морето бе осеяно от парчета горящ метал и фибростъкло и всичките бяха дребни. Нападателят не се шегуваше. Всяка една от тези бомби бе достатъчно мощна да вдигне във въздуха половината платформа и да възпламени пожар, който щеше да е невъзможно да се потуши.

— Е, това беше интересно — въздъхна Локи. Облегна се на перилата и изведнъж почувства силна умора.

— Това е може би най-омаловажаващото изказване, което съм чувал — подхвърли Фин. — Ти сигурно имаш лед във вените, а не кръв. Аз едва не се изпуснах от страх. — Той посочи трупа, който още лежеше проснат върху рампата. — Какъв е този? Терорист?

Локи се втренчи в тялото.

— Не, не мисля. Някой очевидно желае смъртта на доктор Кенър. Както и моята, предполагам.

— Защо? — попита Грант.

— Тепърва ще открием.

— На косъм бяхме. Този тип със сигурност не си поплюваше.

— Вярно е, но допусна две грешки.

— Които са…?

— Първо, не биваше да се опитва да ме убие. Така станах лично заинтересован в решаването на проблема на доктор Кенър, да не говорим, че ме вбеси.

— Ако ще се почувстваш по-добре — изтъкна Грант, — той не си довърши работата. Още си жив.

— А това, приятелю, беше втората му грешка.