Brüder Grimm
The Shepherd Boy

Братя Грим
Овчарчето

There was once on a time a shepherd boy whose fame spread far and wide because of the wise answers which he gave to every question. The King of the country heard of it likewise, but did not believe it, and sent for the boy. Then he said to him, “If thou canst give me an answer to three questions which I will ask thee, I will look on thee as my own child, and thou shalt dwell with me in my royal palace.” The boy said, “What are the three questions?” The King said, “The first is, how many drops of water are there in the ocean?” The shepherd boy answered, “Lord King, if you will have all the rivers on earth dammed up so that not a single drop runs from them into the sea until I have counted it, I will tell you how many drops there are in the sea.” The King said, “The next question is, how many stars are there in the sky?” The shepherd boy said, “Give me a great sheet of white paper,” and then he made so many fine points on it with a pen that they could scarcely be seen, and it was all but impossible to count them; any one who looked at them would have lost his sight. Then he said, “There are as many stars in the sky as there are points on the paper; just count them.” But no one was able to do it. The King said, “The third question is, how many seconds of time are there in eternity.” Then said the shepherd boy, “In Lower Pomerania is the Diamond Mountain, which is two miles and a half high, two miles and a half wide, and two miles and a half in depth; every hundred years a little bird comes and sharpens its beak on it, and when the whole mountain is worn away by this, then the first second of eternity will be over.”

The King said, “Thou hast answered the three questions like a wise man, and shalt henceforth dwell with me in my royal palace, and I will regard thee as my own child.”

Имало някога едно момче овчарче, което се прославило надлъж и шир, заради мъдрите си отговори на всеки зададен въпрос. Царят на страната също чул за това, но не повярвал, и изпратил да доведат момчето. После му казал:

— Ако успееш да ми отговориш на три въпроса, които ще ти задам, ще те считам за свое собствено дете и ще живееш с мен в царския дворец.

Момчето попитало:

— Кои са трите въпроса?

Царят казал:

— Първият е: колко капки вода има в океана?

Овчарчето отговорило:

— Царю честити, ако заповядаш да се заприщят всички реки на земята, но така, че докато броя, нито една капка да не се излее от тях в морето, ще ти кажа колко капки вода има в него.

Царят казал:

— Следващият въпрос е: колко звезди има в небето?

Овчарчето казало:

— Дайте ми един голям лист бяла хартия — а после сложило толкова много дребни точки по него с перо, че те едва се забелязвали и било невъзможно да се преброят. Всеки, който се вгледал в тях, би загубил зрението си. После то рекло:

— На небето има толкова звезди, колкото са точките на хартията, просто ги пребройте.

Но никой не могъл да стори това. Царят казал:

— Третият въпрос е: колко секунди има във вечността?

Тогава овчарчето казало:

— В Долна Померания се намира Диамантената планина, която е две мили и половина висока, две мили и половина широка и две мили и половина дълбока. На всеки сто години една птичка идва и си остри човката на нея и когато цялата планина се изтрие от това, тогава първата секунда от вечността ще е изминала.

Царят казал:

— Ти отговори умно на трите въпроса. Отсега нататък ще живееш с мен в царския дворец и ще се отнасям с теб като с мое собствено дете.