Иван Вазов
Есен

Капят, капят позлатени

        листи по земята,

ветри есенни студени

        плачат в дървесата.

 

Някога, в младо време,

        тоя стон печален

скръбно свивал е сърце ми,

        кат стон погребален.

 

Фърка времето крилато,

        фърка с бяг чудесен:

мина мойта пролет, лято,

        влязох и аз в есен.

 

Днес спокойно гледам ази

        вехнещата младост,

кат картина, дето пази

        за мен тайна сладост;

 

днес любовно слушам тая

        музика в листата,

като отзив на оная,

        що ми е в душата.

 

1900