Емил Павлов
Последното стихотворение

Последното стихотворение което написах

не ми позволи да си тръгна от него.

 

Колко ли стихотворения

съм опитвал да редактирам след време

но бях ги напуснал и връщане обратно нямаше

а ето че това ме задържа във себе си

 

Преглеждам бавно всяка нишка от която изтъкано е —

да няма скъсано влакно случайно

или несходство в цветове и аромати

ала е всичко както подобава

на най-красивото измежду всичките

които съм изплитал.

 

Нима безсмислено е вече да излизам

Нима поезията с мене се сбогува?