Добри Жотев
Почти приказка

Намерих кукумявката

на нашия таван.

И тя ми се оплака:

 

„Не схващам, кукумяу,

какви сте вие хората,

със царя ви воглаве

и всичките придворни.

Защо не ме обичате?

Била съм, кукумяу,

прокобна и лъжкиня,

била съм много долна

и грешница, и подла.

Пък аз… какво? Кажете?

Но аз… съобщавам само

нерадостната истина,

че горе, на таваните

се размножават мишки…“

 

Повиках кукумявката

и рекох на ухото й:

„А ти защо съобщаваш

нерадостната истина,

че горе на таваните,

се размножават мишки?“ —

и хитро й намигнах.

„Разбрах те, кукумяу“ —

намигна ми и тя.

И почна, кукумяу,

високо да съобщава,

че горе на таваните,

не се намират мишки,

че мишките са вече

една музейна рядкост.

 

Заслушаха се хората

със царят им воглаве

и всичките придворни.

И ето, кукумявката

получи моментално

могъщи усилватели,

та силно да се чуват

приятните съобщения.

Получи съответно

една тристайна клетка.

И друга клетка — вила.

Получи хеликоптер. —

Кому бе нужно всъщност

да си мори крилата?

 

Така че кукумявката

започна да съобщава

не само кукумяу,

че вече няма мишки,

а още, кукумяу,

че няма и тавани!

 

П.П.

Прощавайте, излъгах!

(Това направих само

да се получи приказка.)

А всъщност аз не казах

така на кукумявката.

Пък и да бях й казал,

тя нямаше да ме послуша.

Да, тя е кукумявка,

тоест, такава птица,

която с кукумяу

съобщава упорито,

че горе, на таваните,

се размножават мишки.

 

А другите съобщения

съобщават други птици.

И те са си добре!